Решение № 219 от 29.04.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. В. Търново, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Силвия Йовчева Въззивно гражданско дело № 20254100500171 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от В. В., чрез адв. А. Т., въззивна жалба против Решение № 1691/17.12.2024 г. по гр.д.

№ 279/2024 г. по описа на Районен съд – В. Търново. С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от В. В. срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК 175330437 иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване за нищожен сключения между страните Договор за потребителски кредит № 2799657 от 04.07.2023 г., като е прогласена за нищожна клаузата за предоставяне на обезпечение, обективирана в чл. 4 от договора като противоречаща на добрите нрави и е уважен предявеният от ответника насрещен иск.

Жалбоподателят обжалва решението в отхвърлителната му част, като счита, че същото е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, както и в противоречие с практиката на СЕС. В жалбата е изложено кратко становище по фактическата страна на спора, като се заема 1 становище, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че невключването на застрахователната премия в ГПР, не обосновава извод за нищожност на целия договор. Позовава се на решение, постановено по дело С-714/22 на СЕС, според което всяко неспазване на императивните изисквания относно съдържанието на потребителския договор води до неговата нищожност. Посочва, че според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общият разход по кредита“ включва всички разходи по кредита, като изрично е посочено, че това включва и застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условиe за получаване на кредита. Счита, че според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да посочва ГПР и общата сума, дължима от потребителя, като на основание чл.

22 ЗПК липсата или неточното посочване на ГПР в договора, е основание за прогласяване нищожност на целия договор. Излага доводи, свързани със задължителния характер на застраховката, като счита, че процесният договор за потребителски кредит не би бил сключен без нея или не при същите условия. Твърди, че в случая застрахователната премия не е включена нито в ГПР, нито в погасителния план, а е включена в главницата по договора, поради което и неправилно посоченият ГПР следва да бъде приравнен на липса на такъв. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като бъде уважен предявеният иск по чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 26 ЗЗД. Претендира разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 660,63 лв. с вкл. ДДС.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Счита, че застрахователната премия не представлява разход по кредита и не следва да бъде включвана в ГПР, а в главницата по договора. Посочва, че размерът на главницата в случая е 1179,01 лв., от които 1100 лв. са усвоени от кредитополучателя за потребителски цели, а сумата от 79,01 лв. е заплатена от „КРЕДИСИМО“ ЕАД директно по сметка на застраховател, от името и за сметка на кредитополучателя, като по този начин последният е заплатил свое задължение за застрахователна премия. Твърди, че за сумата от 79,01 лв. кредитът има характеристика на стоково финансиране, тъй като потребителят не получава парична сума, а със същата заплаща цена на стока/услуга към трето лице. Посочва, че в чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от договора е уговорено, че 2 сключването на застраховка е възможност, но не и задължение за кредитополучателя. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

В останалата си част, в която е прогласена за нищожна клаузата за предоставяне на обезпечение, обективирана в чл. 4 от договора като противоречаща на добрите нрави, както и в частта, в която е уважен предявеният от „КРЕДИСИМО“ ЕАД насрещен иск и В. В. е осъден да заплати на „КРЕДИСИМО“ ЕАД сумата в размер на 540,30 лева, непогасена в срок падежирала главница по Договор за потребителски кредит № 2799657 от 04.07.2023 година по погасителни вноски от 1-ва до 7-ма, включително, дължими за периода от 20.08.2023 година до 20.02.2024 година, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на насрещната искова молба – 01.03.2024 година, до окончателното изплащане на задължението, поради необжалването си е влязло в сила /арг. чл. 296, т. 2 ГПК/ и не е предмет на въззивна проверка.

В.търновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК, въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност въззивният съд приема за установено следното:

Районният съд е сезиран с иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. чл. 22 ЗПК, във вр.чл. 11, т. 10 ЗПК, предявен от В. Т. В., срещу „Кредисимо“ ЕАД.

3

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 2799657 от 04.07.2023 година, за сумата от 1 179,01 лева, от която сумата в размер на 1 100 лева – главница и сумата в размер на 79,01 лева – застрахователна премия, за срок от 13 месеца, като посочения в договора ГПР е в размер на 48,21% и фиксиран лихвен процент – 40.00%. Твърди, че за обезпечаване на така сключения договор за потребителски кредит ищецът се е видял принуден да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, като по така посочения договор за предоставяне на поръчителство от кредитополучателя се изисква заплащане на възнаграждение за поръчителство в размер на 1 027,67 лв. Твърди, че в резултат на това задължението на ищеца към ответното дружество възлиза в размер общо на 2 505,33 лева, в която сума са включени главница, лихва, застрахователна премия и възнаграждение на поръчителя. Навежда доводи, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила. Посочва, че същият не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, във връзка с чл.

19 ЗПК, тъй като липсва посочване на компонентите, включени в ГПР. Освен това, предвидената в договора застраховка, както и дължимото по договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение също не са включени при изчисляването на годишния процент на разходите. Твърди, че ищецът дължи на ответното дружество само чистата стойност на кредита, т.е. сумата в размер на 1 100 лева, като моли с постановяване на съдебното решение на основание чл. 241 ГПК да бъде разсрочено изпълнението на задължението му съгласно уговорения между страните погасителен план. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде прогласен за недействителен на основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сключения между страните Договор за потребителски кредит № 2799657 от 04.07.2023 година.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Процесуалният представител на дружеството не оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца по така посочения Договор за потребителски кредит № 2799657 от 04.07.2023 година. Навежда доводи, че не са нарушени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗПК. Посочва, че договорът с поръчителя не е задължителен и кредитополучателят няма 4 задължение да го сключи. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, по силата на който „Ай Тръст“ се задължава да извърши за сметка на доверителя (ищеца) възложените от него действия, а именно да отговаря пред кредитора „Кредисимо“ ЕАД солидарно с него за изпълнението на всички негови задължения по договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по кредита. Направено е искане предявения по делото иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпила и насрещна искова молба.

Процесуалният представител на дружеството развива съображения, че последното е изпълнило задължението си по сключения между страните договор за потребителски кредит, като сумата в размер на 1 179,01 лева е усвоена от ответника по насрещния иск, но последният от своя страна не е извършил нито едно плащане към ищеца. Посочва, че към 01.04.2024 година е настъпил падежа на 7 погасителни вноски за периода от 20.08.2023 година до 20.02.2024 година, като главницата по тези вноски е в размер на 550.30 лева.

Направено е искане ответникът по насрещния иск да бъде осъден да заплати на дружеството сумата в размер на 550.30 лева, представляваща непогасена в срок падежирала главница по погасителни вноски за периода от 20.08.2023 година до 20.02.2024 година, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното изплащане на задължението. В условията на евентуалност, прави искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 1 179,01 лева, представляваща чиста стойност на кредита.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба. Процесуалният представител на ответника по насрещния иск посочва, че с оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредит, в случая – сумата в размер на 1 100 лева.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира следното:

Не е спорно по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че между В. Т. В. и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 2799657 от 04.07.2023 г., по силата на който 5

„Кредисимо“ ЕАД е предоставило на ищеца В. В. заем в размер на 1 179,01 лв., от която сумата 1 100 лв. – главница и сумата в размер на 79,01 лв. – размер на застрахователната премия, като последният се е задължил да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва на 13 месечни вноски общо в размер на 1 477,66 лв.

Страните не спорят и че между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД на 04.07.2023 г. е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се е задължил да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – в общ размер на 1 027,67 лева, дължимо за целия период на действие на договора за кредит, което възнаграждение страните са уговорили да бъде дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.