Решение № 1746 от 14.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1746 гр. Пловдив, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330115250 по описа за 2024 година

Предявеният иск е с правно основание чл.55 ЗЗД.

В исковата молба от М. И. В. срещу „Вивус.БГ“ ЕООД /с предишно наименование "4 финанс" ЕООД/ се твърди, че между страните е сключен договор за кредит № ***** от 25.10.2020г., по силата на който е отпуснат кредит в размер на 1300 лв., при ГПР 49,70 % и ГЛП 40.99 %. Ищцата следвало да заплати и сумата от 211.05 лв. такса за разглеждане. По договора ищцата заплатила сумата от 1545 лв., от които 1300 лв. главница, лихва от 33.95 лв. и такса за разглеждане от 211.05 лв. Счита, че договорът е нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, при неспазване нормите на чл.22 ЗПК. В нарушение на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК в договора не били посочени приложим лихвен процент и условия за прилагането му. Не ставало ясно, като се има предвид разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, дали в ГПР по договора е включена таксата за допълнителна услуга. Изобщо не било ясно какво се включва в ГПР.

Посочването на ГПР, който не бил реално приложеният между страните по делото, представлявало заблуждаваща търговска практика. По отношение на таксата за разглеждане се сочи, че клаузата е нищожна на основание чл.10а, ал.1 ЗПК. Допълнителната такса представлявала по своето естество такси и услуги, свързани с усвояването и управлението на кредита. Освен в нарушение на принципа на добрите нрави тази такса съставлявала допълнителна сума, която била в значителен размер, нищожна била на основание чл.143, ал.1 ЗЗП, както и неравноправна на основание чл.143, т.5 ЗЗП. Заобикаляла се разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗПК. Поради това е направено искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 245 лв., недължимо платена по недействителен договор за 1 кредит от 25.10.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В условията на евентуалност се иска ответникът да заплати сумата от 211.05 лв., недължимо платена такса разглеждане, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете.

Посочено е, че между страните е сключен договор № ***** от 25.10.2020г., по силата на който е предоставена сумата от 1100 лв., за срок от 30 дни, с падежна дата 24.11.2020г.

Начислените такси били договорна лихва в размер на 37.06 лв. и такса за заявена допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане в размер на 211.05 лв.

Общият размер на кредита възлизал на сумата от 1348.11 лв. Още на този етап на кредитоискателя бил предоставен СЕФ, който съдържал всичката относима по договора информация. Ищцата заявила ползването на допълнителна услуга, поради което била обвързана със заплащането й. Сумата била отпусната на ищцата на дата 25.10.2020г. С настъпване на падежната дата по кредита – 24.11.2020г. г-жа В. изпаднала в забава, поради което започнало начисляването на наказателна лихва за забава. На 23.12.2020г. тя погасила изцяло задължението си по кредита, като заплатила сумата от 1411 лв., осчетоводена както следва – 1100 лв. главница, 37.06 лв. договорна лихва, 211.05 лв. такса за използвана допълнителна услуга експресно разглеждане, 44.66 лв. наказателна лихва, 20 лв. такса за предприети действия по принудително събиране. Неоснователни били твърденията за нарушение на чл.11, ал.1, т.9 и 10 ЗПК. ГЛП бил фиксиран. Размерът на ГПР бил изчислен изцяло в съответствие със законовата формула по Приложение № 1. Таксата нямала отношение нито към сключване на договора, нито към усвояване на кредита. Не била задължително условие за сключване на договора. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявения иск. Претендирани са разноски.

С определение от открито съдебно заседание на 14.03.2025г. е допуснато изменение в размера на предявения главен иск от 245 лв. на 311 лв.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за кредит № ***** от 25.10.2020г., сключен между „4финанс“ ЕООД и М. И. В., с размер на кредита 1100 лв.

Представена е Преддоговорна информация /Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит/, както и Общи условия на договора за кредит.

Представена е и разписка за извършено плащане от 25.10.2020г., с наредител „Вивус.БГ“ ЕООД и получател М. И. В. за сумата от 1100 лв.

При така възприетата фактическа обстановка съдът .направи следните правни изводи: .

Не се спори по делото, а и се установява от представените писмени доказателства – договор за кредит № *****/25.10.2020 г., че между ищцата и „Вивус.БГ” ЕООД /с предишно наименование „4финанс“ ЕООД/ е възникнало облигационно правоотношение по силата на 2 посочения в исковата молба договор за потребителски кредит, в качеството им съответно на кредитополучател и кредитодател. По силата на договора за кредит на ищцата била предоставена в заем сумата от 1100 лв., видно и от представената разписка за извършено плащане от 25.10.2020г.

С договора била уговорена възнаградителна лихва при ГЛП от 40,99 % и ГПР от 49.7 %.

Видно от съдържанието на договора за кредитополучателя било предвидено задължение за заплащане на сумата от 211.05 лв., представляваща такса „Експресно разглеждане“. Общият размер на задълженията по кредита е посочен на 1 348.11 лв.

По делото не се спори, установява се и от представената от ответното дружество разписка от дата 23.12.2020г., че по кредита е заплатена сума в общ размер от 1 411 лв.

Съдът намира за основателни изложените в исковата молба доводи за недействителност на договора за кредит поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит задължително съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Предвид тази дефиниция съдът намира, че уговорената таксата за експресно разглеждане реално представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР. Видно от съдържанието на договора разглежданата такса се дължи за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, т.е. пряко свързана с договора и съществуваща единствено във връзка с него. Липсват и писмени данни кредитополучателят доброволно да е избрал тази „услуга“, чието конкретно съдържание не е посочено в договора за кредит. Налице е единствено бланкетно посочване на това обстоятелство в текста на договора, без реално да са представени доказателства за заявен избор. Следователно разходите за бързото разглеждане на заявлението за отпускане на заема, е трябвало да се включат в ГПР по кредита. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на разходите по правоотношението, които ще направи, и реалното оскъпяване на кредита – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Конкретно приложимият ГПР по кредита не е 49,7 %, доколкото същият се завишава с начислената такса „Експресно разглеждане. Последното води до недействителност на самия договор за кредит по силата на чл. 22 ЗПК, тъй като некоректното и неточно посочване на действителния процент на оскъпяване на кредита има същата последица като липса на посочен ГПР и неминуемо въвежда потребителя в заблуждение относно реалните параметри на договора за кредит. Целта на посочената договорна клауза е да послужи за заплащане на допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, което води и до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е посочен реално приложимият лихвен процент по договора. Предвид изложеното и с оглед недействителността на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, приложение намира 3 разпоредбата на чл. 23 ЗПК, според която кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на начислените лихви, такси и неустойки. По делото се установи, че общо заплатената от ищцата сума възлиза на 1 411 лв. или недължимо платената сума по договора, при съобразяване чистата стойност на кредита от 1100 лв., възлиза на сумата от 311 лв. Поради това съдът намира, че предявеният главен иск е основателен и следва да бъде уважен в претендирания след допуснатото изменение размер от 311 лв., като сумата се присъди ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 02.09.2024г. до изплащане на сумата. С оглед уважаване на главния иск, не са налице предпоставки за произнасяне по предявения при условията на евентуалност иск.

При този изход на делото на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 50 лв. за внесена държавна такса. В производството ищцата е представлявана от адвокат, в хипотезата на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата. Поради това и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в полза на адв.М. следва да се определи възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на ищцата в размер от 300 лв., при съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на делото и обстоятелствата, че по делото е проведено едно съдебно заседание, със събиране само на писмени доказателства.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ” ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление гр.

София, Район „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №52-54 да заплати на М. И. В., ЕГН ********** от ***************************** сумата от 311 лева (триста и единадесет лева), представляваща платена без основание сума над главница по недействителен договор за кредит № *****/ 25.10.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 02.09.2024г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление гр.София, Район „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 да заплати на М. И. В., ЕГН ********** от ***************************** сумата от 50 лв. /петдесет лева/ направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление гр.София, Район „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 да заплати на адвокат М.

М. от АК Пловдив, ***************************** сумата от 300 лева /триста лева/– адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4

5