Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 611 от 16.09.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 140/2025
Вид
Решение № 611
Подписан
16.09.2025
В сила
03.09.2025
Състав
Николай Николов, Силвия Борисова Русева, Василена Петрова Мидова

Цитирани разпоредби

  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20 · Наказателен кодекс
  • чл.210 · Наказателен кодекс
  • чл. 211 · Наказателен кодекс
  • чл. 289 · Наказателен кодекс
  • чл. 319, пр.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 339, ал. 1, пр. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 80, ал. 1, т. 4 · Наказателен кодекс
  • чл. 24, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 24, ал. 1, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.307 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 611 гр. София, 16.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Василена П. Мидова при участието на секретаря ДИАНА Г. Д. в присъствието на прокурора Х. Люцк. А. като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100600140 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда от 11.11.2024г., постановена по НОХД № 462/2014г., по описа на Софийски районен съд, НО, 14-ти състав е осъдил, на основание чл. 45 от ЗЗД, Д. Л. М., ЕГН **********, С. А. К., ЕГН **********, П. Ц. Д., ЕГН

********** и И. Д. И., ЕГН ********** да заплатят солидарно на Т. С. Х., ЕГН ********** сумата от 73 000 /седемдесет и три хиляди/ евро с левова равностойност - 142 775.59 /сто четиридесет и две хиляди седемстотин седемдесет и пет лева и петдесет и девет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 211, във вр. чл. 209, ал.1, във вр. чл. 20 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 01.01.2009г., до окончателното изплащане на сумата.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения граждански иск в левова равностойност за сумата над 142 775.59 /сто четиридесет и две хиляди седемстотин седемдесет и пет лева и петдесет и девет стотинки/ лева до пълния предявен размер в левова равностойност от 146 000 /сто четиридесет и шест хиляди/ лева.

Съдът е осъдил Д. Л. М., ЕГН **********, С. А. К., ЕГН **********, П.

1

Ц. Д., ЕГН ********** и И. Д. И., ЕГН ********** да заплатят солидарно държавна такса съобразно уважената част на граждански иск в размер на 4%, а именно - 5 711,02 /пет хиляда седемстотин и единадесет лева и две стотинки/ лева.

Срещу така постановената присъда са подадени три броя въззивни жалби и допълнения към тях.

Във въззивната жалба, подадена от С. К., чрез адв. Й. К., се навеждат доводи, че така постановената присъда е неправилна, необоснована, незаконосъобразна, постановена при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Моли се за отмяната й. Изтъква се, че съдът не се е съобразил с изложените от страните доводи, че ищеца по делото не е предявил иск пред гражданския съд, а е предявил такъв, след изтичането на давностния срок, определен от ЗЗД и ,че съдът го е допуснал, възприемайки погрешна фактическа обстановка. Твърди се, че по делото няма нито един разпитан свидетел, за да може съда да възприеме каквато и да било от фактическа страна за достоверно.

След запознаване с мотивите на присъдата, е постъпило допълнение към въззивната жалба. В него се развиват доводи в насоката, че в хода на съдебното следствие, не са били извършени никакви процесуално -следствени действия, които да доведат до уважаване на гражданския иск. Прави се анализ на съдържанието на мотивите на първоинстанционния съд. Отбелязва се, че С.

К. никога не е давал обяснения по делото, както и че св. К.Т. не е бил разпитван в съдебна фаза, нито показанията му от досъдебното производство, са били четени, но независимо от това е прието, че фактическата обстановка се потвърждава от тези показания. Изтъква се, че при разпита си, св. И.ка Т., изрично е заявила, че офиса, находящ се на адреса в гр. София: ул. „Георги Сава Раковски“ се ползва от нея и съпруга й К.Т., а не както се твърди в мотивите, че К. е „държал и укривал оръдия“, с който са извършили престъпление. Посочва се, че в делото се съдържат данни, потвърдени от св. Т. и наемодателя, а не както се твърди в мотивите, че подзащитният му е стопанисвал офис, в който са се намирали и други лица, нямащи отношение към притежаваните в касата на Т. печати за извършване на престъпления, които не са посочени. Според защитата е убягнало на съда, при установяването на фактическата обстановка, че по делото са приложени писмени доказателства за плащане на ел. енергия на въпросния офис, в който документ фигурира задължено лице К.Т., а не С. К.. Намира, че при цялостния прочит на делото, съдът е следвалото да отчете показания на св. В..А.К., дадени пред друг съдебен състав, в които се твърди, че Т. Х. е накарал св. К. да изтегли кредит и да закупи имота в гр. София, ж.к. *********** от Т. Х..

Посочва се, че по делото фигурира и нотариален акт с продавач Т. Х. и купувач В.К., като посочената сума е платена по банков път на Х., с банков кредит, изтеглен от К.. Според защитата, посочената сума в нотариалния акт и получената сума от Т. Х. не се обсъждат в мотивите на съда, както и не се коментира разпита на това лице и неговите показания, но се уважава гражданския иск. Акцентира се, че посочените обстоятелства изключват 2 непозволено увреждане и причинени вреди, тъй като св. Х. е продал имота по време на досъдебното производство и е получил доста по-голяма сума от тази, която претендира. На следващо място, се поставя въпросът има ли вреда за Х., който с ясно съзнание и умисъл, принуждава св. К. да изтегли кредит от банкова институция, за да закупи въпросния имот, като ощети банковата институция, като се акцентира, че съдът не само не е дал отговор на този въпрос, но е и игнорирал установяването на тези обстоятелства от доказателствата по делото, без никакви доводи. Изтъква се, че съдът превратно е тълкувал разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, без да се съобрази, че предявеният от св. Х. иск е с дата 05.10.2015г., т.е. две години след изтичането на срока, определен от ЗЗД за предявяване на иска от страна на Х.. По изложените съображения, жалбоподателят моли за отмяната на обжалваната присъда и постановяването на нова, с която тя да бъде отменена като незаконосъобразна в частта й, с която е уважен граждански иск.

С въззивна жалба от адв. К. К. – САК, повереник на гражданския ответник И. Д. И., моли за отмяната на присъдата от 11.11.2024г., като незаконосъобразно. Излагат се съображения във връзка с прекратяването на наказателното производство поради изтекла абсолютна погасителна давност и продължаването на производството единствено по дължимо произнасяне по предявения граждански иск. Изтъква се, че искът е бил уважен въпреки възраженията на всички защитници и подсъдими за изтекла 5 /пет/ годишна погасителна давност за предявяването му още на датата на предявяването му – 05.10.2015г. Посочва се, че обвинението е за продължавано престъпление, довършено „до края на месец юни 2008г.“ и петгодишния срок за предявяване на ГИ е изтекъл на 01.07.2013г., а искът е бил предявен на 05.10.2015г. На следващо място, се обръща внимание, че пред 14-ти състав на СРС, НО е било проведено единствено разпоредително заседание, а в останалите заседания не е бил даван ход, не са били разпитвани свидетели, нито са приобщавани доказателства, въз основа, на които да се направи извод относно основателността на ГИ и да се прецени до какъв размер същият се явява основателен и доказан.

След запознаване с мотивите на първоинстанционния съд, е депозирано и допълнение към въззивната жалба, с което тя се поддържа изцяло. Посочва се, че приетата за установена фактическа обстановка от съда е, описаната в обвинителния акт, почиваща на уж събраните по делото доказателства и доказателствени средства, сред които се изброяват обясненията на подсъдимите и разпитите на свидетели, които не са били извършвани пред съдебния състав и не са били приобщавани по ред, установен в НПК. Посочва се, че се прави оценка на тези обяснения и показания, кредитират се заключения на експертизи, които също не са били приемани в съдебното производство пред първата инстанция. Изтъква се, че СРС се позовава на чл.

110 от ЗЗД, според който неупражняването на гражданската претенция в законоустановения 5 /пет/ годишен давностен срок, погасява правото на обезщетение и въпреки това, вместо да отхвърли гражданския иск като просрочен, тъй като са били налични възражения за изтекла погасителна давност, СРС е намерил същия за частично основателен и го е уважил.

3

Поддържа се становището, че първоинстанционния съд е нарушил, както материалния, така и процесуалния закон, поради което моли за отмяната на първоинстанционната присъда.

Срещу първоинстанционната присъда е постъпила и въззивна жалба от Д. Л. М., чрез адв. И. А.. В жалбата се изтъква, че предявения граждански иск, още при завеждането му през 2015г., е бил погасен по давност /това е станало според тях през 2013г./, както за главницата така и за лихвите. Посочва се, че това възражение е било направено от всички адвокати на подсъдимите в делото пред СРС. Сочи се липса на каквито и да било доказателства за участието на М. в престъпленията, за които е била обвинена. Намират, че въобще не е следвало да се допуска предявяване на гражданския иск. Изтъква се, че в периода- 2008г. до 2015г., не са се установили пречки за предявяването на иска пред граждански съд, което не е сторено. На следващо място се посочва, че гражданския иск не отговаря на изискванията на ГПК, които се прилагат субсидиарно. Излагат се възражения във връзка с липсата на мотиви.

Посочва се, че не е спазена нито формата, нито става ясно за кое престъпление колко пари се претендират, от кое лице и на какво основание, както и не ставало ясно от коя дата, каква сума се дължи, както и от коя дата се дължат лихвите върху нея. Според М., сумите са различни и лихвите по тези суми са различни, както и погасителната давност за всяка сума е различна от приетите от СРС. Изтъква се, че няма никаква мотивировка в присъдата от страна на съда по направеното възражение, че лихвите са погасени с три годишна давност, а претендираните суми с петгодишна давност. На следващо място, се посочва, че в конкретния случай, липсват причинени вреди, доколкото ГИ Х. си е получил парите след продажбата на процесния апартамент. Намират, че като не е обсъдил горните факти в мотивите си, съдът, при постановяване на присъдата си, е допуснал съществени процесуални нарушения, както и такива - на материалния закон. Моли се за отмяната на първоинстанционната присъда, като се отхвърли предявения ГИ, който е погасен по давност. Също така, се моли да се присъдят и направените разноски за адвокатски хонорар.

В допълнение на въззивната жалба, Д. М. счита, че изложеното от СРС, като мотиви, по същността си не представлява мотиви и по същество съдебния акт страда от пълна липса на мотиви. Изтъква се, че в тях, не са обсъдени всички доказателства и всички правнорелевантни факти, както и не са посочени кои факти СРС е намерил за установени и кои за недоказани.

Според М., присъдата е неправилна поради съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради липса на мотиви, поради което обжалвания съдебен акт следва да бъде отменен, а предявеният граждански иск да бъде оставен без уважение, както и иска да й бъдат присъдени направените по делото разноски и адвокатски хонорар. Отново изтъква, че гражданският иск е бил оспорен като погасен по давност, както за главницата, така и за лихвите, а по същество е оспорен и като неоснователен.

Намира за установено, че мотивите, в частта относно гражданския иск, са много кратки и непълни. Изтъква, че е следвало СРС да посочи датата на извършване на престъпленията, ако съвпадат с узнаването на извършителя или датата, от която гражданския ищец е узнал кой е извършителят на 4 престъплението, а от определянето на тези дати започва да тече давностен срок за завеждане на граждански иск. Според М., такива дати, изведени от доказателствата в мотивите от страна на съда липсват, а след като липсва надлежно посочен първоначален момент, няма как да се определи кога изтича давността за главницата и лихвите. Това води до липса на възможност за М. да защити правата и интересите си. Намира, че в мотивите необосновано се твърди, че давността не е изтекла, но не става ясно защо. Като неясно е изтъкнато и как е прието, че в случая деянието, за което е повдигнато обвинение на М., осъществява едновременно състав на престъпление и признаци на деликт. Изтъква се, че ответниците по делото са били привлечени като обвиняеми за престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 20, ал.4, вр. ал.1 от НК и чл. 319, пр.1 от НК веднага след задържането им през 2008г. и ищецът е узнал тогава имената на обвинените лица, включително и на Д. М..