Решение № 4204 от 20.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4204 гр. София, 20.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. Й.А НАУМОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. Й.А НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20231110217759 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-4332-027863 от 20.11.2023г., издадено от Началник Сектор в Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), с което на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП на К. Д. Т. е наложена „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева.

Срещу Наказателното постановление К. Д. Т. подава жалба чрез адвокат Д.. В жалбата се посочва, че Наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Поради това се иска СРС да отмени Наказателното постановление и да присъди направените по делото разноски.

По делото е депозирана молба от К. Т. чрез адв. Д. с вх. № 95288 от 22.03.2024г., в която се заявява, че нарушението е описано бланкетно в процесното НП, тъй като е преповторена нарушената разпоредба и декларативно било написано „поради недостатъчен контрол върху управляваното ППС“. Според жалбоподателя не е ясно и точно описано в какво се изразява нарушението и липсвали доказателства за осъществяването му. Не било пояснено какъв точно смисъл е вложен в понятието „недостатъчен контрол“, нито са посочени действията или бездействията на нарушителя, които да са в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП. В молбата се заявява, че реализирането на ПТП не е само по себе си доказателство за осъществен контрол, тъй като ПТП може да настъпи по много причини. Поради това се приема, че Актът и Наказателното постановление не отговарят на изискванията, визирани в чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Изтъква се и това, че ПТП не попада в обхвата на хипотезата на чл.20, ал.1 и чл.185 от ЗДвП. Поради това се прави извод, че липсва съответствие между описаното нарушение и нарушената 1 правна норма. Според жалбоподателя не може да се направи категоричен извод дали именно недостатъчният контрол е в причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП, тъй като чл.20, ал.1 от ЗДвП се прилага само когато липсва специална норма. Посочва се, че актосъставителят и наказващият орган не са взели предвид, че лекият автомобил се е движил неправилно върху релсовия път, по който следва да се движи само трамваят. Ако лекият автомобил се е движил правилно /успоредно на релсовия път/ се твърди, че е нямало да се стигне до ПТП. Претендира се вина на водача на лекия автомобил за това, че не е обезопасил пътника – дете с предпазен колан, както и за това, че при десен завой не е сигнализирал другите участници в движението с мигач. На следващо место в молбата с вх.

№ 95288 от 22.03.2024г. се казва, че актосъставителят не е имал правомощия да състави АУАН, а административно – наказващият орган не е имал правомощия да издаде обжалваното Наказателно постановление. Претендира се и за ограничено право на защита на Т.. Моли се съдът да отмени обжалваното Наказателно постановление и да се присъдят направените по делото разноски за адвокат в размер на 700 лева.

Пред СРС жалбоподателят не се явява лично, но се представлява от адв. Д., който в съдебно заседание на 26.03.2024г. заявява, че поддържа жалбата и молбата – допълнение към жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 05.06.2024г. адвокат Д. пледира за отмяна на Наказателното постановление поради неговата неправилност и незаконосъобразност. Защитата иска да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева. Въпреки, че адв. Д. заявява, че поддържа съображенията си от молба от 22.03.2024г., той преповтаря доводите за бланкетно описание на нарушението, за преповтаряне на разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, за това, че декларативно било написано „поради недостатъчен контрол върху управляваното МПС“, без да е ясно и точно описано нарушението и да има доказателства за осъществяването му.

Отново се заявява, че ПТП-та не попадат в обхвата на чл.20, ал.1 и чл.185 от ЗДвП и че липсва съответствие между описаното нарушение и правните норми. Според адв. Д. от разпитите на полицаите се установявало, че автомобилът, с който жалбоподателят се е ударил, се е движил по трамвайната линия, въпреки че отстрани на платното е имало място за преминаване на автомобила, макар и да е имало спрените и/или паркирани превозни средства. Поради това се пледира за отмяна на обжалваното Наказателно постановление.

Въззиваемата страна Началник Сектор към ОПП – СДВР не се явява и не изпраща представител пред СРС, който да вземе становище по спора.

По делото са депозирани писмени бележки от гл. юрк. СТ. с вх. № 126578 от 16.04.2024г. С тях се иска съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди процесното НП като правилно и законосъобразно. Претендира се да са спазени сроковете за съставяне на АУАН и НП, като се твърди и двата акта да са издадени от оправомощени лица.

Според гл. юрк. СТ. в случая са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, в Акта и в Наказателното постановление били налице всички изискуеми реквизити, съдържали се конкретни фактически обстоятелства на извършеното нарушение и същото било в пълнота описано. Правната квалификация на нарушението била правилно определена и 2 кореспондирала на установеното от фактическа страна. Твърди се правилно да са приложени и санкционните норми. Процесуалният представител на въззиваемата страна счита, че всички съставомерни фактически обстоятелства са посочени в НП, като фактическата формулировка и правната обосновка на обвинението позволявали формиране на еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган. Наказаното лице е можело да организира адекватно защитата си. Твърди се, че липсата на описание или неточното посочване на определено обстоятелство, свързано с извършеното нарушение, което не е елемент от обективната страна на изпълнителното деяние на нарушението, не водело до незаконосъобразност на Наказателното постановление. Според гл. юрк. СТ. издаденият АУАН е редовен и следва да се приложи чл.189, ал.2 от ЗДвП. Събраните доказателства безспорно сочели, че е налице и че е доказано по безспорен начин административното нарушение на правилата за движение по пътищата. Наложената глоба била в пълна степен съобразена с целта на налагането й. Поради това се иска от съда да потвърди Наказателното постановление и да присъди юрисконсултско възнаграждение. Освен това в писмени бележки с вх. № 126578 от 16.04.2024г. гл. юрк. СТ. прави и изрично възражение за прекомерност по отношение на поисканото адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

На 30.10.2023г. към 10:40 часа К. В. М. управлявал лек автомобил „****“ с рег. № **** в гр. София, по ул. „Цар Симеон“, с посока на движение от ул. „Хисар“ (от бул. „К.

Величков“) към ул. „Хайдут Сидер“. В колата била и пътничката К.К. М.а. Автомобилът се движел на право. На кръстовището с ул. „Вита“ превозното средство спряло преди пешеходната пътека, тъй като по нея пресичали пешеходци. В момента, в който се освободила пешеходната пътека, М. забелязал, че зад него приближава трамвайна мотриса с № ТМ 2052, управлявана от К. Д. Т.. За да направи път на трамвая М. предприел маневра да се отклони в дясно, тъй като управляваният от него автомобил бил в района на трамвайните релси. К. Т. видяла лекия автомобил „****“, но решила, че ще може да мине покрай него без да го удари и заради това не предприела спиране. Достигайки до МПС с рег. № ****, макар автомобилът да се намирал отстрани на трамвайните релси, тъй като бил на осевата линия, той бил ударен от трамвая. Ударът между двете превозни средства станал на кръстовището на ул. „Цар Симеон“ и ул. „Вита“, между предната част на трамвайната мотриса и задната част на лекия автомобил – в областта на задна броня, заден ляв калник и ляв стоп. В следствие на удара пътничката от колата К.К. М.а получила открита рана на главата, заради което била откарана в болнично заведение.

Местопроизшествието било посетено от двама служители на ОПП – СДВР – свидетелите Б. и К.. След като снели сведения от участниците в ПТП, св. К. изготвил Констативен протокол на ПТП с пострадали лица. След прегледа на пострадалото лице в болница, в Протокола било вписано, че е отказано образуване на досъдебно производство.

На 30.10.2023г. свидетелят Р. Б. (в присъствието на св. М. К.) съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 1136208 от 30.10.2023г.

3 на К. Д. Т. за това, че на 30.10.2023г. в 10:40 часа в гр. София, по ул. „Цар Симеон“ с посока на движение от ул. „Хисар“ към ул. „Хайдут Сидер“ К. Т. управлявала пътно превозно средство /ППС/ трамвайна мотриса с инв. № ТМ2052 и на кръстовището с ул. „Вита“ поради недостатъчен контрол върху управляваното ППС при спиране реализира пътно – транспортно произшествие /ПТП/ с попътно движещия се пред нея лек автомобил „****“ с рег. № ****, управляван от К. В. М., като в следствие на удара пътничката в лек автомобил „****“ К.К. М.а получава травма в областта на главата - същата е прегледана на място от екип на Спешна помощ и е откарана с линейка в УМБАЛСМ „Пирогов“ за преглед; изписана с работна диагноза : открита рана на други области на главата; водачите са изпробвани за употреба на алкохол и пробите им са отрицателни; издаден е Констативен протокол; има отказ от образуване на досъдебно производство. В Акта е посочено, че К. Д.

Т. е нарушила чл.20, ал.1 от ЗДвП. Препис от Акта е връчен на Т. срещу подпис на 30.10.2023г.

Въз основа на този АУАН срещу К. Д. Т. е издадено процесното Наказателно постановление № 23-4332-027863 от 20.11.2023г., с което Началник Сектор в ОПП - СДВР на основание чл.185 от ЗДвП е наказал Т. за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП с „глоба“ в размер на 20 лева.

Това Наказателно постановление е получено от К. Т. на 24.11.2023г. и е обжалвано с жалба, подадена чрез адвокат Д. по пощата на 07.12.2023г.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства : показанията на свидетелите Б. и К.; АУАН Серия GA № 1136208 от 30.10.2023г.; плик от жалба; скица; Констативен протокол на ПТП с пострадали лица; справка картон на водача; Заповед на Директора на СДВР с № 513з-12708 от 28.08.2020г.;

Заповеди на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13318 от 28.10.2019г. и с № 8121з1632 от 02.12.2021г.; Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г. и писмо от ОПП – СДВР с вх. № 94611 от 21.03.2024г.

Съдът остави извън доказателствената съвкупност и съответно не анализира приложената на лист 6 от делото Докладна записка, тъй като по своето естество този документ съдържа свидетелски показания, които, обаче, не са дадени устно и непосредствено пред съда, а в писмен вид и като такива те не представляват свидетелско показание. Освен това трайно установената съдебна практика (Решение № 149/16.10.2017г. на ВКС, III НО; Решение № 278/21.06.2010г. на ВКС, II НО и други) счита, че Докладната записка не представлява годно доказателствено средство и съдържащите се в нея данни не могат да служат като доказателство за установяване авторството на деянието и механизма на извършването му.

При така направеното уточнение следва да се посочи, че в основата на фактическите и правните изводи на съда следва да бъдат поставени показанията на свидетелите Б. и К.. Те се явяват относими, информативни, еднопосочни и звучат достоверно. Освен това те намират опора в АУАН Серия GA № 1136208 от 30.10.2023г., скицата и Констативния протокол на ПТП с пострадали лица. Поради това СРС дава вяра на приобщените по делото гласни 4 доказателства. Съдът не споделя трактовката на адв. Д., че от показанията на единия свидетел се установявало, че въпреки спрените и/или паркирани автомобили, отстрани на платното е имало място за преминаване на лекия автомобил, тъй като такова твърдение липсва в показанията на разпитаните от съда свидетели. Б. и К. твърдят, че са били изпратени на местопроизшествието от оперативния дежурен, което означава, че те не са очевидци на самото ПТП, както и на обстановката на пътя в момента на неговото настъпване. Това, че към момента на пристигането на полицейските служители на местопроизшествието е имало място за преминаване на автомобилите не означава, че е имало такова и към момента, в който е реализиран ударът между трамвая и лекия автомобил.