Решение № 16488 от 21.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 12387/2025
- Вид
- Решение № 16488
- Подписан
- 21.08.2026
- В сила
- 21.08.2026
- Състав
- ВАНИНА ЗДРАВКОВА МЛАДЕНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал.1, изр. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 193 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 193, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 194 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 194, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 195, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.80, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 16488 гр. С., 21.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110112387 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 20.01.2026 г. на Д.
Н. Н. – У. срещу „К.“ ЕООД с правно основание чл. 195, ал. 1, предл. трето ЗЗД, вр. чл. 193 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 8 000 лв., частичен иск от 13 500 лв., представляваща направени разходи за отстраняване на скрити недостатъци на закупения от ищцата на 04.09.2024 г. от ответното дружество лек автомобил марка „В.“, модел „****“, рама *****************, ведно със законната лихва считано от 04.03.2025 г. до окончателно изплащане на вземането.
Ищцата твърди че на 04.09.2024 г. е закупила от ответника лек автомобил марка „В.“ модел „****“. Непосредствено след закупуването на автомобила, преминавайки около 400 км. разС.ие с него, на таблото се появила сигнализация за загуба на масло. Ищцата уведомила ответника по телефона и автомобилът бил предоставен за диагностика и отстраняване на причините, довеждащи до загуба на моторно масло. В продължителен период от време автомобилът бил на разположение в сервиза, който посочил ответникът, находящ се на адреса на ответното дружество. Впоследствие автомобилът бил предоставен на ищцата с уверение, че проблемът е отстранен. Ищцата планирала последващо пътуване с автомобила, като при преминаване на около 450 км. на таблото отново се появила същата индикация, сигнализираща за опасно ниско количество масло в моторния отсек. Ищцата отново уведомила представител на ответника за възникналия проблем и на 10.12.2024 г. предоставила отново автомобила за отстраняване на проблема. Междувременно получила информация от сервизи, че автомобилът има проблеми в моторния сектор. Сочи, че вероятната причина 1 за обилното изгаряне на моторното масло са компрометирани бутала, гарнитури или други сегменти, представляващи съставни части от целия мотор. Сочи, че прогнозната стойност на необходимия ремонт е в приблизителни размери от 6 000 лв. до 12 000 лв. Излага доводи, че констатираните недостатъци на автомобила имат характер на скрити такива.
Въпреки че автомобилът е бил предоставен на ответника в продължение на почти месец в посочен от него сервиз, твърди, че недостатъкът не е отстранен, а напротив била поискана сума от 5000 лв. за ремонтиране на колата. Сочи, че проявеният дефект драстично намалява стойността на закупения автомобил и към момента го прави негоден за управление. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за покупко-продажба за процесния лек автомобил. Твърди, че към момента на сключване на договора, освен служители на ответника, е присъствал и съпругът на ищцата, който извършил обстоен преглед и установил, че вещта е в добро съС.ие, без видими дефекти или недостатъци. През месец септември 2024 г. автомобилът е бил оставен в сервиз на ответното дружество поради оплакване, че е налице проблем при запалване на автомобила. Оказало се, че комуникационният модул не работи, като от сервиза отправили оферта за отстраняване на този проблем на стойност 2250 лв., от които ответникът заплатил 2000 лв., а ищцата 250 лв., въпреки че било доказано, че модулът е работил преди да бъде продаден автомобилът. Излага, че през месец октомври съпругът на ищцата отново е потърсил представител на ответника за да го уведоми, че след изминат пробег от около 400 км. е светнала лампа за ниско ниво на масло. Сочи, че към онзи момент им е било обърнато внимание, че автомобилът е на 250 000 км., поради което било възможно автомобилът да харчи масло повече от необходимото. Твърди, че е извършено тестово шофиране на автомобила от представител на сервиза, като били изминати 800 км. и не се установило разход на масло. След извършените ремонтни дейности, ищцата отново направила оплакване за харч на масло, поради което автомобилът бил откаран в оторизиран сервиз. Твърди, че отново е било извършено тестово шофиране, като били изминати 1000 км. и не се установило разход на масло. Сочи, че е извършил справка в официалния сайт на производителя на автомобила и от заложените технически данни за конкретния автомобил, станало ясно, че същият разходва 2.4 литра масло за 10 хил.км. при пробег над 100 хил.км.
Автомобилът е закупен с пробег повече от 250 хил.км., поради което счита, че загубата на масло не може да се определи като недостатък, който да направи негоден за употреба лекия автомобил. Поддържа, че конструктивният проблем, характерен за VEA дизеловите двигатели, не е резултат от неправилна експлоатация или от недобросъвестно поведение на продавача, а от особеностите на заводския дизайн. Сочи, че производителят V. е издал редица технически бюлетини и сервизни кампании, които признават, че при 2 тези двигатели е възможно повишено горене на масло, поради конструкцията на буталата и пръстените. Счита, че този факт не може да се квалифицира като „скрит недостатък“, доколкото се касае за фабрична особеност. Излага съображения, че недостатъкът не прави вещта негодна за използване по предназначение, както и че същото не съставлява „скрит недостатък“. Сочи, че е налице хипотезата на чл. 192, ал. 2 ЗЗД, която изключвала отговорността му като продавач, поради което последвалите ремонтни дейности следвало да останат за сметка на купувача. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
С протоколно определение от 13.07.2026 г. е допуснато на основание чл.
214, ал.1, изр. 3 ГПК изменение, чрез увеличение на предявения осъдителен иск за сумата над 8000 лв. до пълния предявен размер от 20 710 лева или 10 588,85 евро.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно и по делото е представен договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „В.“, модел „****“, рама ***************** на 04.09.2024 г.
Представена е проформа фактура № **/**.**.**** г., издадена от „В. А.“ ЕООД за сумата от общо 8736,19 лв. за ремонт на ДВГ на V. ****, с рег. № ********, проформа фактура от 18.02.2025 г., издадена от „М. П.“ ЕООД за сумата от общо 13827,02 лв.
Представено е уведомление по чл. 194 ЗЗД от ищцата до ответното дружество, връчено чрез ЧСИ С. Я., връчено на 03.02.2025 г. на ответника, видно от представената обратна разписка на л. 137 от делото.
Представен е писмен отговор от ответника до ищцата, съгласно който през месец септември 2024 г. автомобилът е бил оставен в негов сервиз поради оплакване, че е налице проблем при запалване и констатирана повреда на комуникационен модул, който бил отремонтиран. Съгласно писмото през месец октомври 2024 г. съпругът на ищцата отново ги потърсил, за да ги уведоми, че след изминат пробег от около 400 км е светнала лампата за ниско ниво на масло, както и че при тестово шофиране и изминати 800 км не е установен разход на масло. В уведомлението е посочено, че автомобилът е с пробег на 250 хил. км и почти 10 години / л. л. 12 -13/.
Представени са още в превод на български език на Бюлетин за качеството на В., със заглавие „Удължена гаранция ******: Изпитване на разход на масло ****; Модел година 2015-2016: ***, ***, ****, *** и ****,2016: ***L и ****; група:21, каталожен номер:******, автомобилен пазар: Съединени щати, с дата на издаване: 04.01.2023 г.“. В описанието на удължената гаранция е посочено, че V. C. ***, *** стартира програма за удължаване на гаранцията за превозни средства, оборудвани с двигател ****, които проявяват прекомерен разход на масло.
3
За установяване на ремонтните дейности по процесния автомобил са представени: фактура № **********/**.**.**** г. издадена от „М. П.“ ЕООД за сумата от 8520,46 лв., документ за извършен превод на сумата по фактурата от 29.04.2025 г. / л. 144/, документ за извършен превод на сумата от 15000 лв. по проформа фактура от ****–***–******/**.**.**** г. и фактура № ****– ***–*******/**.*.**** г., издадена от „М. П.“ ЕООД /л. л. 145-147/.
По делото е разпитан като свидетел П. Г. У., съпруг на ищцата, който установява, че съпругата му закупила автомобил марка „В. ** **“ от ответното дружество. Проблемите започнали почти веднага след закупуването му. Съпругата му казала за проблем на паркинг, при който автомобилът не запалил. След много опити в крайна сметка запалила автомобила. След това се случило още 1-2 пъти. Свидетелят се обадил на сервиза, не на продавача. Впоследствие разбрал, че има разлика между продавач и сервиз. Закарал я в сервиза, където „замаскирали проблема“ и поръчали заключващ модул на кормилната колона. Взел колата и започнал да я кара. Забелязал, че нивото на маслото започва да спада доста бързо, като в един момент му светнала лампата, че трябва да долее 1 литър масло. Закарал я в сервиза отново. Казали му, че не могат да я диагностицират, защото модулът още не е пристигнал. Оставил колата в сервиза на продавача Б. Г.. Той карал автомобила по Околовръстното, до П., като долял масло преди това. Уверил свидетелят, че не е забелязал разход на масло. Свидетелят взел колата и започнал да я кара. Обадили му се след това, че модулът е дошъл, сменили го и след това взели автомобила за диагностика. Казали, че виждат теч, който ще се отстрани. Купили автомобила от приемната на сервиза, като сервизът и автокъщата били едно и също място. Видял името „К.“ ЕООД в договора и във фактурата, но обявата била пусната от сервиза – „К.“. Когато върнали автомобила, той горял масло. Индикаторът спадал видимо. Втори път му светнала лампата и свидетелят спрял да я кара. След като проблемът с маслото продължил, уведомил продавача, като оставил автомобила при него и поискал цена за ремонта. Автомобилът стоял малко повече от месец при продавача, без да бъде отстранен проблемът, поради което свидетелят си го взел. Комуникацията започнала да става трудна с продавача. Уведомил официално продавача за проблема. Обърнали се към официален сервиз на В., където заплатили сериозна сума за ремонт на двигателя. Там им обяснили, че „шорт - блока“ е много износен, турбините били за смяна – износени от този прекомерен разход на масло. На този двигател хонинга липсвал. Установило се след разоборудването на мотора. Експлоатирал е автомобила нормално в градски условия. В момента автомобилът е в изправност и го ползвали.
Проблемът с разхода на масло започнал в рамките на до две седмици след закупуването му. Автомобилът не запалил около 3, 4, 5 ден от продажбата.
От показанията на свидетеля С. Е. А., служител на „В.“, се установява, че ищцата докарала в официалния сервиз на „В.“ автомобил, за който имало оплакване за повишен разход на двигателно масло. Направили диагностика и пристъпили към разглобяване на автомобила. Установило се, че има износване 4 в цилиндровия блок и липса на хонинг в цилиндровия блок, което е било предпоставка за харчене на масло. Не е имало следи за предишно разглобяване или за извършен ремонт на двигателя. Пристъпили към разглобяване на двигателя в сервиза. Когато пристигнал автомобилът, отворили официалната програма и не е имало сервизна акция, която трябвало да се извърши за конкретния автомобил.
Съгласно показанията на свидетеля Б. С. Г., който е управител на ответника, съпругът на ищцата е бил запознат какво е правено преди това на автомобила. Не установили разход на масло. Купувачът се съгласил да купи автомобила без гаранция на по - ниска цена. Прво имали проблем с паленето на автомобила, както и с „В.“ модул, без който колата не може да бъде диагностицирана. Модулът бил отстранен за сметка на продавача, защото това възпрепятствало колата да отиде във „В.“ за диагностика. Поръчали го от чужбина, сменили го и след това вече малко по-късно мъжът се свързал с него и казал, че е светнала лампа за минимума. Съпругът на ищцата бил запознат, че тази кола попада във въпросната бюлетина на „В.“ за висок разход на масло. Свидетелят направил тест драйв и не забелязал разход на масло над 400 км. Имали взаимоотношения с „М. П.” и ги попитали какво трябва да направият, за да се оправи колата и те казали, че тези коли горят масло, заради хонинга, който се износвал и често трябвало да се сменят сегментите на бутало-цилиндровата група.