Решение № 234 от 22.06.2026, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Козлодуй, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Л. К.а при участието на секретаря Стела Б. Бочева като разгледа докладваното от Николинка Л. К.а Гражданско дело № 20261440100368 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

От Е. К. Г., ЕГН:********** от с.Гложене, обл.Враца, ул.“ Ленин „ №52 чрез процесуалния му представител адв.Л. К. Б. от АК – София против „ Агенция за събиране на вземания ” ЕАД, с ЕИК:203670940 със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.” Люлин „, бул.” Д-р Петър Дертлиев ” №25, офис-сграда „ Лабиринт ”, ет.2, офис 4, е предявен иск, както следва:

- с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК за обявяване недействителността на сключения между Е. К. Г. и „ Аксес Файнанс „ АД, ЕИК:207140327, със седалище и адрес на управление гр.София, правоприемник на „ Аксес Файнанс „ ООД, ЕИК:202806978 договор за кредит „ Бяла карта „ от 10.04.2019г., вземането по който е прехвърлено на ответното дружество чрез цесия;

- в условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че клаузите в чл.20 и чл.21, ал.4 и ал.5 от договор за кредит „ Бяла карта „ от 10.04.2019г., сключен между Е. К. Г. и „ Аксес Файнанс „ АД, ЕИК:207140327, със седалище и адрес на управление гр.София, правоприемник на „ Аксес Файнанс „ ООД, ЕИК:202806978, предвиждащи заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение, заплащане на разходи за събиране на задълженията в размер на 02.50 лева на ден и еднократно заплащане на такса разходи за дейност по извънсъдебно събиране на задълженията в размер на 120.00 лева, са нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.11, чл.19 и чл.33 от ЗПК, вр.чл.21 от ЗПК;

- иск с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД за осъждане на ответника 1

„ Агенция за събиране на вземания ” ЕАД, с ЕИК:203670940 със седалище и адрес на управление гр.София да заплати на ищеца сума в размер на 603.41 евро / шестстотин и три евро и четиридесет и един евроцента /, представляваща недължимо платена сума за погасяване на задължението по недействителен договор за кредит „ Бяла карта „ от 10.04.2019г., сключен между Е. К. Г. и „ Аксес Файнанс „ АД, ЕИК:207140327, със седалище и адрес на управление гр.София, правоприемник на „ Аксес Файнанс „ ООД, ЕИК:202806978;

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по договор за кредит „ Бяла карта „ от 10.04.2019г., сключен между него и „ Аксес Файнанс „ АД, ЕИК:207140327, със седалище и адрес на управление гр.София, правоприемник на „ Аксес Файнанс „ ООД, ЕИК:202806978.

Сочи се, че съгласно договора за кредит, кредиторът е предоставил на потребителя в револвиращ кредит сумата от 700.00 лева под формата на разрешен кредитен лимит, при фиксиран ГЛП от 43.20% и ГПР от 45.90%, като е била издадена кредитна карта №580084/10.04.2019г..

Твърди се, че горепосоченият договор е нищожен, като се излагат следните съображения:

- видно било от самия договор, че лихвата е прекомерна, тъй като ГЛП е 43.20%, като се твърди, че само на това основание договорът следвало да се обяви за нищожен.Сочи се, че в противоречие с добрите нрави било да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а в случая уговорената възнаградителна лихва надвишавала този размер;

- че по скрит начин е бил увеличен ГПР, тъй като в него не били включени дължимата неустойка и допълнителните такси;

- липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия.Сочи се, че по този начин ищецът като потребител е бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпуване на ползвания от него финансов продуст;

- начислената неустойка увеличавала дълга на заемателя и водела до затрудняване на доброволното му погасяване, както и до увеличаване на разноските при евентуално принудително събиране.Това водело до извода, че целта на неустойката е неоснователно обогатяване на кредитора.Сочи се още, че неустойката е уговорена за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, както и че нямало данни за ответното дружество да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечението, което също сочело, че неустойката излизала извън присъщите си функции и целяла единствено постигането на неоснователно обогатяване;

- че кумулирането на неустойката към погасителните вноски водело до „ 2 скрито „ оскъпяване на кредита, тъй като посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 45.90% нараствал допълнително и обогатявал неоснователно кредитора, като въвеждал допълнителен източник на доход на икономически по – силната страна, извън посочените ГПР и ГЛП;

- че клаузите на чл.20 и чл.21, ал.4 и ал.5 от договора също били нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД като накърняващи добрите нрави.В тази връзка се сочи, че анализът на съдържанието на цитираните текстове от договора налагал разбирането, че за един и същи вид неизпълнение от страна на потребителя / несрочно заплащане на дължима вноска по кредитно правоотношение /, кредиторът е договорил в своя полза три вида обезщетение, а именно – сума в размер на 15% от общата стойност на кредита – чл.12, ал.1 от договора или разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 02.50 лева за всеки ден – чл.21, ал.4 от договора; сума в размер от 10% от усвоената и непогасена главница – чл.20, ал.1 от договора и такса в размер на 120.00 лева – чл.21, ал.5 от договора.Счита се, че посочените договорености били установени с една единствена цел – да се предостави възможност на кредиторада реализира допълнителен доход от потребителя, като освен това при незаплащане в срок дори и на една вноска по кредита, кредиторът би могъл да начисли „ обезщетение „ в размер, значително надхвърлящ съответния анюитет / само по чл.12, ал.1 от договора можело да се начисли сума равна на 15% от общо усвоения от потребителя кредитен лимит /;

Твърди се, че към момента на подаване на исковата молба ищецът е изплатил напълно кредита.

Отразено е, че било видно от удостоверение №УАСВ-24-023461/29.08.2024г., че вземането на „ Аксес Файнанс „ АД, ЕИК:207140327, със седалище и адрес на управление гр.София, правоприемник на „ Аксес Файнанс „ ООД, ЕИК:202806978 е било прехвърлено на ответното дружество чрез цесия на ответното дружество.Посочено е, че по нищожен договор, каккъвто е и процесният, заемателят следвало да върне единствено главницата по договора, а всички надвнесени суми следвало да му се върнат обратно, тъй като били дадени по един нищожен договор и представлявали неоснователно обогатяване на ответника.

Към исковата молба са представени копия от следните писмени доказателства – договор за кредит „ Бяла карта „ от 10.04.2019г., сключен между Е. К. Г. и „ Аксес Файнанс „ АД, ЕИК:207140327, със седалище и адрес на управление гр.София, правоприемник на „ Аксес Файнанс „ ООД и Приложение №1 към договора; СЕФ; удостоверение от ответното дружество №УАСВ-24-02346-1/29.08.2024г. и декларация за материално и гражданско състояние по чл.83, ал.2 от ГПК.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен такъв.Счита се, че предявеният иск е недопустим и неоснователен.

На първо място се счита, че тъй като ищецът е изпълнил изцяло и 3 доброволно задълженията си по процесния договор, същият нямал правен интерес от предявяване на установителен иск.

Сочи се, че единственото ограничение на свободата на договаряне на страните относно размерът на договорната лихва съгласно чл.9 от ЗЗД са правилата на добрите нрави, поради което съдебната практика приемала за валидна уговорка, при която договорната лихва не надвишавала дву- или трикратния размер на законната лихва.Отразено е, че понастоящем такава горна граница била петкратния размер на законната лихва, посочен в чл.19, ал.4 от ЗПК, която не била относима към настоящия случай.Сочи се още, че презумпцията била, че щом една уговорка не противоречи на закона, както било в случая, то тя не можела да противоречи и на правилата на добрите нрави.Също така е отразено, че съгласно чл.145, ал.2 от ЗЗП не можело да бъдат проверявани за неравноправност уговорките между страните, касаещи основния предмет на договора – в случая тези за главница и възнаградителна лихва, които били ясни и разбираеми.

Посочено е, че с оглед на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, съобразена с Приложение №426/18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени задължения и размер на ОЛП на БНБ към датата на сключването на договора, се налагало заключението, че договореният ГПР не надвишавал 50.00%, поради което бил в рамките на допустимите граници, поради което доводът за нищожност на договорената възнаградителна лихва се явявал неоснователен.

Твърди се, че неустойката не била част от предписаната от законодателя формула / Приложение №1 към ЗПК / при изчисляването на ГПР, както и че същата не попадала в обсега на разпоредбата на чл.19 от ЗПК, тъй като не олицетворявала и нямала функциите на изброените в чл.19, ал.1 от ЗПК компоненти, а включването й в изчислението би довело до недействителен размер на ГПР, получен при незаконосъобразно изчисление на същия процент.

Отразено е още, че заемополучателят се е бил запознал със съдържанието на договора, съгласил се е с уговореното и е подписал същия.Сочи се още, че заемополучателят е разполагал с правото да се откаже от сключения договор в 14-дневен срок, без да дължи обезщетение или неустойка, като върне получената заемна сума и заплати само лихва за периода от сключването на договора до реалното предаване на сумата по главницата, право, което същият не бил упражнил.

Сочи се, че в случай, че уговорката за неустойка бъде приета за нищожна, следвало да се има предвид, че същата не е породила правни последици, поради което не следвало да се включва в ГПР.

Счита се, че в случая били спазени изискванията за съдържание на договора, в който били посочени лихвения процент и ГПР, а наличието на други клаузи, които съдът приемал за нищожни, чрез които се постигало заобикаляне на закона, като по непозволен начин се увеличавало възнаграждението на кредитодателя, като уговаряне на неустойки, не 4 представлявало неспазване на изискванията на закона.Сочи се, че такова би било налице ако в договора не били отразени съответните величини.

Посочено е, че в чл.4 от договора били посочени допусканията, при които е определен уговорения ГПР, съобразно изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.Сочи се още, че законът не изисквал посочване на методика за изчисление на ГПР, както и че макар в договора да не било посочено какви компоненти са включени при формирането на ГПР, последните били изводими от разпоредбите на закона.

Ответното дружество не оспорва, че процесните задължения са изцяло погасени.

По делото от ответното дружество е представена справка, от която се установяват извършените от длъжника плащания по процесния договор в периода след цесията, а именно:

- на 16.08.2024г. – сема в размер на 699.99 лева или 357.90 евро;

- на 29.07.2024г. – сема в размер на 600.01 лева или 306.78 евро;

- на 08.07.2024г. – сема в размер на 600.01 лева или 306.8 евро;

Или общо заплатената от ищеца сума по процесния договор към ответното дружество след датата на цесията е в размер на 1900.01 лева или 971.46 евро.

С горепосочената сума били погасени както следва:

- 655.30 лева или 335.05 евро – остатък от договорна главница;

- 1060.16 лева или 542.05 евро – остатък от договорна лихва;

- 120.01 лева или 61.36 евро – такси;

- 48.37 лева или 24.73 евро – лихва за забава до 17.06.2024г.;

- 15.92 лева или 08.14 евро – законна лихва от 17.06.2024г. до 19.05.2026г.;

По делото от „ Аксес Файнанс „АД, ЕИК:207140327, със седалище и адрес на управление гр.София е депозирана молба вх.№4292/27.05.2026г., в която е инкорпорирана справка за извършените от ищеца плащания по процесния договор от датата на неговото сключване до датата на цедирането му на ответното дружество – 17.06.2024г., от която се установява, че ищецът е извършил плащания в общ размер на 5585.07 лева или 2855.60 евро, от които: