Решение № 132 от 21.02.2024, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 2443/2023
- Вид
- Решение № 132
- Подписан
- 21.02.2024
- Състав
- Светозар Димов Светиев
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 132 гр. Сливен, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светозар Д. Светиев при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело № 20232230102443 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявена искова претенция с правно основание чл. 61 от ЗС.
Твърди се, че по силата на договор за продажба на недвижим имот, ищцата е придобила собствеността върху конкретно описан в исковата молба недвижим имот, като със същият договор, продавачите С.С. и Я. С. запазили за себе си пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота. Сочи се, че С.С. е починал през 2021г. Твърди се, че към момента на учредяване правото на ползване, имотите са били в добро състояние, а ответницата в нарушение на задълженията по чл.56, чл.57 и чл. 58 от ЗС не е полагала грижи за имота, а също така и за изградените в същия имот сгради, което фактическо положение продължава и към момента. Твърди се, че процесните сгради са със сериозни повреди, неотстраняването на които ще доведе и до тяхното разрушаване. Отделно от горното, ответницата е в неизпълнение и на други свои съществени задължения, а именно: да заплаща дължимите данъци и такси и не е застраховала имотите. От 2019 г. ищцата застраховала имотите и плащала премиите по тях. Въпреки отправена до ответницата предупредителна покана да преустанови нарушението на своите задължения, тези нарушения не били отстранени.
От съда се иска да постанови решение, с което да прекрати на основание чл.61 от ЗС учреденото в полза на Я. С. право на ползване върху процесния недвижим имот.
От страна на ответницата е постъпил отговор на исковата молба, с който се правят възражения относно нейната редовност, допустимост и основателност. В отговора на исковата молба са изложени в осем пункта 1 възражения, с които се обосновава неоснователността на предявения иск.
От съда се иска да постанови решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
В съдебно заседание ищцата не се явява. Пълномощникът ий моли за уважаване на предявения иск.
Ответницата не се явява в съдебно заседание. Пълномощникът й моли за отхвърляне на иска, като твърди, че за нея не е възникнало задължение да заплаща данъци и такси за имота, както и да го застрахова.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт по дело №239/2014г. на нотариус Е.Шидерова ищцата С. С. е придобила правото на собственост върху поземлен имот № VI326, в кв. 42, по плана на с. ********************************, целият с площ от 1080 кв.м., ведно с построените в имота: масивна жилищна сграда, със застроена площ от 58 кв.м., състояща се от две стаи и коридор, масивна лятна кухня, със застроена площ от 125 кв.м.; масивна стопанска сграда, със застроена площ от 50 кв.м.; масивна стопанска сграда, със застроена площ от 50 кв.м.; масивна стопанска сграда, със застроена площ от 24 кв.м.; масивна стопанска сграда, със застроена площ от 30 кв.м, като продавачите С.С.
/починал през 2021г./ и ответницата Янка С. си запазили пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху имота.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото допустими, относими и необходими писмени доказателства, както и въз основа на правилата за разпределение на доказателствената тежест.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция с правно основание чл.61 от ЗС е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл.61 от ЗС, собственикът може да иска от съда да прекрати правото на ползване, ако ползвателят, въпреки отправеното му предупреждение, продължава да си служи с вещта по начин, който застрашава същата с разрушаване или със значително повреждане, ако нарушава своите съществени задължения или ако съществено променя вещта.
Съществено по смисъла на чл. 61 ЗС е задължението на ползвателя да плаща данъците и другите такси за вещта, да я застрахова в полза на собственика и да плаща премиите за застраховката, ако не е постановено или уговорено друго. Те са облигационни и имат за източник закона.
Предупреждението като материалноправна предпоставка за възникване на правото по чл. 61 ЗС е факт, който може да се е осъществил преди предявяването на иска или да бъде осъществен чрез исковата молба. В случая има предшестващо предупреждение и впоследствие редовно връчена искова молба. За прекратяване на правото на ползване е достатъчно да е налице само една от предвидените в закона предпоставки, като например неплащането на данъците и таксите за имота. Задължението на ползвателя да плаща 2 разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, произтича пряко от разпоредбата на чл.57 от ЗС, поради което са несъстоятелни доводите на пълномощника на ответницата, че за нея не е възникнало задължение са заплаща посочените задължения. Ответницата несъмнено е титуляр на ограниченото вещно право на ползване върху процесния недвижим имот и има задължението да заплаща дължимите за имота данъци и такси. В случая нейният пълномощник твърди, че тя няма задължение да ги плаща и съответно не се твърди от негова страна тя да ги е платила, поради което се приема, че плащането им е извършено от ищцовата страна, предвид обстоятелство, че задълженията са платени, видно от удостоверението за данъчна оценка на имота. Неплащането на данъците и таксите за имота от страна на ответницата е основание за прекратяване на нейното право на ползване.
Предвид изложеното, съдът следва да постави решение, с което да уважи предявената искова претенция с правно основание чл.61 от ЗС.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 61 от ЗС учреденото в полза на Я. Т.
С., с ЕГН: **********, с адрес: с. ******************************** право на ползване върху поземлен имот № VI-326, в кв. 42, по плана на с.
********************************, целият с площ от 1080 кв.м., при граници: север - поземлен имот № V-325, изток - улица, юг - улица, запад поземлен имот № VII-324, ведно с построените в имота: масивна жилищна сграда, със застроена площ от 58 кв.м., състояща се от две стаи и коридор; масивна лятна кухня, със застроена площ от 125 кв.м.; масивна стопанска сграда, със застроена площ от 50 кв.м.; масивна стопанска сграда, със застроена площ от 50 кв.м.; масивна стопанска сграда, със застроена площ от 24 кв.м. и масивна стопанска сграда, със застроена площ от 30 кв.м.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 3