Решение № 484 от 31.07.2026, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 1033/2024
- Вид
- Решение № 484
- Подписан
- 31.07.2026
- Състав
- Весела Калчева Спасова
Цитирани разпоредби
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 121 - чл. 127 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 121 - чл. 127 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 121 - чл. 127 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 121 - чл. 127 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 121 - чл. 127 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 121 - чл. 127 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 121 - чл. 127 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 39 · Конституция на Република България
- чл. 39, ал. 1 · Конституция на Република България
- чл. 39, ал. 2 · Конституция на Република България
- чл.57, ал.2 · Конституция на Република България
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 484 гр. Ямбол, 31.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20242330101033 по описа за 2024 година
Подадена е искова молба от Г. И. С. от гр.Я. срещу „К. и Р. и сие“ ООД-Я. и Д Г. Б. от гр.
Я., в която се твърди, че ищецът е бил *** на Община Я. от 2007 г. до проведените местни избори през 2019 г. и се ползва с обществена известност. Ответното дружество е собственик на сайт ***и местно радио *** Mhz/, които са познати на територията на гр.Я. като пряко обслужващи интереса на настоящия *** на гр.Я. В Р. Вторият ответник-физическо лице е служител на община Я. и работи като *** и е *** на статии за електронното издание на *** Такава е статията, публикувана от ответното дружество в същия сайт на 13.02.2024 г., озаглавена „***“. Освен това на 15.11.2022 г. е публикувана от ответното дружество в сайта на *** и друга статия, озаглавена „***“, с неизвестен автор. От двете статии са настъпили за ищеца неимуществени вреди, причинени от разпространени неверни твърдения за осъществено от него противоправно поведение (клеветнически твърдения), както и от излагане на факти, които не съществуват (не са верни). В първата статия ищецът е представен като настоящ *** и човек, облагодетелствал се от предходно заеманата от него длъжност *** на гр.Я., като се навеждат и твърдения за обвързаност със сенчести/съмнителни бизнеси и физически лица, а именно с хазарт или бързи кредити, които не се ползват с добро име в българското общество. По този начин се създава усещането, че е част от подобни бизнеси- опит за уронване на авторитета, репутацията и доброто му име.
Намира за директно внушение за престъпление по служба твърдението, че се е сдобил с апетитни общински имоти, каквито обаче не притежава. Изтъква факта, че на негово име има регистрирани само 2 търговски дружества - „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, които нямат дейност и не притежават имоти на територията на град Я.. А „***“ ООД, в което има 80% участие, притежава част от имот на улица „***“, на която строи сграда с 14 броя 1 апартаменти, но към момента е собственик само на 2 от тях и те са в процес на продажба.
Същото дружество не притежава и не е притежавало досега други терени или имоти на територията на град Я.. Относно твърдението в статията, че по предложение на Г. С. през 2016 г. е организиран търг за продажбата на имот на ул. „*** с площ от 219 кв.м., продаден за 90 хиляди лева с ДДС на Г Д. чрез „***" (бившата фирма на С.), продала 3 години покъсно имота на „***“ без стотинка печалба, с което дружество ищецът също има връзка, последният сочи, че няма връзки с „***“ ЕООД и „***“ ООД. С „*** ЕООД няма нищо общо от 2007 година, когато е прехвърлил дяловото си участие. Към настоящ момент собственикът на ЕООД е съдружник в „***“ ООД, но не и самото ЕООД. Написаното в статията е опит да се обвърже името на Г. С. с тези фирми и по този начин да се създаде усещането, че прави нещо противозаконно. Намира за неистински и фактите от статията, в които за него се твърди: „***.. С написаното: „***." счита, че се прави внушение за длъжностни престъпления, извършени от ищеца по времето, когато е изпълнявал длъжността *** на гр.Я., въпреки че няма влязла в сила присъда, като се твърди и, че е обвързан с фирми, които са се сдобили (станали са собственици) на сгради в най-апетитните части на града. Единствената сграда, в която те се явяват инвеститори и строители, е на адрес улица ***, в която „***“ ЕООД към момента притежава само два апартамента и няколко гаража и паркоместа, които са в процес на продажба. По този начин се оронва доброто име и репутацията в обществото на ищеца. Същите последици настъпват и от написаното: "***“. Според ищеца, това пространство, което живущите са си припознали като паркинг към момента и което визира авторът на публикацията в текста и снимките към нея, не е урегулирано за такива цели, но се използва от жители на града именно като такова в нарушение на общинските наредби и Закона за движение по пътищата. Ищецът счита, че няма как някой да запуши достъпа до улицата за десетки семейства, ако мястото не е предназначено за паркинг. Сочи като директната клевета, че възползвайки се от предишното си служебно положение в качеството си на ***: „...***“, като статията призовава полиция и прокуратура да се самосезират, с цел да се създаде впечатлението в читателите, че ищецът извършва престъпна дейност, за която трябва да бъде наказателно преследван. Целта е оронване доброто име, репутация и авторитет на явяващия се опозиция на настоящата местна власт в общинския съвет на града. Тези цели са видни според исковата молба и от текста: „***“. Ищецът твърди, че в останалата част от статията се проследява информация относно история на търговски дружества, създавайки впечатление в читателите, че извършва престъпна дейност, за която трябва да бъде наказателно преследван. Това е видно от подбраните думи: „***“ (за необзаведени двустайни и тристайни апартаменти) „***“ ( шест етажна жилищна сграда с гаражи и магазини) „***“ (в статията става въпрос за една сграда) и други, чиято единствена цел е да предизвика негативната реакция и оценка на общественото мнение.
Ищецът се позовава на противоправно поведение при изготвянето и публикуването на процесиите статии, изразяващо се в недобросъвестно упражняване на прогласеното в чл. 10 от КЗПЧОС и чл. 39 от КРБ право на свободно изразяване, при пълно незачитане на личната неприкосновеност, като единствената преследвана от ответниците цел е предизвикването на 2
„сензация“, чрез формирането на изкривено обществено мнение за ищеца. Твърди, че е нарушен балансът между свободата на мнение и изразяване и личната неприкосновеност, като ответникът "К. и Р. и сие" ООД целенасочено в нарушение на етичните си задължения и на принципа на добросъвестност съгласно чл.57, ал.2 от КРБ е публикувало процесния материал, напълно съзнавайки (и целенасочено търсейки) неблагоприятните последици от публикуването им за пострадалото лице - ищец.
Излагат се твърдения, че към момента на публикуване на статията от 15.11.2022 г. ищецът не е публична личност, поради което продължаващото информиране на обществото с информация, съдържаща неистини, обидни квалификации и клеветнически твърдения, е неоправдано и незаконосъобразно. Към момента на публикуване на втората статия 13.02.2024 г. има качеството на публична личност, тъй като е избран за *** в Община Я. през 2023 г. Твърди се, че двете статии са станали обществено достояние — *** и ***, собственост на ответното дружество, се ползват с популярност сред местното население и са едни от най-слушаните и четени, като и двете публикации са станали известни на много широк кръг от хора.
Претендираните неимуществени вреди също така са свързани с преживян стрес от опетненото добро име пред кО.и, приятели и общество, още и със загуба на съня, като от първите публикации от месец ноември 2022 г. и особено след последната през 2024 г. е налице невъзможност ищецът да спи спокойно. Безсънието е причинилов нарушена концентрация по време на работа, раздразнителност в отношенията с най-близките хора, което е резултирало в нарушение на воденето на нормален семеен живот. Твърди се, че изнесените в двете статии неверни, обидни и клеветнически твърдения по силно негативен начин компрометират възможността отново да участва в обществено-политическия живот и да си възвърне политическото доверие. Изложени са твърдения за емоционален колапс, трайно усещане за несъществуваща вина, заради което е странял от хората, затворил се е в себе си и е избягвал каквито и да било контакти. От средата на месец ноември 2022 г. е започнал да се оплаква от постоянна тревожност, напрежение, главоболие, загуба на тонус и настроение, повишена дразнителност, гадене, умора, чувство за безперспективност и невъзможност за справяне със ситуацията, като тези отклонения от нормалното здравословно състояние са се засилили след последната публикация на ответниците от м.февруари 2024 г. За причинените неимуществени вреди на ищеца за накърнена репутация, добро име и създаване на негативна представа в обществото от всяка статия и за влошаване и на общото психическо състояние, изразяващо се в психичен стрес, загуба на съня и проява на раздразнителност в отношенията с най- близките хора, се дължи обезщетение в размер на по 5 000 лева, като за първата статия двамата ответници отговарят солидарно, а за втората – само ответното дружество. Поради това се претендира осъждането на ответниците за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в посочения размер, ведно със законната лихва върху сумата от публикуване на статиите до окончателното изплащане, и присъждане на направените по делото разноски.
В с.з. исковете се поддържат от процесуалния представител на ищеца.
3
Ответниците оспорват претенциите като неоснователни. Не оспорват публикуването на статиите и авторството на първата от тях. Ответното дружество оспорва да е възложило на втората ответница изготвянето на статията. Излагат доводи за липсата на осъществено противоправно деяние– да се съдържат обидни и клеветнически твърдения, целящи да оронят доброто име и репутацията на ищеца. Считат, че се касае за оценки и мнение, правото на изразяване на което е гарантирано от чл. 39 от Конституцията. Твърдят, че личното възприятие на ищеца не е възприятието, което читателите на материала биха приели за вярно, защото са изложени обективно настъпили факти, които поради краткия текст и спецификата на журналистическия жанр са представени по-експресивно, кратко и за бързо завладяване на вниманието на читателите. Този подход на изразяване по никакъв начин не влияе върху достоверността на фактите и няма за цел и не нарушава никакви субективни права на ищеца или на трети лица. Касае се за субективна преценка на журналиста, направена след журналистическо разследване. Няма обективни данни в текста, обуславящи възприятието на ищеца за престъпления по служба. Не се твърди, че Г. С. е придобил недвижими имоти в лично качество, а е описано, че по времето, когато е бил ***, са сключени сделки, в резултат на които към настоящия момент свързани с него дружества са собственици на имоти, построени върху същите поземлени имоти, бивша общинска собственост. Твърди се, че напълно балансирано и без внушения е посочено участието на ищеца в тези дейности, като е оставен отворен край всеки читател на прецени, дали подобно поведение е укоримо или не е, както и дава възможност на компетентните държавни органи да преценят, дали да се сезират въз основа на публикацията. Сочи се, че текстът е съобразен с приетите журналистически стандарти и е допустим за праговете на търпимост, които следва да са по-високи за публичните личности, какъвто е ищецът. Според отговора, в статията се твърди, че се запушва достъпа до улица на десетки семейства в града, който ще бъде ограничен както пеша, така и с транспорт. Никъде в текста не се сочи, че ще бъде ограничена възможността на гражданите да паркират автомобилите си. В процесните статии са изложени обективно настъпили факти и субективната оценка на автора пред читателите, които имат възможност да формират собствено отношение към случаите, като е налице баланс между свободата на мнение и изразяване и личната неприкосновеност. Оспорва се и наличието на причинени вреди, които са пряка последица от публикуваните статии, както и вината на автора. Според ответното дружество в статията от 2022 г. изрази „***", „***", „***” не фигурират в текста и той не съдържа подобни внушения.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно, че ищецът е бил *** на Община Я. за периода от 2007 г. до 2019 г. и се ползва с обществена известност. Общоизвестен факт е, че ищецът е член на политическата партия „***” и е *** в ОбС-Я., че се е кандидатирал за *** на местните избори на Общ. Я. в годините след 2019 г.
Разпечатката съдържа 18 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/720fd5ec-aa5c-46fd-8ee9-a9daac3f3e3e