Решение № 182 от 30.12.2021, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Ловеч, 30.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Гражданско дело № 20214300100187 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази:

ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 216 от ДОПК, вр. чл. 135 от Закона за задълженията и договорите.

Съдът е сезиран с искова молба вх. № 1184/ 15.04.2021 година (клеймо 14.04.2021 година) от Г. П. Д., Изпълнителен директор на Националната агенция по приходите на Република България, действащ чрез: М.Я. К.- Г. гл. публичен изпълнител в дирекция „Събиране" при ТД на НАП София, адрес за съобщения: гр. София, ***, ет. 6, ст. 3, и/или чрез: В.

Н. П. - главен юрисконсулт в дирекция „Събиране" при ТД на НАП София, адрес за съобщения: гр. София, ***, ет. 6, ст. 3, срещу

„ЛИЛОВИ 77" ЕООД с ЕИК 202158474, със седалище и адрес на управление-гр. С., ***, представлявано от СТ. ВЛ. АР., и „ЛИЛОВИ 88" ООД с ЕИК 204095975, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от ХР. П. П., с посочено основание чл. 216, ал.1, т.4 от ДОПК, евентуален по чл. 216, ал.1, т.6 от ДОПК и цена на иска: 228 670.40 лв, за обявяване за недействителна по отношение на държавата - публичен взискател, на сключената след датата на деклариране на публични задължения по ЗДДФЛ, ЗДДС и ЗКПО, сделка, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том II, per. № ****, дело № *** от 02.06.2016 г., нотариус Д. К., peг. в Нотариалната камара под № 525, район на действие Районен съд - гр. Троян и вписан в Имотния регистър при АВ, по персонална партида на лицето с № *****, с № от входящ per.

1794/02.06.2016 г., № от дв. вх. Per. 1793/02.06.2016 г., Акт Том 6, Акт номер 1

131, година 2016, със страни: „ЛИЛОВИ 77" ЕООД с ЕИК 202158474 продавач и „ЛИЛОВИ 88" ООД с ЕИК 204095975 - купувач.

Твърдят, че са налице неизплатени публични задължения от страна на длъжника „ЛИЛОВИ 77" ЕООД, ЕИК 202158474, което е отчуждило собствените си недвижим имот, а именно: Поземлен имот, с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД № 18-11/20.04.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Т., Л., с площ 1089 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,начин на трайно ползване: ниско застояване /до 10/, стар идентификатор - няма, номер по предходен план 4212, при съседи:

***, заедно с построените в имота: едноетажна сграда с идентификатор *** със застроена площ 154 кв. м., предназначение СКЛАДОВА БАЗА, СКЛАД и едноетажна промишлена сграда с идентификатор *** , със застроена площ 935кв. м.

Данъчната оценка на недвижимите имоти е 228 670.40 лв., съгласно удостоверение с изх. № ДО000352/11.02.2021 г., издадено от Община Троян.

Съгласно чл. 216, an. 1, т. 4 и т. 6 от ДОПК - Недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на деклариране на публичното задължение сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели, извършени във вреда на публичните взискатели, а по т. 6 - сделки извършени във вреда на публичните взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице.

Елементите на фактическия състав на ал. 1 от чл. 216 са наличиетто на декларирани публични задължения на първия ответник и сделка с имуществени права на длъжника, по която страна е свързано с длъжника лице, сключена след датата на подаване на данъчните декларации.

Посочват, че публичните задължения на дружество „ЛИЛОВИ 77“ ЕООД, ЕИК 202158474, са във връзка с подадени и неплатени декларация обр. 6, справки-декларации по ЗДДС и Годишна декларация по ЗКПО за 2015 г., които са подадени преди сключване на сделката с недвижими имоти 02.06.2016 г. Неплатените задължения по подадените декларации са в размер на 97 907.38 лв. и лихва към 07.04.2021 г. в размер на 53 603.00 лв, които и към момента на подаване на исковата молба не са платени.

Изтъкват, че въпреки наличието на декларирани и неплатени публични задължения на 02.06.2016 г. дружество „ЛИЛОВИ 77" ЕООД чрез представляващия Ц. Л. И. продава недвижимите имоти, собственост на дружеството на „ЛИЛОВИ 88" ООД, чиито собственик на част от капитала е Д. Л. И. ЕГН ********** сестра на Ц. Л. И..

Относно намерението за увреждане и действията на бившия управител и собственник на капитала на „ЛИЛОВИ 77" ЕОО, ЕИК 202158474 - Ц. Л. И., сочат, че намерението за увреждане е мисъл и желание да се направи нещо във вреда на кредитора, т.е. съзнание, че със съответния правен акт се уврежда кредитора. Като такъв вътрешно мисловно - емоционално състояние 2 на длъжника то няма самостоятелна изява, която да е обща за всички случаи на разпореждане в контекста на увреждащите разпоредителни волеизявления, които считат, че доказват със следните факти:

След сделката /02.06.2016 г./, са извършени редица действия, вписания в търговския регистър при АВ, с които се уврежда публичния взискател, а именно:

- с договор за покупко-продажба на дружествени дялове, вписан в TP към АВ на 29.11.2017 г. продава дяловете си от дружество „ЛИЛОВИ 77" ЕООД на дружество „АДРОМЕДА" ЕООД, ЕИК 121087109, като на същата дата /29.11.2017 г./ за управител на дружество „ЛИЛОВИ 77" ЕООД е вписан собственика на капитала на „АДРОМЕДА" ЕООД, ЕИК 121087109 СТ. ВЛ. АР..

Считат, че всички тези действия са с цел да се заличат обстоятелствата, относно дружеството- субект по продажбата на процесния недвижим имот и заличаване като управител на Ц. Л. И., който е знаел за задълженията на дружеството.

В допълнение отбелязват, че при сключване на сделката за покупкопродажба на недвижимите имоти не е заплатена цената по сделката в размер на 222 000.00 лв. /цената ще се изплаща на 120 месечни вноски всяка по 1850.00 лв./.

Считат, че действието на разпореждане, с което длъжникът намалява своето имущество, уврежда НАП в качеството на кредитор на публични вземания.

Изтъкват, че в случая, хипотезата по т. 4 от ДОПК, не включва изискване от публичния взискател или публичния изпълнител и доказване на такова намерение и у лицето, с което длъжникът е договарял, когато разпоредителната сделка е сключена след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения. Позовават се на съдебна практика.

Обстоятелството, че е достатъчно да докажат намерение само у управителя на дружеството длъжник, идва от сравнително-правното тълкуване на разпоредбите на чл. 135, ал. 1 ЗЗД и на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, уреждащи правните последици за кредитора от извършване на увреждащи действия от длъжника. Нормите на двата закона са в съотношение на специален към общ закон, поради което съвместното им действие е изключено, освен ако законът изрично не го допуска. Специалния характер на нормата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК произтича от особения й предмета на правно регулиране- възпрепятстване евентуалното осуетяване на събирането на установени публични задължения, по които кредитор е държавата, съответно общините. Именно, с оглед защитата на обществения интерес, като увреждащи са определени и действия или сделки, извършени не само след датата на установяване на публичното задължение, но и в един 3 по-ранен период- в периода след получаване на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията се установят публични задължения.

Относно сделка с имуществени права на длъжника, по конто страна е свързано с длъжника лице.

В случай, че не бъдат съобразени гореизложените доводи относно изпълнението на хипотезата на чл. 216 , ал. 1 т. 4, молят, да бъде прието, че е изпълнена хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 6, където, намерението за увреждане се презюмира, тъй като е установено наличие на свързаност по отношение на ответниците. Считат, че е налице сделка с имуществени права на длъжника - покупко-продажба на недвижими имоти, сключена със свързано с длъжника лице, което доказваме със следните обектвни и безспорни факти, свързани с идентификацията на имота, начина и лицата извършили сделката.

Молят да бъдат призовани на съд и да постановено решение, с което да бъде обявена покупко-продажбата на описаните по-горе недвижими имоти, извършена с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том II, per. № ****, дело № *** от 02.06.2016 г., нотариус Д. К., per. в Нотариалната камара под № 525, район на действие Районен съд — Троян, за недействителна по отношение на НАП на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК -сделка с намерение да се увредят публичните взискатели, или по т. 6 в условие на евентуалност - сделка, извършена във вреда на публичния взискател, по която страна е свързано с длъжника лице, като им бъдат присъдени и разноските. Направени са доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба входящ № 1978/ 10.06.2021 година (клеймо 08.06.2021 година) от „ЛИЛОВИ 88" ООД, ЕИК 204095975, представлявано от Управителя - Хр. П. П., чрез адв.

Ж.Д. - САК като пълномощник със съдебен адрес за призоваване гр. София, ул. „***. Считат, че предявеният иск е неоснователен, тъй като за да е изпълнен фактическият състав на чл.216 ал.1 т.4 от ДОПК трябва длъжникът по едно установено публично задължение, след датата на установяването му и след датата на връчване на заповедта за ревизия, да е извършил разпоредителни действия със свое имущество с намерение да увреди публичния взискател. Съгласно чл.108 от ДОПК данъчните задължения се установяват с ревизионен акт, респективно се считат за установени след изтичането на петгодишния срок за започване на ревизия по чл.109 от ДОПК.

Публичното вземане, по което ищецът по специалния отменителен иск се явява кредитор, следва да е установено с влязло в сила съдебно решение. В този смисъл е и постановеното Решение № 436 от 22.12.2011 г. по гр.д. № 308/2011 г. на ГК - III ГО на ВКС.

Посочват, че наличието на публични задължения на първия ответник „Лилови 77" ЕООД не са установени с ревизионно производство. Съгласно чл.108 от ДОПК данъчните задължения се установяват с ревизионен акт, респективно се считат за установени след изтичането на петгодишния срок за 4 започване на ревизия по чл.109 от ДОПК. В случаят няма започнато ревизионно производство, завършило с постановяване на ревизионен акт за установяване на публичните задължения на длъжника. По отношение на част от посочените в справките- декларации задължения на ответника „Лилови 77" ЕООД е изтекъл установения в разпоредбата на чл.109 от ДОПК петгодишен срок за установяване на публичните задължения. Ето зато считам, че в случаят няма установени с влязъл в сила ревизионен акт публични задължения, поради което не са налице хипотезите на чл.216 ал.1 т.4 от ДОПК. Публичното задължение следва да бъде установено с влязъл в сила административен акт, съответно съдебно решение. Дори и при наличието на висящо производство по обжалване на акта пред административен съд, не е налице установено публично задължение като предпоставка по чл.216 от ДОПК.

Вземането не може да се основава на справка- декларация по ЗДДФЛ, ЗДДС и ЗКПО от страна на самия длъжник, /определение № 376 от16.05.2014 г. по т.д. № 4140/2013 г., ТК, I ТО на ВКС; Решение № 166/30.12.2009 г. по т.д. № 430/2009 г. на I Т.К на ВКС; Решение № 436/22.12.2011 г. по гр.д. № 308/2011 г. на ВКС, III ГО; Решение по т.д. 530/2010 г. на II Т.О. на ВКС; определение № 606/05.07.2012 г. по ч.т.д. №441/2012 г. на ВКС II Т.О /. В този смисъл предявеният главен иск за обявяване на относително недействителна по отношение на държавата сделка се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Считат, че не е налице и следващата кумулативна предпоставка: сделка да е извършена с намерение да се увреди публичният взискател. При иска по чл.216 ал.1 т.4 от ДОПК намерението за увреждане не се презюмира.

Намерението за увреждане на длъжника следва да бъде установено, като доказателствената тежест е за ищеца, т.е. подлежат на установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване -връчена заповед за възлагане на ревизия на първият ответник, сключен след датата на връчването на посочената заповед, договор за продажба на сочения недвижим имот и немерение у ответника - продавач за увреждане на публичния взискател. В случаят не е налице продажба на значително по-ниска цена от пазарната, което да е индиция, че тази сделка е увреждаща кредитора - ищецът по делото. Пазарната оценка на имота към момента на сделката е била 198 000 лв., а сделката е изповядана на цена 222 000 лв. Ето защо даденото от фирмата продавач не надхвърля по стойност полученото. Поради липса на такава предпоставка настоящия иск следва да бъде отхвърлен.