Решение № 136 от 17.10.2022, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Свиленград, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20225620200382 по описа за 2022 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № № 43-0000325 от 18.05.2022 година на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” (РД „АА”) – Стара Загора, с което на С. И. И. с ЕГН ********** от град ********************, със съдебен адрес: град Стара Загора, ул.„Гладстон” № 56, етаж 2, офис № 9, чрез адвокат Борис Х., за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), вр.чл. 101, ал. 4 и Приложение 5, част I, т. 5.2.3, б. „г”, от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 година за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (ППС) (Наредба № Н-32 от 16.12.2011 година), е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв.

Жалбоподателят С. И. И. чрез процесуалния си представител – адвокат П.

Х., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен – 1 описанието на нарушението било непълно (не била посочена каква точно е повредата на гумата), не било посочено пред кой точно Съд подлежи на обжалване и в коя община/област се намира ГКПП „Капитан Петко войвода”, както и налице била некомпетентност по отношение на

Административнонаказващия орган (АНО).

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява. За него се явява адвокат П. Х., който пледира за отмяна на обжалваното НП на основанията, посочени в Жалбата, като допълнително сочи, че била налице неяснота относно това кой е издател на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г одина – МТС или МТИТС. Претендират се разноски по делото. Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

АНО (въззиваемата страна) – Директорът на РД „АА” – Стара Загора, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП, тъй като било съобразено с материалните и процесуалните правила при издаването му.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

При изпълнение на служебните си задължения свидетелите Г. Х. П. и Д.

М. П. (служители на РД „АА” – Стара Загора), на 24.03.2022 година около 13.00 часа в района на ГКПП „Капитан Петко войвода”, област Хасково, посока от Република България към Република Гърция, извършват проверка на състав от ППС, състоящ се от влекач марка „МАН”, модел „ТГХ” с държавен регистрационен № СТ 79 65 ВВ и прикачено полуремарке марка „Вилтон”, модел НВ3 с държавен регистрационен № СВ 88 86 ЕА – собственост съответно на „Марков транс 2009” ЕООД и на „Т.С. лизинг – ауто” ООД (с 2 актуални Справки от Търговския регистър, приложени по делото), управляван от жалбоподателя С. И. И. и извършващ международен превоз на товари – ечемик (видно от Международната товарителница). При визуалната проверка констатират, че водачът извършва превоз с полуремарке, което е технически неизправно – гумата на първата ос от дясно е сериозно повредена. Направена е снимка, приложена в Административнонаказателната преписка (АНП).

Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Г. Х. П. – Инспектор в отдел „Контрол” към РД „АА” – Стара Загора към Изпълнителна агенция „АА”, съставя против жалбоподателя и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 318374. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетеля Д. М. П.. В изготвения АУАН актосъставителят излага описание на фактическото нарушение, свързано с управление на технически неизправно ППС, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, вр.чл. 101, ал. 4 и Приложение № 5 , част I, т.

5.2.3, б. „г”, от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 година, които вписва за нарушени. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя, който не вписва възражения против констатациите.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Директорът на РД „АА” - Стара Загора, издава процесното НП № 43-0000325 на 18.05.2022 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема фактическите констатации, изложени в АУАН, ка кт о и правната квалификация, дадена от контролния орган. Наложено е на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП. НП е редовно връчено – лично н а жалбоподателя, на 20.06.2022 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. В същия смисъл е и информацията, съдържаща се в Жалбата на И.. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

В кориците на делото са приложени Заповед № РД–08-30 от 24.01.2020 година на Министъра на транспорта, информационните технологии и 3 съобщенията, в която са посочени длъжностните лица от Изпълнителна агенция „АА”, които имат право да издадат НП за установени нарушения на Регламенти на Европейския съюз, Закона за автомобилните превози , ЗДвП и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях и Заповед № 1308 от 30.07.2020 година и Заповед № 268 от 21.07.2021 година, двете на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „АА”, от която е видно, че Антон Ставрев Ставрев е назначен да изпълнява длъжността „Директор на РД „АА” – Стара Загора”, считано от 04.08.2020 година за срок до 3 години, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията по надлежния ред с административен акт - Заповед. Информацията за персоналното заемане на посочената длъжност от Антон Ставрев е и служебно известна на Съда.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Деловодството на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.

„а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП , Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица 4 на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 166, ал.

1 от ЗДвП са служителите на Изпълнителна агенция „АА”. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 24.03.2022 година актосъставителят Г. Х. П. е заемал длъжността „Инспектор в отдел „Контрол” при РД „АА” – Стара Загора к ъ м Изпълнителна агенция „АА””. В този смисъл са и изявленията на свидетеля П . направени в открито съдебно заседание, проведено на 11.10.2022 година. Предвид изложеното актосъставителят Г. П. безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП , което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП .

Лицето, подписало НП – Антон Ставрев Ставрев, е заемало към момента на издаването му длъжността „Директор на РД „АА” – Стара Загора”, считано от 04.08.2020 година за срок от 3 година и деянието е извършено в зоната на отговорност на РД „АА” – Стара Загора, която е с компетентност на територията на областите Стара Загора, Хасково и Кърджали съгласно чл. 17, ал. 2, т. 8 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „АА”, приет с ПМС № 272 от 29.11.2013 година (ето защо наведеното в тази насока възражение в Жалбата и в открито съдебно заседание е неоснователно). При наличието на изрична нормативно определена териториална структура и организация на работа на Изпълнителна агенция „АА”, не може да говори че издателят на обжалваното НП е некомпетентен.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Безспорно установено е че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на ППС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗД вП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява моторно превозно средство (МПС). Понятието „управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите – служители на РД „АА” – Стара Загора са категорични, че именно С. И. И. е бил водач на процесното ППС, тъй като него са спрели за проверка като той е бил на шофьорското място и на него са състави АУАН, при което той не е възразил, не е подал възражение, не е посочил подобно възражение и в Жалбата си, 5 както и в съдебно заседание. В случая жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.

Преценена по същество, Жалбата е основателна по следните съображения:

1 . На първо място, в АУАН и НП липсва п ъ л н о описание на нарушението, което е вменено да е осъществил жалбоподателят – не е посочена конкретната сериозна повреда на гумата на първата ос от дясно.

Конкретната техническа неизправност на процесното полуремарке не може да се извежда въз основа на предположения от жалбоподателя и от Съда.

Непосочването на конкретната сериозна повреда поставя Съда в невъзможност да прецени дали неизправността е значителна - предвид приложената санкционна норма видът на неизправността е обективен съставомерен признак на деянието и обстоятелствата въз основа на които се преценява, че същата е значителна, незначителна или опасна, следва да бъдат ясно описани, за да е в съС.ие жалбоподателят да упражни правото си на защита, а Съдът да провери правилността на изводите на АНО предвид установените в т. 71, т. 72 и т. 73 от § 6 на ДР на ЗДвП критерии.

Т.е. с обжалваното НП на жалбоподателя И. е наложено наказание за това, че при управлението на процесното ППС се е движил със значителна техническа неизправност. Преценката за вида на неизправността не е произволна, нито почива на субективни възприятия и нагласи на актосъставителя или на АНО. Напротив, тази преценка следва да се прави въз основа на конкретни факти от обективната действителност – вида на констатираната неизправност, които да бъдат подведени под релевантната правна норма. В тази връзка установяването на действителната фактическа обстановка има значение за правилното приложение на материалния закон, за преценката за относимата санкционна разпоредба, а оттам и за размера на наказанието, който с разпоредбата на чл. 179, ал. 6 от ЗДвП е диференциран в зависимост от вида на неизправността.