Решение № 1222 от 30.11.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№…………… гр. София, 30 ноември 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ІІ въззивен състав в публичното заседание на 02.11.2018 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Иван КОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: Стефан

МИЛЕВ

Светлана

ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Косачева и прокурор Панчева, като разгледа докладваното от съдия МИЛЕВ в.н.о.х.д. № 4368/18 г., намери за установено следното:

Защитникът на подсъдимия Н.Т.К. (ЕГН: **********) – адв. В.Х., и гражданският ищец „С.Д.О.“ ЕООД (чрез повереника си – адв. М.М.) са подали в срока и по реда на глава ХХІ НПК насрещни жалби срещу първоинстанционната присъда от 08.03.2018 г. по н.о.х.д. № 16390/17 г. на СРС (НО, 15 с.).

Подсъдимият оспорва признаването му за виновен за три престъпления (по чл. 206, ал.6, вр. ал.1 НК; по чл. 309, ал.1 НК и по чл. 316, вр. чл. 308, ал.2 НК), санкционирането му с общо наказание (чл. 23, ал.1 НК) „лишаване от свобода“ за срок от 3 години (отложено по чл. 66 НК с 5-годишен изпитателен срок) и осъждането му по гражданския иск за сумата от 600, 65 лв.

Жалбата му, доразвита устно и чрез допълнителни писмени бележки в откритото заседание пред втората инстанция, е с алтернативни искания – за цялостното му оправдаване (чл. 336, ал.1, т.3 НПК), за връщане на делото за ново разглеждане от СРС (чл. 335, ал.2 НПК), за намаляване на наказанието (чл. 337, ал.1, т.1 НПК) и за отхвърляне на уважената част от гражданския иск при условията на чл.

337, ал.3 НПК – основание, на което от своя страна гражданският ищец настоява за изменение на първоинстанционния съдебен акт и увеличаване на присъденото обезщетение до пълно претендираната сума от 2986, 65 лв.

Прокурорът при СГП пледира, че и двете жалби са неоснователни.

Въззивният съд намери, че следва да потвърди оспорваната присъда - не само, защото изложените в жалбите аргументи, на които следва да бъде даден изричен отговор, са неоснователни, но и поради липсата на други служебно констатирани от втората инстанция отстраними пороци при решаването на въпросите за фактите, правото, наказанието и деликтната О..

Фактическата страна на делото е била детайлно изследвана и пространно изложена в мотивите на СРС, а нейната инстанционна проверка налага да се постави акцент само върху онези съществени обстоятелства, които са пряко относими към съставомерните елементи на трите престъпления. През м. януари 2017 г. в гр. София св. Г.Ч. (управител на конституираното като граждански ищец дружество „С.Д.О.“ ЕООД) предоставила за ползване на подс. Н.К. притежаван от въпросното юридическо лице лек автомобил „Порше – Кайен“ (с рег. ********, рама №********, двигател № 61601545), чиято стойност към този период възлизала на 14 535 лв. В началото на м. март 2017 г. К. прекратил отношенията си с Ч. и на 05.03.2017 г. напуснал общо обитаваното от двамата жилище (гр. София, ж.к. „Студентски град“), като задържал в себе си и инкриминирания автомобил, без знанието и съгласието на св. Ч.. Започнал да се укрива от нея, като не отговарял на мобилния си телефон. Междувременно съставил датиран от 09.03.2017 г. договор за покупко-продажба на горепосоченото превозно средство от „С.Д.О.“ ЕООД (продавач) към самия него (купувач), като имитирал подписа на св. Ч. (в графата „продавач“) и върху въпросния документ била поставена неистинска нотариална заверка, удостоверяваща, че на 09.03.2017 г. нотариус В.П. (чийто подпис бил имитиран от неустановено по делото лице) е заверила сделката. На 13.03.2017 г. подс. К. представил съставения договор (ведно с положената върху него нотариална заверка) в СДВР/Пътна полиция, където лично попълнил заявление за пререгистрация на автомобила на негово име.

Документите били обработени от св. Х.П.(служител в СДВР/ПП) и на колата бил съставен нов регистрационен талон (с посочен в него собственик – Н.К.) и издаден нов регистрационен номер – „********“. Тъй като до 13.03.2017 г. св. Ч. нямала никаква информация какво се случва с притежавания от нейното дружество автомобил, на посочената дата тя подала в СДВР/07 РУ жалба, вследствие на която на 14.03.2017 г. процесното превозно средство било обявено за издирване. На 25.04.2017 г. полицейските органи установили подс. К. и местонахождението на ползвания от него автомобил, задържали К., а последният им предал колата с протокол от същата дата. Превозното средство било фактически възстановено на собственика му (управляваното от св. Ч. дружество „С.Д.О.“ ЕООД) с постановление на СРП от 15.06.2017 г. по образуваното за случая досъдебно производство, като за неговото репатриране и последваща промяна на регистрацията (на собственика и на контролния номер) Ч. направила разходи в размер на 600, 54 лв.

За да изясни горепосочените факти, първостепенният съд е провел цялостно съдебно следствие, непосредствено е изслушал поисканите от страните свидетели и вещите лица, изготвили двете експертни заключения. Анализът на доказателствата не страда от пороци при формирането на вътрешното убеждение. Няма и основания въззивният съд да установява нови фактически положения при условията на чл. 316 НПК. Основен източник на информация за хронологията на процесните събития (предоставянето на автомобила във владение на подс. К. и мистериозното му „изчезване“ с колата след 05.03.2017 г.) са показанията на св. Ч. (л.74 от н.о.х.д.), които съдържат преки доказателства за тези обстоятелства и могат да бъдат възприети като достоверни, непредубедени, добросъвестни и логични. Вярно е, че в отношенията между Ч. и подс. К. и имало интимни моменти и вложени лични емоции, които налагат казаното от свидетелката да бъде оценявано със задълбочено внимание и известни резерви, но цялостният прочит на материалите по делото потвърждава, че при нея не се констатира желание за отмъщения и умишлено лъжесвидетелстване. Още повече, че съдържанието на нейните показания кореспондира със събраните при разследването, приети и прочетени при условията на чл. 283 НПК писмени доказателства (съставеният от подсъдимия договор за покупко-продажба с неистинска нотариална заверка – л. 92 от д.п.; подписаното от него заявление за пререгистрация на колата от 13.03.2017 г. – л. 93 от д.п.; издаденият за автомобила нов талон – л. 116 от д.п. и подадената от Ч. жалба до СДВР/07 РУ – л.7 от д.п.) и със заключението на приетата в с.з. на 13.02.2018 г. (л. 77 от н.о.х.д.) графическата експертиза (л.87-90 от д.п.), установяващо, че именно К. е имитирал подписа на Ч. в графата „продавач“ към въпросния договор; че той е подписал подаденото в СДВР/ПП заявление за пререгистрация; че поставената върху договора нотариална заверка не е била съставена от длъжностното лице, сочено за неин автор – нотариус В.П.. Така че лансираната в допълнението към въззивната жалба теза, че не К., а друго лице е съставил неистинския договор, не кореспондира с доказателствата по делото и следва да бъде отклонена като голословна. Още повече, че защитата по същество не оспорва заключението на графическата експертиза и изявлението й за недоказаното авторство има по-скоро абстрактен и неконкретизиран характер.

Защитната версия на К., че фактически е изплатил на св. Ч. сумата за закупуване на колата и че друго лице му е предоставило необходимите за нейната пререгистрация документи, на практика е опит да се разколебае обвинителната теза в частта й относно твърдението, че подсъдимият съзнателно е прехвърлил неправомерно автомобила на свое име и в тази връзка е действал с криминално опорочени документи. Въпросната позиция обаче, не съответства на обективно изяснените обстоятелства: първо, защото показанията на привлечения по искане на защитата свидетелР.(л. 86, гръб от н.о.х.д.), който твърди, че е дал в заем на К. 6500 лв. за да изплати на св.

Ч. превозното средство, правилно са били поставени под съмнение от СРС и то – основно, поради частичното им разминаване с обясненията на самия подсъдим (л. 88 от н.о.х.д.) кога точно е дал сумата на свидетелката и изникналия от това разминаване логичен въпрос защо, при условие, че е разполагал с парите още през м. януари 2017 г., К. ги е платил на Ч. едва през м. март с.г.; второ

– поради лишеното от житейска логика поведение на подсъдимия да предостави „на ръка“ на бившия си интимен партньор немалка парична сума, без да съставяне на разписка, при условие, че през м. март 2017 г. личните им взаимоотношения вече са били влошени и клонящи към прекратяване и трето – поради категоричната констатация на в.л. Анев (по КПТЕ), че именно подсъдимият е автор на документалната подправка в подписа на Ч. върху инкримиинрания договор (факт, който опровергава и версията, че той не е знаел за неистинската нотариална заверка, доколкото е бил наясно, че нито той, нито св. Г.Ч. са се явявали пред нотариус В.П.).

Поведението на подс. Н.К. от правна страна законосъобразно е било квалифицирано от Районния съд като три отделни престъпления, осъществени в периода между м. януари 2017 г. и 13.03.2017 г. – обсебване на инкриминирания автомобил (чл. 206 НК), съставяне и ползване на неистински частен документ (чл.

309, ал.1 НК) и съзнателно ползване на съставен от друго лице неистински официален документ (чл. 316, вр. чл. 308, ал.2, вр. ал.1 НК).

Задържайки противозаконно в себе си предоставеното му за ползване от св. Ч. моторно превозно средство (собственост на гражданския ищец „С..Ди О.“ ЕООД) на стойност 14 535 лв. в периода след 05.03.2017 г. и извършвайки неправомерно юридическо разпореждане с вещта на 13.03.2017 г. (чрез съставянето на неистински договор за покупко-продажба и предприети действия по пререгистрация на негово име), подс. К. умишлено (с пряк умисъл) е осъществил неговото „присвояване“ по смисъла на чл. 206, ал.1 НК. Първата инстанция обаче, неправилно е квалифицирала деянието по привилегированата хипотеза на чл. 206, ал.6, т.1 НК, защото връщането на обсебения автомобил, макар и направено преди приключване на съдебното следствие, не се дължи на доброволно поведение на дееца, а на намесата на полицията след 13.03.2017 г. Вярно е, че фактическото приобщаване на колата като веществено доказателство е станало чрез „протокол за доброволно предаване“ от 25.04.2017 г. (л. 45 от д.п.), но инициативата за това действие по разследването не се дължи на подсъдимия, а на органите на МВР, които са обявили автомобила за издирване (л.11 от д.п.), извършили са задържане на К. като установен автор на деянието (л. 54 от д.п.) и в крайна сметка – по този начин са изяснили местонахождението на превозното средство. Изобщо, нормата на чл. 206, ал.6 НК толерира само онова посткриминално поведение на дееца, при което същият доброволно и по своя инициатива е организирал акта на възстановяването. Тя е неотносима към случаите, когато присвоеното имущество е издирено след намеса на правоохранителните органи (П-3/70-Пл.), каквато е процесната хипотеза. Допуснатата от СРС грешка в приложението на материалния закон е неотстранима, защото въззивният съд е обвързан от забраната за „reformation in peius“, а прокурорът не е подал съответен протест срещу тази част на присъдата (чл. 336, ал.2, вр. ал.1, т.1 НПК).

В жалбата на подс. К. има и оплакване, че извършената от СРС преквалификация на деянието от престъпление по чл. 206, ал.1 НК в такова по чл.

206, ал.6 НК на практика е съставлявало съществено изменение на обвинението, довело до ограничаване на правото му на защита, но това възражение не почива на обективен прочит на закона и предвидения в чл. 287, ал.1 НПК процесуален регламент. С присъдата съдът е приложил по-леко наказуемо престъпление и по никакъв начин не е променил съществено фактите по обвинението, а напротив – привнесъл е правни положения, от които може да се ползва самият подсъдим.

Подобен подход е напълно допустим и същият може да се изведе не само по аргумент на противното от съдържанието на чл. 287, ал.1 НПК, но и от правомощията на въззивния съд без инициатива на прокурора да прилага в рамките на същите факти „закон за по-леко наказуемо престъпление“ (чл. 337, ал.1, т.2 НПК).

Неоснователно е и оплакването, че вещта, предмет на обсебване, не е била ясно индивидуализирана. Още в обвинителния акт прокурорът е посочил специфичните регистрационни характеристики на инкриминирания автомобил (номер на рама, двигател, регистрационна табела) и тези обстоятелства са били отново отразени в мотивите към присъдата, вкл. и фактът, че извършената от подс. К. пререгистрация е довела до издаването на нов регистрационен номер на колата.