Решение № 1548 от 21.10.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1548 гр. Плевен, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20224430101536 по описа за 2022 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 1000,00 лв., чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 96,81 лв., чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 60,00 лв., иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 100,63 лв. и чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 463,19 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: г***, законен представител Т.Я.К. срещу Е. Е. А., ЕГН**********, ***, в която се твърди, че е подписан Договор за паричен заем № ***, сключен на 03.09.2020г., между Е. Е. А. /Заемател/ и "***" АД /Заемодател/ по силата на който е отпуснат кредит в размер на 1000 лв., сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, както и Договор за предоставяне на поръчителство от 03.09.2020г. между Е. Е. А. /Потребител/ и „***" ЕООД /Поръчител/. Твърди, че съгласно клаузите на договора за заем, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:1. Две физически лица Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи 1 служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „***" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус "период на просрочие от 0 до 30 дни";

Поръчителят подписва договор за предоставяне на поръчителство. 2. банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т. 7, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. 3. Одобрено от Заемодателя Дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Твърди, че в тази връзка, на 03.09.2020 г. между Е. Е. А./Потребител/ и „***" ЕООД /Поръчител/ е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с № ***, по силата на който потребителят възлага, а поръчителят се задължава да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „***" АД, ЕИК 131576434, по силата на който да отговаря солидарно с Потребителя пред „***" АД, за изпълнението на всички задължения на Потребителя, възникнали съгласно Договор за паричен заем № ***, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по Договора за паричен заем, както следва: 1. задължение за връщане на заемната сума; 2. задължение за плащане на възнаградителна лихва; 3. задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари. Твърди, че в Договор за предоставяне на поръчителство № *** е уговорено, че същият влиза в сила, в случай че заемателят не изпълни задълженията по сключения Договор за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение - поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. Страните са уговорили, че за поемане на всички задължения по Договор за паричен заем № ***, Потребителят дължи възнаграждение по гаранционна сделка (поръчителство] на Поръчителя в размер на 463.19 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 35.63 лева.

Вноските са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по Договора за паричен заем, сключен с „***" АД. Твърди, че „***" ЕООД е търговско дружество, вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции, с основен предмет на дейност: предоставяне 2 на гаранционни сделки по занятие. Твърди, че дружеството извършва търговската си дейност в съответствие с всички необходими законови разпоредби, относими към упражняването на такъв вид търговска дейност.

Счита, че именно в това си качество - на търговец, дружеството следва да получава съответно възнаграждение по всяка сключена от него гаранционна сделка (поръчителство), с цел гарантиране изпълнението на всички парични задължения на Потребителя, възникнали съгласно Договора за паричен заем.

Счита, че с оглед на изложеното следва да се преценяват приложимите към това правоотношение законови разпоредби, а именно тези на Търговския закон. Твърди, че по договора за паричен заем Е. Е. А. не е извършвал плащания. Твърди, че останалата и непогасена главница по Договор за паричен заем № *** от 03.09.2020 г. е в размер на 1000.00 лева. За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № *** от 03.09.2020 г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 96.81 лв. за периода от 18 септември 2020 г. - датата на първата вноска до 05 март 2021г. - датата на настъпване на падежа на договора.

Твърди, че съгласно договора за паричен заем и/или Тарифа на „***“ АД, в случай, че Заемателя забави заплащането на падеж на погасителна вноска, с повече от 30 календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на разходи и такси за извънсъдебно събиране (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) на просрочените вземания в размер на 12,00 лв. Разходите и таксите за извънсъдебно събиране се начисляват за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателя, не могат да надхвърлят 60,00 лв. Твърди, че на основание цитираните по- горе разпоредби на длъжника са начислени разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 60.00 лв.

Твърди, че длъжникът Е. Е. А. не е изпълнил договорното си задължение да върне заемната сума съгласно условията на договора за паричен заем, поради което на 07 май 2021 г. Заемодателят „***" АД е отправил искане в писмен вид за изпълнение на целия дълг от солидарно задълженото дружество-поръчител „***" ЕООД, което представям с исковата 3 молба. Вследствие на това Дружеството-поръчител „***" ЕООД, е заплатило дължимата сума в пълен размер на 1194.97 лв. към „***" АД на 07 май 2021 г., като прилага доказателство за направеното плащане. След това съгласно клаузите от Договора за предоставяне на поръчителство дружествотопоръчител е встъпило в правата на удовлетворения кредитор - „***" АД - и от този момент за него възниква правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу Заемателя.

Твърди, че на 02.03.2020 г. е сключен Рамков договор за Покупкопродажба вземания (цесия) и Приложение № 1 към него от 07.05.2021г. между „***" ООД, ЕИК *** (цесионер) и „***" ЕООД, ЕИК: ***, (цедент), по силата, на който вземането е прехвърлено в полза на „***" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди че „***" ЕООД е упълномощило „***“ ООД, в качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. Прилага Уведомление за извършена цесия от името на „***" ЕООД чрез „***" ООД, което моли да бъде връчено на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея.

Позовава се на постановените от ВКС, на основание чл. 290 и чл. 291 от ГПК Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/2013г. на I ТО и Решение № 123/24.06.2009г. по т.д. 12/2009г. на II То, съгласно които ако към исковата молба на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършена цесия, същото уведомление достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД. Прехвърляне на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от значение на спорното право. В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК и в настоящото производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено, моли да бъде прието, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.

Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойно плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за 4 извършената цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на изложеното, фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърляне на вземането не от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС постановено по гр. д. № 867/2011 г. и Решение № 173/15.04.2004г. на ВКС постановено по гр. д. № 788/2013г., ТК. Твърди, че ищеца е придобил вземанията от „***" ЕООД. Твърди, че ответникът е трябвало да изплати целия заем на 05 март 2021 г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава виновно да не изпълнява задълженията си съгласно Договор за паричен заем № *** от 03.09.2020 г. и Договор за предоставяне на поръчителство, поради което заемателят/потребителя дължи лихва за забава /мораторна лихва/ в общ размер на 100.63 лв. за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 19 септември 2020 г. до 21 декември 2021 г. - дата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Твърди, че съгласно чл. 6 от ЗМДВИП за периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020 г. включително, от страна на „***“ ООД не са били начислявани лихви за забава, съответно, горепосоченият размер на претендираното обезщетение за забава е съобразен изцяло с разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.

Моли да бъде признато за установено, че „***" ООД има следните вземания от Е. Е. А. по Договор за паричен заем № ***: главница - 1000.00 лева; договорна лихва 96.81 лв. за периода от датата на първа вноска 18 септември 2020г. до 05 март 2021г. - датата на последната вноска, разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 60.00 лв., мораторна лихва върху непогасената главница 100.63 лв., за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 19 септември 2020 г. до 21 декември 2021 г. - дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното 5 изплащане на дължимите суми и възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство № *** в размер на 463.19 лв.. Претендира направените деловодни разноски.

В срокът по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. В съдебно заседание се явява лично и признава иска.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.Съдът намира, че в конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1.ГПК. Ответника е направил изявление, че признава иска. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3,т.1 и т.2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова , с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените искове за основателни и доказани и следва да бъдат уважени в предявения си размер.