Определение № 18491 от 01.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18491 гр. София, 01.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20251100509532 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл., във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. №254692 от 24.07.2025 год., подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под №177492004 срещу Определение № 930557 от 18.07.2025г. на СРС по гр. д. № 48094/2024 г., с което се иска изменение на решението в частта за разноските, като се увеличи размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

Обжалва се определението, като незаконосъобразно и неправилно. Основното възражение на жалбоподателя е, че при преценката си, първоинстанционния съд не е отчел редица критерии и обстоятелства, които са от значение за адвокатския труд и осъщественото процесуално представителство.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е депозиран отговор от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, в който се излагат съображения за неоснователност на подадената частна жалба. Твърди, че в обжалвания акт, първоинстанционния съд е съобразил релевантната задължителна съдебна практика и практиката на СЕС, като е присъдил възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ съобразно сложността и естеството на делото.

Оспорва твърденията в частната жалба, че определения размер не е справедлив и не отговаря на действително положените от адвоката усилия по делото.

След като прецени събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за установено следното.

Настоящата молба е подадена в срок и от легитимирано за това лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:

В практиката си Съдът на Европейския съюз (СЕС) застъпва становището, че чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. см. са решение от 25.01.2024 г. на 1

СЕС по дело С- 438/22, решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C- 427/16 и C- 428/16. Следователно националният съд не е обвързан от предвидения в НМРАВ размер на адвокатските възнаграждения. Решението на СЕС по преюдициалното запитване се ползва със сила на тълкувано нещо, като се изяснява значението на съществуващите норми на правото на ЕС, поради което и действието му е erga omnes.

Силата на тълкувано нещо се изразява в забрана за националният съд да се отклонява от поставеното по преюдициалното дело или да замести даденото тълкуване, респ. да постави под съмнение допустимостта или правилността на решението на СЕС – в т. см. решение по дело № 05.10.2010 г., Elchinov, C-173/09, т. 29.

Основният критерий при преценката за това дали размерът на адвокатското възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.

Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.

Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при отправяне на преюдициално запитване.

Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява фактическа и правна сложност трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. В тази връзка съдът, трябва да отчете не само спецификата на производството, но и известните му обстоятелства, когато съответният процесуален представител води множество сходни производства, с ангажирани идентични доказателства и доказателствени средства и с идентични доводи от правна страна.

В настоящия случай, запознавайки се с делото се установява, че процесуалният представител е депозирал единствено исковата молба, с която е образувано делото, като е направил и съответните доказателствени искания и ангажирал писмени доказателства.

Последният не се явява в проведеното открито съдебно заседание, като причина за неявяването си посочва служебна ангажираност, за което подава изрична молба, в която се излагат съображения по същество на спора, претендират се разноски и се възразява срещу размера на претендираните от насрещната страна. Становище по допуснатото заключение на вещото лице не е изразявано. Активното поведение на адвоката се изчерпва с подаването на исковата молба, като не са предприемани последващи действия по процесуално представителство и осъществяване защита на лицето, от което е упълномощен да го представлява.

Софийски градски съд, след като прецени представените по делото доказателства и съобрази становищата на страните, намира, че подадената молба за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна, а решението в тази част е правилно, поради което не е налице основание за уважаване на молбата по чл. 248 ГПК. Съображенията за това са следните.

Така мотивиран, Софийски градски съд,

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 930557 от 18.07.2025г. на СРС по гр. д. № 48094/2024 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. №254692 от 24.07.2025 год., подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под №177492004.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3