Определение № 499 от 11.07.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 499 гр. Пазарджик, 11.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20255200500429 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 във връзка с чл.229 ал.1 т.5 от ГПК.

Обжалва се протоколно определение № 115 от 16.04.2025г. на Пещерски районен съд постановено по гр.д.№1056/2024г. по описа на същия съд, с което производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК.

В частната си жалба с вх.№ 2220 от 24.04.2025г., подадена по пощата с дата на пощенското клеймо 17.04.2025г. от ищеца в производството „НЕЙ ТРАНС ЕООД“, ЕИК 204751637, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“ Г.З.“ №73 чрез процесуалния си представител адв.Г. Ц. от САК, се поддържа, че протоколното определение за спиране е неправилно,незаконосъобразно, необосновано, противоречащо със съдопроизводствените правила, на закона и с практиката на ВКС. Не се споделят мотивите на съда за спиране на производството на посоченото основание, доколкото образуваното ДП №1296/2022 г. на РУ-М., пр. пр.

№1896/ 2022 г. на ОП-М., към настоящия момент не е приключено с окончателен съдебен акт, и не дава основание за спиране на гражданското дело, защото процесното дело е заведено от името на ищеца за компенсиране на търпени имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП от 27.12.2022 г.; че се касае за иск за имуществени вреди с правно основание чл. 432 от КЗ, във 1 вр. с чл. 45 от ЗЗД, като за това ПТП е образувано ДП, като с исковата молба е приложен констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Допълва, че по делото се съдържат данни, че образуваното ДП №1296/ 2022 г. на РУ — М.. пр. пр. №1896/ 2022 г. на ОП-М. към настоящия момент се намира в своята активна фаза и предстоят извършване на действия по разследване. поради което същото не е приключило с краен прокурорски акт. Според частният жалбоподател има неяснота как съдът прилага разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК за наличие на разкрити в хода на делото престъпни обстоятелства, респективно преюдициалност, при положение, че действията по разследването още не се приключили, че на този етап няма данни срещу кого се води, тъй като няма привлечено лице като обвиняем, поради което счита, че не може да се твърди преюдициалност при липсата на посочените по-горе данни и че поскоро изводите си за спиране се базират само на предположения за разкриване на престъпни обстоятелства.

Посочва, че гражданският съд е обвързан от влязлата в сила присъда, на основание чл.300 от ГПК, при разглеждане на иск за обезщетение на претърпени вреди, произлезли от престъпление, което е и деликт. И че в настоящия случай обаче е образувано единствено досъдебно производство, по което все още се провеждат действия по разследване, Респективно, дори и да има привлечено в качеството на обвиняем лице-дали е извършено престъпление или деянието представлява само непозволено увреждане, би могло да се каже единствено след като има лице безспорно признато от наказателен съд за виновно и осъдено с влязла в сила присъда. Счита, че доколкото е образувано единствено досъдебно производство и същото не е приключило, няма внесен обвинителен акт и няма образувано дело пред наказателен съд, то не намира приложение Тълкувателно решение .№ 5 от 05.04.2006 г., по т.д. № 5/2005 г. на ОСГК на ВКС, според което — до приключване на наказателното производство, гражданското дело за обезщетяване на вредите от деликта, следва да се спре. Смята, че вложеният смисъл от ВКС в цитираното ТР е само по отношение на наказателно производство пред съд, а не и досъдебно производство. Цитира се и непротиворечива според жалбоподателя съдебна практика, обективирана в Определение № 353 от 12.10.2023 г.. постановено по в. ч. т. д. № 549/ 2023 г. на АС — Пловдив, ТО. З състав според което: „Основание за спиране по чл.

229. ал. 1. т. 5 от ГПК е налице. когато обстоятелството дали е извършено престъпление пряко влияе върху изхода на гражданскоправния спор и че .това кореспондира със забраната гражданският съд да се произнася по въпроса дали е извършено престъпление /чл. 17, ал. 1 от ГПК/ и с възможността престъпни обстоятелства да се установяват от гражданския съд само в случаите, изрично посочени от закона -чл. 124, ал.5 от ГПК. Посочва, че за да е налице хипотеза за спиране по чл. 229, ал. l, т. 5 от ГПК е необходимо от значение за гражданския спор да е именно обстоятелство дали е извършено престъпление по НК, тоест престъплението да е юридически факт, от чиито гражданскоправни последици зависят субективните права на спорещите по 2 делото страни ако е престъпление, че тези права биха били други, различни от хипотезата, в която престъпление няма. Поддържа, че в случая отговорността на извършителя на Деликта не е обусловена от това дали той е ИЗВЪРШИЛ престъпление или не. И че няма идентичност между граждански Деликт и престъпление — определено вредоносно Деяние може да не съставлява престъпление, а в същото време да бъде граждански Деликт. Като счита, че не е налице основание за спиране на делото по иск за обезщетяване на вреди от Деликт, когато гражданският иск е основан на фактически твърдения, проверката на които е осъществима със средствата на гражданското съдопроизводство и по реда на ГПК и когато обстоятелството дали е извършено престъпление не е елемент от този граждански Деликт. В конкретния случай смята, че няма пречка по реда на ГПК да се съберат доказателства и се отговори на въпросите, свързани с отговорността на застрахователя, включително извършване на Деянието от прекия причинител, неговата противоправност и вината, като за неговата отговорност, респективно за функционалната отговорност на застрахователя е без значение обстоятелството дали е осъществено престъпление по НК, или от съда не се изисква да се произнася инцидентно по въпроса дали е извършено престъпление”.

На следващо място се поддържа, че не всяко непозволено увреждане, при настъпило ПТП, представлява непременно и престъпление, доколкото ако от ПТП са произлезли вреди за лице, различно от причинителя му, то това деяние непременно е деликт и увреденият има право да бъде обезщетен за причинените му болки и страдания и за настъпилите имуществени увреди.

Навежда се извода, за незаконосъобразно и неправилно приетото от съдебния състав в обжалвания акт, че правилното решаване на спора по предявения иск с правно основание чл. 432 от КЗ зависи от установяване на факта извършено ли е престъпление от причинителя на вредите. Акцентира, че независимо дали непозволеното увреждане е престъпление или не, гражданският съд би могъл правилно да реши предявения иск с правно основание чл. 432 от КЗ, като няма нужда фактът извършено ли е или не престъпление да бъде установяван в производството по гр. д.№ 1056/ 2024 г. по описа на РС -П., след като се касае за гражданскоправен спор, няма данни за престъпни обстоятелства и съдът не е сезиран с искане за инцидентно установяване на престъпни обстоятелства.

Цитира се съдебна практика по въпроса относно начина на установяване на механизма на непозволеното увреждане-с всички позволени доказателства и доказателствени средства, които се събират в гражданския процес, като в тази насока жалбоподателят е представил доказателства с исковата молба и е релевирал доказателствени искания.

На следващо място счита, че фактическият състав на отговорността на застрахователя не е обусловен непременно от наличието на престъплението, защото не всеки деликт е и престъпление, но за разлика от това всяко престъпление е и деликт. И че отговорността на застрахователя е обусловена от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане — противоправно деяние, настъпили вреди, вина на дееца и причинна връзка между деянието и вредите, наличието на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното дружество или наличието на покритие по сключената застраховка.

3

Допълва, че за да е налице престъпление следва едно деяние да е наказателно противоправно. а не просто противоправно, или то трябва да е такова, което противоречи на норма от Наказателния кодекс; че противоправността в деликтното право има различно значение и в настоящия случай поведението на застрахования в ответното дружество водач е противоправно, защото от него е настъпило непозволено увреждане и са произлезли вреди. Посочва, че никой не е квалифицирал поведението на делинквента под определен състав на престъпление от НК, тъй като това правомощие има само наказателния съд. Допълва, че в деликтното право важи презумпцията, че при непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/, като счита, че гражданският съд независимо и безпрепятствено може да установи елементите на непозволеното увреждане, доколкото е налице само досъдебно производство и няма висящо пред съд наказателно дело. Акцентира, че няма как обстоятелствата относно противоправността и виновността на дееца, които ще бъдат установявани в гражданското производство да са обвързани от правните последици при развитие на досъдебното производство. Неправилно гражданският съд приел, че с оглед събраните по делото доказателства не могат да бъдат установени причините за настъпване на процесното ПТП, механизмът на произшествието, вината и причинно-следствена връзка между произшествието и причинените вреди, като счита, че допусната по делото съдебно автотехническа експертиза, изготвена от в.л инж. Кръстанов, не е изслушана и приета като валидно доказателство, и че от същата може да се изведат обективни данни за начина на настъпване на ПТП, като автоексперта е отговорил на всички зададени въпроси от страните, а именно за обстоятелствата и причините за настъпване на произшествието. Допълва, че следва да се съобрази и това, че гражданският съд не е обвързан от постановените в досъдебното производство актове, поради което решаващият съд може винаги да приеме за установени различни факти, като именно това несъответствие, при евентуална влязла в сила впоследствие присъда в обратен смисъл, е преодолимо по реда на осъществявания от ВКС извън инстанционен контрол аргумент от чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Счита, че исковият съд не е сезиран с искане да се произнесе има ли извършено престъпление, нито пък от кого е извършено то, като по аргумент от чл. 124. ал. 5 от ГПК гражданският съд няма правомощието да установява инцидентно, по повод на иска, факта на престъпление извън посочените в нормата хипотези. Цитира се съдебна практика на ВКС и на АС еднозначно приемаща, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза, какъвто не е настоящият случай или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези. за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК.

Акцентира, че в случая няма доказателства посоченото ДП да се води срещу конкретно лице за конкретни нарушения и които да са от значение за правилно решаване на настоящото дело, поради което счита, че неправилно първоинстанционният съд е спрял гражданското делото. Посочва още, че в противоречие с формираната практика на ВКС, намерила израз в постановените от него актове, съдът не е съобразил, че в случая не е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като при липса на привлечено като обвиняем лице не може да се направи извод, че е налице образувано 4 наказателно производство в досъдебна фаза, по което деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство. Първоинстанционният съд не съобразил още, че по делото са въведени единствено твърдения на ищеца за извършено от водача на л.а. престъпление, но не и доказателства, от които да се установи наличието на извършени от същото лице престъпни действия, че от материалите по делото, може да се установи единствено, че се извършва разследване по ДП по което няма привлечено лице в качеството му на обвиняем. Счита, че при тези обстоятелства не може да се изведе твърдяната от съда обусловеност и идентичност. Заключава, че по делото няма данни за извършено престъпление пък и дори впоследствие да бъде установено. че има престъпно деяние, то не влияе върху решаването на гражданския спор, като отговорността на застрахователя е по повод непозволено увреждане. извършено от водач, чиято „Гражданска отговорност“ е застрахована в съответното дружество. Моли да се отмени обжалваното протоколно определение за спиране на производството и да бъдат възобновени съдопроизводствените действия по горецитираното дело с оглед продължаването им .

Разпечатката съдържа 19 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7215010f-32ce-42ab-a4d4-2237c2a83ce5