Решение № 1244 от 20.07.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1244 гр. Пловдив , 20.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330102168 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 235 във вр. с чл. 238 ГПК.

Образувано по предявени от „Сиад България” ЕООД, ЕИК 121093877, със седалище и адрес на управление гр. София, район Искър, ж.к. Дружба, ул.

„Амстердам“ № 4 против „КОМ“ ЕООД, ЕИК 829062723, със седалище и адрес на управление с. Гавраилово, ул. „Тунджа“ № 1 А, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата от 1 175, 47 лв. с ДДС, представляваща незаплатено възнаграждение по договори за покупко-продажба на стоки, обективирани във фактура № 4000013863/03.11.2017 г., фактура № 4000013931/22.11.2017 г. и фактура № 4000013979/05.12.2017 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.02.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че с ответника са в трайни търговски взаимоотношения, като за периода от 03.11.2017 г. до 05.12.2017 г. доставил на ответника технически газове на обща стойност от 1 175, 47 лв. с ДДС.

Твърди, че доставката на стоките е обективирана в издадените от продавача и подписани от купувача фактури, както следва: фактура

№

4000013863/03.11.2017 г. на стойност от 407, 38 лв. с ДДС, фактура № 4000013931/22.11.2017 г. на стойност 372, 38 лв. с ДДС и фактура № 4000013979/05.12.2017 г. на стойност от 395, 71 лв. с ДДС. Въпреки 1 отправените покани задължението останало незаплатено. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „КОМ“ ЕООД, получил редовно препис от исковата молба на вписания в ТР седалище и адрес на управление, чрез управителя на дружеството – на основание чл. 50, ал. 3 ГПК, не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.

Препис от исковата молба е бил редовно връчен на ответника на основание чл. 50, ал. 3 ГПК на вписания в ТР седалище и адрес на управление – гр. Пловдив, ул. „Драган Цанков“ № 24, установен след извършена служебна справка в ТР от съда, чрез управителя на дружеството. В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Ответникът е бил редовно призован за съдебното заседание, проведено на 06.07.2021 г. по реда на чл. 50, ал. 3 ГПК чрез управителя на дружеството Въпреки редовното му призоваване, не се е явил в съденото заседание за разглеждане на делото, като не е депозирал молба за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово отсъствие.

Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно основателна.

По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния разноски в исковото производство в общ размер от 550 лв., от които сумата от 50 лв. за заплатена държавна такса и сумата от 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

В настоящото производство следва да бъдат присъдени и разноските, сторени от ищеца в производството по допускане на обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. № 503/2021 г. по описа на Софийски районен съд, в размер на сумата от общо 380 лв., от които 40 лв. за държавна такса и 340 лв. за 2 адвокатско възнаграждение, за които са представени доказателства пред настоящия съдебен състав. За да достигне до този правен извод съдът съобрази задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 5 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението.

Не следва обаче да се присъждат сторените в изпълнителното производство разноски по изп.д. № ***, в размер от 92, 50 лв. – такси и разноски по т. 1, т. 5, т. 9, т. 31 от ТТР към ЗЧСИ и в размер на сумата от 380 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело. Съдебните и деловодните разноски, които се дължат по реда на чл.78 от ГПК не включват разходите в изпълнителното производство по налагане на допуснатите обезпечителни мерки. В този смисъл е практиката на касационната инстанция, постановена с Определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК, Определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ „КОМ“ ЕООД, ЕИК 829062723, със седалище и адрес на управление с. Гавраилово, ул. „Тунджа“ № 1 А, да заплати на „Сиад България” ЕООД, ЕИК 121093877, със седалище и адрес на управление гр. София, район Искър, ж.к. Дружба, ул. „Амстердам“ № 4, сумата от 1 175, 47 лв. с ДДС, представляваща незаплатено възнаграждение по договори за покупко-продажба на стоки, обективирани във фактура № 4000013863/03.11.2017 г., фактура № 4000013931/22.11.2017 г. и фактура № 4000013979/05.12.2017 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.02.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „КОМ“ ЕООД, ЕИК 829062723, да заплати на „Сиад България” ЕООД, ЕИК 12109387, сумата от 550 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 2168/2021 г. на Районен съд - Пловдив, IX 3 граждански състав и сумата от 380 лв. – разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 503/2021 г. по описа на Софийски районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________ 4