Решение № 5630 от 24.06.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 5630

Бургас, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XVII-ти състав, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар ГАЛИНА ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от съдия АТАНАСКА АТАНАСОВА административно дело № 20267040700689 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), вр. чл.145 и сл. от АПК, и е образувано по повод жалбата на Н. Н. Н. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], против Заповед № 26-0304-000064 от 26.02.2026 г. за налагане на принудителна административна мярка- прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, издадена от А. Г. А. на длъжност началник на група в ОДМВР- Бургас, РУ- Несебър.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради нарушение на материалния закон. Оспорват се съдържащите се в заповедта фактически констатации на административния орган. Твърди се, че жалбоподателят не е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, а на посочената в заповедта дата- 26.02.2026 г. бил с влошено здравословно състояние и употребил болкоуспокояващи, но е бил в адекватно състояние и без отклонение в поведението. На следващо място се сочи, че жалбоподателят е оспорил резултата от теста, а към момента на издаване на заповедта няма изготвена биологична проба и с оглед на това не е налице фактическо основание за издаване на ЗПАМ. По същество се иска отмяна на заповедта.

В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства. С писмена молба пълномощникът на същия заявява, че поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваната заповед.

Ответникът не се явява и не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Представя административната преписка.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок от лице, пряко засегнато от съдържащото се в заповедта разпореждане. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното:

Със заповедта, предмет на съдебната проверка за законосъобразност, е приложена на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП спрямо жалбоподателя Н. Н. Н. принудителна административна мярка- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца. Като фактическо основание за налагане на мярката се сочи извършено от жалбоподателя нарушение на ЗДвП- управление на моторно превозно средство с рег. № У 26 62 АМ, след употреба на наркотично вещество (метаамфетамин), установена с техническо средство. Административният орган е възприел изцяло констатациите на полицейските служители при извършената проверка на водача, отразени в съставения акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4886816 от 26.02.2026 г. и в протокола за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, и е счел, че са налице законоустановените предпоставки за прилагане на мярката.

Според настоящия съдебен състав жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед № 26-0304-000064 от 26.02.2026 г. е издадена от компетентен орган- началник на група в ОДМВР- Бургас, РУ- Несебър, оправомощен с т.1.6 на заповед № 251з-5684 от 07.10.2025 г. на директора на ОДМВР- Бургас, в предвидената от закона писмена форма. При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени правила.

Заповедта е надлежно мотивирана от административния орган. Налагането на принудителната мярка се основава на констатациите при извършената от служители на МВР проверка, съдържащи се в както в съобразителната част на заповедта, така и в останалите документи, налични в преписката по издаването и, в т.ч. в съставения протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества и в акта за установяване на административно нарушение.

Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл. 171 от ЗДвП. В разглеждания случай е прието от административния орган, че е налице хипотезата на чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП. Според цитираната норма, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка- прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца до една година на собственик, който управлява моторно превозно средство, след употреба на наркотични вещества или техни аналози. По делото не е спорно, че жалбоподателят е собственик на превозното средство. Видно от приложения в преписката протокол с бл. № 041030 за извършена проверка с Дрегер дръг тест 5000, резултатът от теста за употреба на наркотично вещество е положителен за наличие на „метаамфетамин“. Като съставен от длъжностно лице в кръга на компетентността му, протоколът съставлява официален удостоверителен документ и се ползва както с формална, така и с материална доказателствена сила. В проведеното съдебно производство той не е оспорен от жалбоподателя по надлежния процесуален ред, поради което следва да се приеме, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са осъществени така, както е отразено в него (чл. 179 от ГПК). Констатации за управление на моторното превозно средство след употреба на наркотично вещество се съдържат и в съставения акт за установяване на административно нарушение. Ето защо, с оглед предписаната от чл. 189, ал. 2 от ЗДвП презумптивна доказателствена сила на акта и при липса на доказателства, които да поставят под съмнение верността на съдържащите се в него констатации, съдът приема, че релевантните факти са осъществени така, както е посочено от административния орган. Следователно, към момента на издаване на обжалваната заповед са налице законоустановените предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка. Налагането й при положителен резултат от тест за наркотици е законосъобразно дори при оспорване на резултата от водача и предоставена от последния биологична проба за медицинско изследване- с оглед преустановителния и превантивен характер на мярката, тя следва да се наложи непосредствено след отчитане на положителния резултат от полевия тест. Законосъобразно е определен и срокът на мярката в законоустановения минимум. По изложените съображения съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Н. Н. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], против Заповед № 26-0304-000064 от 26.02.2026 г. за налагане на принудителна административна мярка- прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, издадена от А. Г. А. на длъжност началник на група в ОДМВР- Бургас, РУ- Несебър.

Решението е окончателно.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�