Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261117 от 28.03.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6781/2020
Вид
Решение № 261117
Подписан
28.03.2022
В сила
28.03.2022
Състав
ТЕОДОРА АНГЕЛОВА КАРАБАШЕВА, СТАНИМИРА СТЕФАНОВА ИВАНОВА, РАЙНА ПЕТРОВА МАРТИНОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 28.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ГО, IV “Б“ въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТАНИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА мл.съдия: Т. КАРАБАШЕВА при секретаря Христина

Цветкова, като разгледа докладваното от мл. съдия Карабапева в.гр.дело № 6781 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 304550 от 18.12.2019 г., постановено по гр.д. № 37040 по описа за 2016 г. на СРС, ГО, 178-ми състав е отхвърлен предявеният от Г.П.П., ЕГН: ********** с адрес *** срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК:********със седалище и адрес на управление *** отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът Г.П. не дължи на ответника „ЧЕЗ Е.“ АД сумата от 2 180.93 лева, представляваща неоснователно претендирана от ответното дружество сума, начислена по едностранна корекция на сметка за периода от 16.10.2015 г. до 13.01.2016 г., за която сума е издадена фактура № **********/20.01.2016 г., като на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът е осъден да заплати сумата от 600.00 лева, представляваща сторените в производството разноски за юриконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице за СТЕ.

С Определение

№61346/09.03.2020 г. по гр.д. № 37040/2016 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№ 5006838/31.01.2020 г. от Г.П. чрез адв. Т.Д. - с пълномощно по делото, в която се релевират доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебното решение. Твърди се, че констативният протокол, издаден по реда на чл.44 ПИКЕЕ (в редакцията обн. в ДВ бр.98 от 12.11.2013 г.), не представлява официален удостоверителен документ, като се оспорват констатациите в него. Според чл.48, ал.2 от ПИККЕ при установяване на промяна на схемата за свързване на средството за търговско измерване, констативният протокол се подписва от служител на МВР, но подписването му от служителя на МВР единствено доказвало, че описаните в протокола действия и констатации са проведени, респ. установени, като полицейският служител не разполагал с компетентност да установява съответното вмешателство в средството за търговско измерване и не извършва удостоверяване на факти в кръга на предоставените му правомощия. Изтъква се, че по време на проверката за имота на ищеца, не е присъствал полицейският служител И. Ц.И., служител на 09 РПУ на МВР. Посочва се и че ответникът не доказвал, че стойността на измерителя на средството на търговското измерване, давало вярната констатация за реално отчетено потребление от 4.66 %, при неотчетена потребена ел.енергия от 95.34%, както и че П. не дължи начислените с фактурата за едностранна корекция такси „задължение към обществото“, пренос и достъп до Е.преносната и Е.разпределителната система, тъй като начисленото количество ел.енергия не е доставяна в имота.

Релевират се възражения за нищожност на разпоредбите на чл.48 – чл.51 от ПИКЕЕ, поради липсата на установен от закона ред за извършване на едностранни корекции за ел.енергия. Мотивира се, че не е спазено изискването на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ ответникът да измени Общите си условия, като включи в същите ред за уведомяване на клиента при извършена корекция на сметка. Прави се искане съдът да прецени законосъобразността на правилата на ПИКЕЕ по правилата на косвения контрол на основание чл.17, ал.2 от ПИКЕЕ, като отмени първоинстанцинното решение и уважи предявения отрицателен установителен иск. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Ч.Е.Б.“ АД, с който първоинстанционното решение се счита за правилно и законосъобразно. Мотивира се, че са били налице законовите основания за извършване на едностранната корекция на сметка. Заявява се, че констативният протокол не е частен свидетелсващ документ, а е официален удостоверителен такъв и съдът е съобразил правилното приложение на материалния закон и събраните по делото доказателства. Твърди се, че корекцията на сметка е извършена законосъобразно и дружеството е имало правно основание по силата на ПИКЕЕ да извърши въпросната корекция на сметка. Евентуалното нарушение на разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ не било основание да се отрече недължимостта на задължението по едностранната корекция. Предвид изложеното се иска съдът да потвърди първоинстанционното решение, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Срещу Определение

№61346 от 09.03.2020 г. по гр.д. № 37040/2016 г. по описа на СРС, 178-ми състав е постъпила частна жалба с вх. № 5072749/15.06.2020 г. от Г.П. чрез адв. Т.Д. с доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт в частта за разноските. Не се споделя становището на съда, че юрисконсултското възнаграждение следва да се определи в размер на 300.00 лева, тъй като делото не се отличавало с фактическа и правна сложност, поради коет разноските следвало да се сведат до 100.00 лева.

Прави се искане за отмяна на постановеното от съда определение и за постановяване на друго такова, с което присъденото на ответника юрисконсултско възнаграждение да бъде намалено до сумата от 100.00 лева.

В законоустановения срок по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от „Ч.Е.Б.“ АД, в която се заявява, че съдът правилно е определил разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева. Липсвали основания за намаляването на присъдените разноски, понеже същото е определено правилно и в съответствие с Наредбата на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и се моли за потвърждаване на определението на първоинстанцинния съд като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр. д. № 37040/2016 г. по описа на СРС, 178 състав е образувано по искова молба, подадена от Г.П. срещу „Ч.Е.Б.“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че при заплащане на текуща месечна фактура № **********/20.01.2016 г. за електрическа енергия, ищецът научил, че му е начислена сума в размер на 2 180.93 лв. за периода 16.10.2015 г. - 13.01.2016 г. за имот в гр.София, ж.к. ******с клиентски № 310195378598. При посещение на център за работа с клиенти му било обяснено, че била извършена проверка на Е.мера на имота му, било установено, че доставяната ел.енергия не била измервана точно през Е.мера му, като бил съставен констативен протокол, въз основа на който дружеството е начислило на ищеца едностранна корекция по фактура № **********/20.01.2016 г. Ищецът обаче заявява, че в процесния имот не е била извършена проверка на Е.мера, както и че не дължи процесната сума, като била нарушена нормата на чл.47, ал.2 от ПИКЕЕ, тъй като ответникът не е връчил препис от констативния протокол на ищеца П.. Оспорва се констативният протокол като едностранно съставен от ответното дружество. Посочва се, че не е налице договорно неизпълнение на задълженията на ищеца, като обстоятелството, че Е.мерът в имота е бил манипулиран, не се означавало, че се дължи поради извършени виновни действия от страна на П.. Сочи се, че липсвали доказателства да е извършено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, както и че липсвали доказателства потребеното количество ел.енергия да отговаря на отчетеното такова. Заявява се, че не е доказан и периодът на едностранната корекция. Релевира се, че ответникът „Ч.Е.Б.“ АД не е имал законово основание да извършва едностранна корекция по издадената фактура. Прави се искане съдът да уважи исковата претенция и да признае недължимостта на сумата от 2 180.93 лева по силата на издадената му фактура № **********/20.01.2016 г. за извършена едностранна корекция за периода 16.10.2015 г. до 13.01.2016 г.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Ч.Е.Б.“ АД, с който предявеният иск се оспорва, като се въвеждат твърдения, че Г.П. е в облигационна връзка с „Ч.Е.Б.“ АД, потребява електрическа енергия за обект, находящ се в гр.София, ж.к. ******с клиентски № 31019537859, като на 13.01.2016 г. служители на отдел „Нетехнически загуби“ към ответното дружество са извършили техническа проверка на средството за търговско измерване с фабричен № **********, обслужващ обект в гр.София, ж.к. „Люлин“ № 10, бл.135, ап.3, с клиентски № 310195378598. Потребителят бил потърсен, за да присъства на проверката, но не бил открит на адреса. От проверката било установено, че пломбата на капачката на клемния блок на Е.мера била нарушена, поради коет бил поставен допълнителен проводник (шунт) между входяща и изходяща фазови клеми на клемния блок на Е.мера. С еталонен уред EMSYST с фабричен №

0704133 и свидетелство за калибриране № Е 220/17.01.2014 г. е измерена грешката, с която Е.мерът е отчел консумираната през него ел.енергия в момента на проверката при грешка (минус) 95.34%, като била установена промяна в схемата за свързване на измервателната система. Твърди се, че нормалната схема на свързване била възстановена с отстраняване на поставения допълнителен проводник (шунт) и тези констатации били отразени в констативния протокол в присъствието на двама независими свидетели и пред орган на МВР, като след възстановяване на схемата на свързване, била издадена корекционната фактура. На клиента било изпратено писмо, ведно със съставения констативен протокол, въз основа на който било извършено преизчисление на сметката за доставена, неизмерена и незаплатена електрическа и била издадена Фактура № **********/20.01.2016 г. за извършена едностранна корекция за периода 16.10.2015 г. до 13.01.2016 г. Сочи се, че издадената фактура за сумата от 2 180.93 лв. не била заплатена от абоната. Моли се предявеният иск да бъде отхвърлен като претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В първоинстанционното и във въззивното производство са събрани писмени и гласни доказателства, прието е и заключение на съдебно-техническа експертиза, от които се установява следното:

От публично достъпните данни в регистъра на лицензиите на КЕВР и от представените към отговора на исковата молба доказателства, се установява, че „Ч.Е.Б.“ АД притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия за срок от 35 години № Л-135-11/13.08.2004 г., изменена с решение № И2-Л-135/09.12.2013 г. на ДКЕВР, лицензия за търговия с електрическа енергия № Л-229-15/17.05.2017 г. за срок от 10 години, лицензия Л-135-11/29.11.2006 г. за обществено снабдяване с електрическа енергия за срок до 13.08.2039 г. за района на гр. София.

С Решение № ОУ –

059 от 07.11.2007 г. и Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР са одобрени Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, като в чл. 17 от същите е псоочено, че продавачът, въз основа на представени от Е.разпределителното дружество констативни протоколи и справки за начислена енергия, изчислява и коригира сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период. В този случай, продавачът изготвя справка за дължимите суми и в седемдневен срок уведомява потребителя за сумите, които последният дължи, или ще му бъдат възстановени със следващото плащане. Съгласно чл. 18 при грешка в отчитането на количествата електрическа енергия, установена в констативен протокол, предоставен от Е.разпределителното дружество, продавачът извършва корекция на сметката и изпраща в 7-дневен срок съобщение на потребителя за дължимите суми и срокове за плащане, респективно за подлежащите на възстановяване суми.

С Решение №

ОУ-056/07.11.2007 г. и Решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР са одобрени Общи условия за договорите за ползване на Е.разпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, с които се уреждат условията, при които потребителите се присъединяват към Е.разпределителните мрежи на дружеството, като съгласно чл. 1, ал. 2 ползвател на Е.разпределителната мрежа е всяко лице, чийто обект е присъединен към тази мрежа по реда на действащото законодателство. В чл. 2 е предвидено, че „ЧЕЗ Разпределение България“ АД извършва експлоатацията и поддръжката на Е.разпределителната мрежа и осигурява пренос през Е.разпределителните мрежи на електрическа енергия, която крайният снабдител „Ч.Е.Б.“ АД продава на потребителите, присъединени към тези мрежи.