Решение № 116 от 29.11.2024, Районен съд - Елена

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Елена, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Искра Ст. Вараджакова при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело № 20244130100165 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т.

2 от ГПК – иск за съществуване на вземането.

Постъпила е искова молба от „И.Ф.“ ЕООД гр. София, представлявано от Б.И.Н., чрез юрисконсулт А. Г., против В. Г. М. от гр. З.. В същата се твърди, че на 15.03.2023 г. ищецът, в качеството на кредитодател, и ответника, в качеството на кредитополучател, сключили Договор за получаване на кредит от разстояние № 429123. Договорът бил сключен при условията на ЗПФУР. Съгласно същия ищецът предоставил на ответника сумата 1000.00 лв. – главница, която превел по посочена от него банкова сметка в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД. Посочената сума от 1000.00 лв. следвало да се върне на 20 месечни вноски, всяка една от които в размер на 50.00 лв., за периода от 14.04.2023 г. до 04.11.2024 г. Ищецът заявява, че ответникът не е извършил каквито и да било плащания във връзка с поетите задължения по договора. Вследствие на това, била обявена предсрочна изискуемост на кредита чрез имейл на 13.02.2024 г. Ищецът претендира освен дължимата главница в размер на 1000.00 лв. и договорна лихва, която била фиксирана в размер на 40.15 %. Ответникът не изпълнил задължението си и по заплащане на последната. С оглед на това, ищецът претендира заплащане на сумата 250.80 лв., представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 15.03.2023 г. до 08.02.2024 г., като последният бил съобразен с 1 обявената предсрочна изискуемост. Ищецът заявява, че направил опит да уреди отношенията си с ответника по доброволен извънсъдебен ред, но това не дало резултат. С оглед на това, депозирал пред Районен съд - Елена заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. В резултат, на което било образувано ЧГД № 68/2024 г. по описа на Районен съд – Елена. Длъжникът не бил открит на посочения постоянен и настоящ адрес или пък по месторабота, за да му се връчат книжата. Поради това, съдът указал на ищеца да предяви установителен иск за вземането си. Ищецът заявява, че с настоящата искова молба претендира от ответника сумата 1250.80 лв., от които сумата 1000.00 лв. - главница и сумата 250.80 лв. договорна (възнаградителна) лихва за периода 15.03.2023 г. до 08.02.2024 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до погасяване на дължимата сума.

Ищецът „И.Ф.“ ЕООД моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника В. Г. М., че последната му дължи сумата 1000.00 лв., представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 429123/15.03.2023 г., и сумата 250.80 лв., представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 15.03.2023 г. до 08.02.2024 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до пълното й погасяване. Претендира направените разноски в заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса, както и направените разноски в настоящето исково производство и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв.

Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от страна на особения представител на ответника В. Г. М. - адв. М. Г., в който се взема следното становище: Предявеният иск е допустим, но е неоснователен и недоказан в претендирания размер. Според особения представител на ответника процесният договор е недействителен, поради нищожни клаузи в него, които не пораждат правно действие. По процесния договор за предоставяне на кредит от разстояние годишният процент на разходите е в размер на 48.44 %, а годишният лихвен процент е в размер на 40.15 %. Според същия, в конкретния случай се накърняват добрите нрави, 2 тъй като е налице явна нееквивалентност между двете престации. На следващо място, нарушен е принципът на справедливост и са създадени условия за неоснователно обогатяване на ищеца. Съгласно съдебната практика възнаградителната лихва не бива да надвишава с повече от три пъти законната такава. В случая, договорената между страните годишна лихва надхвърля размера на законната такава, което прави тази клауза в договора нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Освен това, според особения представител на ответника не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на посочените клаузи обуславят недействителността на целия договор. Последният е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. За пълнота на изложението, особеният представител на ответника отбелязва, че клаузата за неустойка при неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение чрез банкова гаранция или две физически лица - поръчители в срок до 5 дни от подписване на договора за предоставяне на кредит също е нищожна като противоречаща на добрите нрави. От чл. 8, § 1 от Директива 2008/48 е видно, че преди сключването на договор за кредит кредитодателят е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на кредитопотребителя. В конкретния случай, тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията му. Това задължение на кредитодателя е уредено в разпоредбата на чл. 16 от ЗПК. На следващо място, така уговорената неустойка излиза извън присъщите й функции и цели единствено и само постигане на неоснователно обогатяване за кредитора. По този начин се заобикаля закона и по-точно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗКП, която предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва. С оглед на това, особеният представител на ответника счита, че процесният договор за кредит е нищожен, като сключен в нарушение на добрите нрави.

В съдебно заседание ищецът „И.Ф.“ ЕООД, не се представлява.

Същият депозира писмено становище чрез юрисконсулт А. Г., от което е видно, че същият поддържа депозираната искова молба и навежда подробни възражения относно депозирания отговор на исковата молба, подаден от особения представител на ответника адв. М. Г.

3

В съдебно заседание ответникът В. Г. М. се представлява от назначения особен представител адв. М. Г., която депозира подробна писмена защита, в която изчерпателно излага аргументите си относно наведените възражения, касаещи действителността на процесния потребителски кредит.

Моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

Видно от извършената справка в Търговския регистър от 18.04.2024 г., ищецът „И.Ф.“ ЕООД е вписан в Търговския регистър с ЕИК ********** и е със седалище и адрес на управление гр. София, ****, район Т., ж. к. „И.В.“, ул. „Б.“ № 17, ап. 1. Същият се представлява от управителя Б.И.Н.. Предметът му на дейност е извършване на дейност като финансова институция, изразяваща се в отпускане на заеми със средства, които не са набирани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства по смисъла на Закона за кредитните институции, след вписване в Регистъра на финансовите институции, воден от БНБ.

От Договор за предоставяне на кредит № 429123/15.03.2023 г. се установява, че същият е сключен между ищеца „И.Ф.“ ЕООД и ответника В. Г.

М.. Съгласно договора ищецът, в качеството на кредитор, е предоставил на ответника, в качеството на потребител, сумата 1000.00 лв. Срокът на кредита бил 600 дни. Договорната лихва била в размер на 40.15 %, а годишният процент на разходите 48.44 %. Общата дължима сума била в размер на 1346.50 лв., а при непредставяне на обезпечение по чл. 3 от договора в размер на 1929.28 лв. В договора е инкорпориран погасителен план в два варианта: 1. при представяне на обезпечение и 2. при непредставяне на обезпечение, като във втория вариант, освен главница и лихва, е включена и неустойка по чл. 3, ал. 2 от договора. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора, неустойката е в размер на 582.78 лв., ако ответникът не представи в срок от пет дни от сключването му следните обезпечения: 1. банкова гаранция в полза на кредитора или 2. две физически лица – поръчители, които да отговарят на определени условия. В чл. 8 от договора е предвидено, че при забава в плащането на две погасителни вноски от потребителя, кредиторът може едностранно да обяви кредита за предсрочно изискуем, като изиска предсрочното му погасяване, а именно:

4 цялата дължима главница и дължимите до момента на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита акцесорни задължения.

По делото са приложени Общи условия към договорите за предоставяне на кредит от „И.Ф.“ ЕООД.

По делото е представена и кореспонденцията между страните, осъществявана по електронен начин.

Видно от платежно нареждане за кредитен превод от 15.03.2023 г., ищецът е превел по банковата сметка на ответника сумата 1000.00 лв. на 15.03.2023 г. Това се установява и от писмо с рег. № ИД-26998/3.10.2024 г. на „Обединена българска банка“ АД, а именно че ищецът „И.Ф.“ ЕООД е превел на 15.03.2023 г. по банковата сметка на ответника В. Г. М. сумата 1000.00 лв.

От известие за предсрочна изискуемост от 13.02.2024 г. се констатира, че ищецът е уведомил ответника, че ще обяви кредита за предсрочно изискуем, тъй като последният е просрочил вземането с две последователни вноски.

Видно от приложеното ЧГД № 68/2024 г. по описа на Районен съд Елена в полза на ищеца „И.Ф.” ЕООД против ответника В. Г. М. въз основа на Разпореждане № 134/15.02.2024 г. е издадена по чл. 410 от ГПК Заповед за изпълнение № 33/15.02.2024 г. Съгласно заповедта е разпоредено последният да заплати на ищеца сумата 1000.00 лв. – главница, представляваща дължима по Договор за предоставяне на кредит № 429123/15.03.2023 г., сумата 250.80 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.03.2023 г. до 08.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1000.00 лв., считано от 15.02.2024 г. до окончателното й изплащане, сумата 28.20 лв., представляваща направени разноски по делото за заплатена ДТ, и сумата 80.00 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като е указано на ищеца на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението. По тази причина заявителят по ЧГД № 68/2024 г. по описа на Районен съд – Елена „И.Ф.” ЕООД, който има качеството на ищец в настоящото гражданско производство, е депозирал искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните 5 правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си. Същият има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.

Предмет на установителния иск по чл. 422 от ГПК е установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидно облигационно отношение между кредитодателя и кредитополучателя по договора за потребителски паричен кредит, усвояването на кредита от ответника, настъпила изискуемост на вземанията по кредита и размера на претендираните отделни вземания.