Решение № 106 от 20.04.2023, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. ХАСКОВО, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20225600100776 по описа за 2022 година

Общо исково производство по ГПК.

Обстоятелства по предявените искове и представен отговор на искова молба.

Производството по делото е образувано по искова молба от публичен изпълнител в ТДНАП,ИРМ-Хасково против Б. Р. А.,ЕГН********** и Р. Б.

Р.,ЕГН:********** двамата от ****** с обективно и евентуално съединени конститутивни искове с правно основание чл.216 ал.I т.1 ,т.4 и т.6 от ДОПК.

Ищецът обосновава предявяването на исковата молба с наличието на неизплатени публични задължения и данни за извършена от страна на длъжника Б. Р. А. с ЕГН **********, сделка на 20.02.2019 г. с Нотариален акт № 19/20.02.2019 г., том I , рег. № 370, дело № 18 от 2019 г. по описа на нотариус №080 РС-Хасково Ваня Марчева за отчуждаване чрез дарение па недвижим имот една втора идеална част т поземлен имот с идентификатор № *** /седемдесет и седем хиляди с го деветдесет и пет точка седемстотин и шестнадесет точка двеста седемдесет и шест/, находящ с в *******, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на 1 трайно ползване на имота: ниско застрояване /до десег метра/, с площ на поземления имот 339 кв. м. /триста тридесет и девет квадратни метра/ и площ съгласно документ за собственост 364 кв. м.. стар идентификатор - няма, номер по предходен план: 4282 /четири хиляди двссча осемдесет и две/, квартал 629 /шестстотин двадесет и девет/, при съседи /граници/ па по;смления имот. имоги с идентификатори №№ ***, №

***, № ***, № *** и № ведно с построените в имота: сграда с идентификатор №*** с площ 52.00 кв. м., с предназначение на сградата - жилищна сграда, еднофамилна; сграда с идентификатор № *** с площ 91.00 кв. м., с предназначение на сградата - жилищна сграда, еднофамилна; сграда с идентификатор № *** с площ 22.00 кв. м., с предназначение на сградата - хангар, депо, гараж; сграда с идентификатор № *** с площ 8.00 кв. м., с предназначение на сградата- селскостопанска сграда.

Дарението на 1/2 идеална част горепосочените недвижими имоти е извършено в хода на ревизия на Б. Р. А., ЕГН **********, започнала въз основа на Заповед ча възлагане на ревизия № Р-16002618005416-020-01/ 07.09.2018 г., надлежно връчена на 25.09.2018 г. и приключила с издаването на Ревизионен акт № Р-16002618005416-091-001/08.04.2019 г. с който са установени публични задължения в размер на 32 253.95 лв.

Ищецът твърди,че към настоящият момент установените публични задължения са непогасени и необезпечени от страна на задълженото лице Б.

Р. А., ЕГН **********. като не са отсрочени или разсрочени съгласно разпоредите на ДОПК.

В исковата молба се извежда,че съгласно чл. 216. ал. 1. т. 1 . т. 4 и т. 6 от ДОПК - недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на деклариране или на установяване на публичното задължени, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения:безвъзмездни сделки с имуществени права на длъжника;сделки или действия, извършени във вреда на публичния взискател, какъвто е бил описания по-долу случай;сделки, извършени във вреда на публичните взискатели, по които страна есвързано с длъжника лице.

2

Ищецът извежда фактите по чл. 216, ал. 1 от ДОПК за установените публични задължения,дали основание за предявяване на претенцията,като твърди,че на Б. Р. А.. ЕГН ********** със Заповед за възлагане на ревизия, ЗВР№ Р-16002618005416-020-01/ 07.09.2018 г., връчена на 25.09.2018 г. лично на лицето, е образувано ревизионно производство.

Заповедта за възлагане на ревизия е изменена със:- Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-16002618005416-020-002/20.12.2018 г., връчена на 23.01.2019 г. по електронен път на основание чл. 30, ал. 6 от ДОПК на декларирания пред НАП от лицето електронен адрес за кореспонденция и получаване на книжа

- Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р16002618005416-020-003/22.01.2019 г., връчена на 23.01.2019 г. по електронен път на основание чл. 30, ал. 6 от ДОПК на декларирания пред НАП от лицето електронен адрес за кореспонденция и получаване на книжа.Издаден бил Ревизионен акт № Р-16002618005416-091-001/08.04.2019 г., надлежно връчен на лицето на 11.04.2019 г., който не е обжалван и е влязъл в законна сила.

Към настоящият момент,извежда ищецът, съгласно справка от данъчноосигурителната сметка на Б. Р. А., ЕГН **********, Ревизионен № Р16002618005416-091-001/08.04.2019 г. не е платен или обезпечен.

Националната агенция за приходите била публичен взискател за сумата от 43 203.19 лв. към 19.12.2022 г., представляваща задължения за данъци, задължителни осигурителни вноски и следващи се лихви, установени с ревизионен акт по реда на ДОПК. Установените в резултат на ревизията задължения са за данъци и следващи се лихви и са публични вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Същите на основание чл. 127, ал. I от ДОПК подлежат на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта

Прехвърлянето на 1/2 ид. ч. /идеална част/ от поземлен имот с идентификатор № ***, находящ с в *******, с площ на имота от 364 кв.м., ведно с построените в имота: сграда с идентификатор № *** с площ 52.00 кв. м., с предназначение на сградата - жилищна сграда, еднофамилна; сграда с идентификатор № *** с площ 91.00 кв. м., с предназначение на сградата - жилищна сграда, еднофамилна; сграда с идентификатор № *** с площ 22.00 кв. м., с

3 предназначение на сградата - хангар, депо, гараж; сграда с идентификатор № *** с площ 8.00 кв. м., с предназначение на сградата селскостопанска сграда било извършено с договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 19/20.02.2019 г., том I , рег. № 370, дело № 18 от 2019 г. по описа на нотариус Ваня Марчева - нотариус с район на действие Районен съд - гр. Хасково, № 080, в регистъра на Нотариалната камара, вписан в Имотния регистър при Служба по вписванията Хасково с № от вх. рег. 816/20.02.2019 г., № от дв. вх. рег. 854/20.02.2019 г. със страни:

Дарител - Б. Р. А., ЕГН ********** и Дарен - Р. Б. Р. с ЕГН ********** Ищецът обосновава искането си за признаване на изпълнения състав на хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 1 от ДОПК - безвъзмездни сделки с имуществени права на длъжника.В тази насока се твърди,че била осъществена хипотезата на чл. 216, ал. 1. т. 1 от ДОПК: първият ответник е длъжник с публични задължения, установени с ревизионен акт, който след връчване на заповедта за възлагане на ревизия е извършил безвъзмездна разпоредителна сделка със свое имущество. По този начин е увредил публичния взискател, защото е намалил имуществото си, служещо за удовлетворяване на вземанията.

Ищецът твърди,че се извеждало намерението за увреждане у дарителя Б. Р. А., ЕГН **********. към датата на осъществяване на сделката извършил разпоредителна сделка в хода на производство по установяване на неплатени публични задължения, след връчена заповед за възлагане на ревизия и заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия.

В следствие на така извършената разпоредителна сделка първият ответник е намалил своето имущество, е което безспорно е увредил интереса на публичния взиекател, тъй като в резултат на извършеното разпореждане с имуществено право, е осуетена възможността към него да бъде насочено принудително изпълнение за сьбиране на установените с ревизионния акт публични задължения. В следствие извършеното дарение се установява недостатъчност на активи за издължаване на длъжника. Безспорно е. че ответникът след дарението нито е погасил свои публични задължения при публичния изпълнител, нито има друго имущество на достатъчна стойност, което да послужи за погасяване на неговите задължения. Със сключената безвъздмездна сделка се увреждал кредитора, в случая НАП. Категорична 4 била установената съдебна практика, че всяко действие на длъжника, с което той създава или увеличава своята неплатежоспособност, е увреждащо спрямо кредитора и от момента на извършване на такова действие за последния възниква правото да иска отмяната му.

Национална агенция за приходите не разполагала с данни за притежавани други имуществени права, които да удовлетворят вземанията на държавата. Видно от приложените справки от Агенцията по вписванията, длъжникът не притежава други недвижими имоти. Няма данни за сключени трудови договори от Б. Р. А.. За периода 2018 г. -2021 г., няма данни за осигуряване, не са подавани данъчни декларации по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ от лицето. Поради изложените обстоятелства, дължимата сума по ревизионния акт не е постъпила в държавния бюджет.

Ищецът извежда,че в случая, хипотезата по т. 4 от ДОПК, не включва изискване от публичния взиекател или публичния изпълнител и доказване на такова намерение и у лицето, с което длъжникът е договарял, когато разпоредителната сделка е сключена след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения.В този смисъл бил и константната съдебна практика на ВКС Решение № 69/22.06.2012 г. на ВКС, по т. д. № 534/2011 г., в което решение съдът се е произнесъл по правния въпрос относно намерението за увреждане, като елемент от фактическият състав по чл.216, ал. I, т. 4 ДОПК, включва ли и такова намерение и у лицето, с което длъжникът е договарял, когато разпоредителната сделка е сключена преди установяване на задължението с ревизионния акт и ако да - подлежи ли на доказване или се презюмира, след като увреденият кредитор е държавата.ВКС в решението си извеждал,че ...

Намерението за увреждане, като елемент от фактическият състав по чл. 216, ал. 1. т. 4 ДОПК, не включва такова намерение и у лицето, с което длъжникът е договарял, когато разпоредителната сделка е сключена след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения. Този отговор изключва въпроса дали това намерение у лицето, с което длъжникът е договарял, се презюмира или подлежи на доказване.“В този смисъл били и Решение № 436 от 22.12.2011 г. по гр. д. № 308/2011 г. на ВКС, I I I Г.О. и Решение № 104 от 21.02.2008 г. по т.д.№ 582/2007 г. на I Т.О., в които съдът се е произнесъл общо за необходимостта да се установи намерението за увреждане.

5

В настоящия случай, и предвид горецитираната съдебна практика ищецът сочи,че не следвал да доказва, знание и у приобретателя по сделката.

Обстоятелството, че е достатъчно е да се докаже намерение само у прехвърлителя длъжник, идва от сравнително-правното тълкуване на разпоредбите на чл.135, ал.1 ЗЗД и на чл. 216, ал.1, т. 4 ДОПК, уреждащи правните последици за кредитора от извършване на увреждащи действия от длъжника. Нормите на двата закона са в съотношение на специален към общ закон, поради което съвместното им действие е изключено, освен ако законът изрично не го допуска. Специалния характер на нормата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК произтича от особения й предмета на правно регулираневъзпрепятстване евентуалното осуетяване на събирането на установени публични задължения, по които кредитор е държавата, съответно общините.

Именно, с оглед защитата на обществения интерес, като увреждащи са определени и действия или сделки, извършени не само след датата на установяване на публичното задължение, но и в един по-ранен период- в периода след получаване на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията се установят публични задължения.

Следователно субективният елемент на фактическия състав на чл. 216, ал.1, т. 4 ДОПК ,сочи ищецът,се изчерпва с намерението за увреждане само у длъжника. По изложените съображения, считаме че не се изисква да доказваме намерението за увреждане и у приобретателя по сделката. В хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК подлежи на доказване само намерението на длъжника за увреждане.