Определение № 150 от 19.02.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 150 гр. Стара Загора, 19.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Ат. Танева като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Частно търговско дело № 20255500900057 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 390 от ГПК.

Постъпила е молба от *** ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. **, представлявано от управителите ****, ЕГН: ********** и **, ЕГН**********, чрез адв. П. А., САК за обезпечаване на бъдещ иск против „******Д, ЕИК ** със седалище и адрес на управление: *********, представлявано от управителя **, с цена 66 202.27 лева.

В молбата е изложено, че на 17.10.2023г. „******Д, ЕИК ** издава на *** ЕИК ******* две проформи фактури с номера 38 и 39 - проформа фактура №38 е на стойност 121 856.03 лева с ДДС и е за авансово плащане за доставка на доматено пюре, а проформа фактура №39 е на стойност 15 490 лева с ДДС и е за авансово плащане за доставка на кромид лук от Турция.

Посочено е, че на 18.10.2023г. *** ЕИК ******* заплаща по банкова сметка на „******Д сумата по двете проформи фактури в общ размер на 137 346.21 лева с ДДС след което са издадени 2 броя фактури с № 19 и N 20 за авансово платените суми.

Посочва се, че страните са се договорили стоката да бъде доставена до края на месец декември 2023г. но „******Д доставя само част от заплатеното доматено пюре на стойност 61143.94 лева с ДДС. Страните се договарят „******Д да върне заплатените авансово суми, за които не е доставена стока, а 1 именно сумата в размер на 76 202.27 лева с ДДС.

Твърди, че след многократни разговори, на 09.05.2024г. „******Д връща сума в размер на 10 000 лева с ДДС на ** , за което е изддадено кредитно известие с N946/09.05.2024г. към фактура № 20/18.10.2023 г..

Сочи, че към настоящия момент „******Д не е върнал авансово заплатена сума за недоставената стока в размер на 66 202.27 лева с ДДС.

Посочва, че дружеството ,,** е регистрирано по ДДС, за което представя справка от Сайта на НАП.

Сочи, че с оглед на горното, „******Д, ЕИК ** дължи на *** ЕИК ******* сума в размер на 66 202.27 лева с ДДС и за ** се е породил правен интерес от предявяване на бъдещи иск за постановяване на осъдително решение, с което да бъде осъдено дружеството „******Д, ЕИК ** да заплати на *** ЕИК ******* дължимата сума в размер на 66 202.27 лева с ДДС.

Посочва, че предвид обстоятелството, че повече от година след като доставката на стоки не е извършена, и е следвало да бъде върната заплатената авансово сума в размер на 66 202.27 лева с ДДС, то дори и след постановяването на едно бъдещо осъдително решение в полза на *** не е сигурно дали същият ще може да осъществи правата си по решението. Ето защо счита, че обезпечаването на бъдещия иск чрез налагането на запор на сметки на длъжника е подходяща обезпечителна мярка.

Излага, че бъдещият иск на ** е основателен и е подкрепен с убедителни писмени доказателства.

Посочва, че обезпечителната нужда за кредитора се презумира от вида и характера на вземането, тъй като в конкретния случай става въпрос за неудовлетворено парично вземане.

При паричните вземания обезпечителната нужда се предполага, тъй като пред длъжника винаги стои възможността да се разпореди с имуществото си.

От тази гледна точка, се счита, че възбраната и запорът винаги са подходящи обезпечителни мерки..

Посочва, че обезпечителната нужда на ищеца се предполага с оглед съществуването на парично вземане и неизпълнено задължение на длъжника за плащане. Обезпечението има за цел да предотврати възможността длъжникът да се разпореди със своето имущество, за да се гарантира правото 2 на кредитора да получи изпълнение.

Счита,че е налице интерес от допускане на обезпечението, тъй като без обезпечението би се затруднило или осуетило реализирането на неговото право. При искове с предмет парични притезания обезпечителната нужда на практика се предполага, доколкото всяко разпореждане на ответника с имуществото му затруднява удовлетворяването на кредитора.

Обезпечителната нужда е съответна спрямо поисканата обезпечителна мярка - налагането на запор ще позволи интересът на молителя да бъде охранен.

Твърди, че в настоящия случай поисканата обезпечителна мярка е подходяща и по следните съображения. Обезпечителна нужда е налице, когато има опасност в хода на производството ответникът да се разпореди със свое налично имущество, за да затрудни удовлетворяването на кредитора. Именно такава е целта на допускане на обезпечение - да се запази имуществото на длъжника, тъй като без обезпечението ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. Процедурата по обезпечение на иск има за цел да осигури, докато съдебният спор е висящ или дори още преди предявяване на иска, осъществяването на претендираното от ищеца право. Тя се прилага с оглед елиминиране или ограничаване на възможността ответникът да осуети изпълнението на бъдещото съдебно решение, постановено в полза на ищеца.

Предвид изложеното в настоящата молба и на основание чл. 390 от ГПК, моли съдът да допусне налагането на обезпечителна мярка запор до размера на бъдещата исковата претенция в размер 66 202.27 лева с ДДС, която сума е дължима на *** ЕИК ******* като заплатена на „******Д, ЕИК ** за доставка на стоки, които не са доставени и е следвало да бъде върната, на всички банкови сметки (вземания по банкови сметки) на „******Д, ЕИК ** в следните банки и клонове на банки:

1. ***************

2. „******

3. „**

4. „******;

5. „******;

6. „*****" АД;

3

7. „*** (България)" ЕАД;

8. „***;

9. ****

10. „*

11. „*

12. „*

13. „И* АД;

14. „*

15. „*

16. Д*

17. *

18. *я

19. *

20. *

21. б. AC*

22. *

23. *

Както и ЗАПОР ВЪРХУ ВЗЕМАНИЯ на ответното дружеството по сметки в *****

Счита, че с настоящата молба са приложени достатъчно писмени доказателства, които създават убедителност относно вероятната основателност и допустимост на претенцията на *** по бъдещият иск, но изразява готовност да внесе определена от съда гаранция. Моли да бъдат присъдени и разноски в размер на:40 лева за държавна такса; 960 лева адвокатски хонорар, съгласно Приложените Договор за правни услуги, Фактура и Извлечение от сметка). Прилага платежно нареждане за платена държавна такса и Пълномощно за представителство;

Съдът, след като се запозна депозираната молба, приложените към същата писмени доказателства и направеното искане намира следното:

Съгласно чл.391, ал.1 ГПК обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства /т.1/ или бъде представена гаранция в определения от съда 4 размер съгласно чл.180 и чл.181 ЗЗД /т.2/.

За да се допусне обезпечение на иска следва да са налице при условията на кумулативност следните предпоставки: искът да е допустим, вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда и поисканата обезпечителна мярка да е допустима и адекватна на търсената защита.

По отношение на исканата мярка запор на всички банкови сметки на ******Д, ЕИК **, съдът намира, че е налице обезпечителна нужда и посочената обезпечителна мярка е допустима и адекватни на търсената защита.

В изискването за вероятна основателност на иска законът има предвид искът да е подкрепен с писмени доказателства, доказващи факта, пораждащ претендираното право, респ. факт, изключващ, унищожаващ или погасяващ отричаното с иска право. От представените писмени доказателства настоящият съдебен състав намира, че може да се направи извод, че бъдещият осъдителен иск, чието обезпечение се иска, е вероятно основателен.

Независимо, че бъдещият иск е подкрепен с убедителни писмени доказателства, съдът намира, че следва да допусне поисканото обезпечение при условията на чл.391, ал.2 от ГПК, като определи ищецът да представи парична гаранция в размер на 7000 лева. Размерът на гаранцията съдът определя, с оглед цената на иска, евентуалния размер на преките и непосредствени вреди, които ответникът евентуално би могъл да претърпи, ако обезпечението е неоснователно.

На основание чл.390, ал.3 ГПК, съдът намира, че следва да се определи срок за предявяване на иска от ищеца, който преценя, че следва да бъде един месец от датата на постановяване на определението.

Водим от изложеното и на основание чл.3 90 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА обезпечение на бъдещ иск на “ *** ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. **, представлявано от управителите ****, ЕГН: ********** и **, ЕГН**********, чрез адв. П. А., САК против „******Д, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: *********, представлявано от управителя **, за заплащане на сумата от 66 202.27 лева с 5

ДДС, представляваща, сума дължима на *** ЕИК ******* като заплатена на „******Д, ЕИК ** за доставка на стоки, които не са доставени чрез налагане на следната обезпечителна мярка:

ЗАПОР на всички банкови сметки на „******Д, ЕИК **, находящи се в следните банки и клонове на банки: