Решение № 70 от 30.05.2022, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8/2022
- Вид
- Решение № 70
- Подписан
- 30.05.2022
- В сила
- 17.11.2023
- Състав
- ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА, ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.161 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.366 · Закон за задълженията и договорите
- чл.76 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.146 · Закон за защита на потребителите
- чл.124 · Закон за платежните услуги и платежните системи
РЕШЕНИЕ
№ 70 гр. Велико Търново, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:
ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20224000500008 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозиранa въззивнa жалба от Л. В. В. срещу Решение № 261/ 10.10.2021 г. по Гр.д. № 66/ 2021 г. по описа на ОС – Плевен, с което съдът е признал за установено, че дължи на „ОББ“ АД сумите 155 601.38 лв. – главница по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 24.10.2007 г., 9 335.16 лв. – договорна лихва за периода от 23.02.2020 г. до 26.10.2020 г., 124.78 лв. – мораторна лихва за просрочени плащания за периода от 23.02.2020 г. до 26.10.2020 г. и 816.33 лв. – обезщетение за забава на предсрочно изискуема главница за периода от 27.10.2020 г. до 15.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.11.2020 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 260824/ 17.11.2020 г. по Ч.гр.д. № 6115/ 2020 г. на РС – Плевен. Счита, че решението е постановено при неправилна преценка на събраните по делото доказателства, като съдът е взел предвид само и единствено твърденията на ищеца и се е позовал на заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, без да обсъди направените възражения за нищожност на отделни договорни клаузи. В договора липсвали съществени уговорки между страните, които не можели да се заместят от повелителни норми на закона и поради това той бил нищожен: не бил посочен размерът на месечните вноски и началната дата на плащане, размерът на 1 таксата, дължима при предсрочно или частично погасяване на кредита, не било отразено, че погасителният план е неразделна част от договора. Представеният погасителен план не се сочел като неразделна част от договора и не бил подписан от него, а освен това бил от дата, различна от датата на договора, и с лихвен процент, различен от договорения, защото бил променен едностранно от банката. Това обстоятелство както и последващи подобни промени в лихвения процент през м.03.2008 г. и м.02.2012 г. били установени от вещото лице по приетата счетоводна експертиза. Сочи, че клаузата, предвиждаща възможност за Банката едностранно да променя лихвения процент на непредвидено в договора основание и без да е свързано с обективни обстоятелства извън контрола на доставчика на услуги, е неравноправна и съответно нищожна. Нищожни като основани на тази нищожна клауза били и подписаните впоследствие допълнителни споразумения. В нарушение на закона Банката включила в общото му задължение сумата 4 149.35 лв. – отложена лихва за периода 23.05. – 23.07.2010 г. Счита, че при липса в съдържанието на договора на ясни уговорки за издължаване на кредита, целият договор е нищожен на основание специалните закони ЗПК и ЗКНИП, при което на връщане подлежи само чистата сума по кредита без лихви и разходи. При неприемане от съда на тази теза, заема становище, че срокът следва да се счита за уговорен в полза на длъжника и всяко плащане преди крайния срок на договора – 23.11.2033 г. е редовно и не може да се счита за забавено.
Неправомерно Банката използвала превеждани от него и съпругата му суми по кредита за погасяване на задължения по кредитни карти. С процесуалното си поведение – непредставяне на изискани платежни нареждания с мотив, че те не се съхраняват – Банката накърнявала правото му на защита и съдът следвало да приеме, че всички постъпили по разкритата във връзка с процесния договор сметка суми са извършени за погасяване на задълженията по кредита. Моли решението да бъде отменено и исковата претенция да бъде изцяло отхвърлена.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна „ОББ“ АД не е подала отговор на въззивната жалба. На 28.03.2022 г. Банката е депозирала писмено становище за неоснователност на жалбата. Счита за неоснователни възраженията на жалбоподателя за нищожност на договора поради липса на конкретно посочен размер на месечните вноски и начална дата на плащане, тъй като тези уговорки били определяеми с оглед съдържанието на чл.12 и чл.13 от договора. Ирелевантно било непосочването в договора, че погасителният план е неразделна част от него – последното било несъмнено, защото в няколко разпоредби договорът препращал към погасителен план, а приложеният такъв бил подписан лично от кредитополучателя, който се съгласил с уговорените размери и падежи на вноските. Той бил наясно с размера на дълга през целия период на действие на договора, което било видно от подписаните допълнителни споразумения, посочващи остатъчния му размер. В допълнителните споразумения страните предоговорили условията на кредита, в това число размера на 2 дължимата лихва, наказателната лихва, броя на анюитетните вноски и техния размер.
При постигнатото изрично съгласие на страните не било налице твърдяното от жалбоподателя едностранно изменение на лихвата от страна на Банката и всички възражения на жалбоподателя в тази насока били неоснователни. Неоснователно било позоваването и на ЗПК и ЗКНИП, които нормативни актове не били действащо право към датата на сключване на договора. По отношение на извършени от Банката погашения на просрочени задължения по кредитни карти със средства, преведени по разкритата във връзка с процесния кредит разплащателна сметка, сочи, че упражняването на това право е в съответствие с чл.76 ал.1 ЗЗД. Банката погасила по обременително задължение на длъжника – това за лихви по кредитните карти. Моли решението на ОС – Плевен да бъде потвърдено. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:
Безспорно е установено, че между „ОББ“ АД и Л. В. В. е сключен договор за ипотечен кредит от 24.10.2007 г., по силата на който Банката е отпуснала на В. кредит в размер на 200 000 лв. срещу поето от него задължение да върне полученото в срок до 01.11.2033 г., ведно с договорена лихва в размер на 7.7 % годишно – чл.5 ал.1, на 312 месечни анюитетни вноски, включващи главница, лихва и съответната част от договорената в чл.7 ал.1 годишна такса за управление и обслужване – чл.12 ал.1.
Договорено е средствата по кредита да бъдат предоставени на кредитополучателя след учредяване на ипотека в полза на Банката. В чл.5 ал.3 е предвидено право на Банката едностранно да променя размера на лихвения процент „в зависимост от инфлацията, ОЛП на БНБ и пазарните условия“ без необходимост от подписване на анекс. В чл.6 ал.1 е договорена наказателна лихва при забава на плащането на месечните анюитетни вноски – 5 пункта над договорения размер в чл.5 ал.1, т.е. 12.7. В чл.18 е предвидено, че при неплащане на две погасителни вноски кредитът става автоматично предсрочно изискуем. Към договора е приложен погасителен план от 23.11.2007 г., видно от който 3 падежът на анюитетните вноски е 23-то число на месеца и първата вноска е дължима на 23.12.2007 г. Погасителният план се състои от 6 стр., всяка от които е подписана от кредитополучателя. Към договора са сключени две допълнителни споразумения съответно от 19.07.2010 г. и от 18.02.2019 г., в които страните са предоговорили броя и размера на погасителните вноски, а във второто е променена и лихвата за олихвяване на остатъчната главница – с променлив годишен лихвен процент, формиран от РЛФ на Банката и фиксирана надбавка от 4.3 пункта, при посочване на методика за изчисляване на РЛФ. Поради неизпълнение на задълженията на В. по договора Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, за което е уведомила кредитополучателя с писмо, получено на 20.10.2020 г. от съпругата му – негов пълномощник във връзка с договора съгласно приложено като доказателство по делото нотариално заверено пълномощно.
Банката се е снабдила срещу длъжника със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 260824/ 17.11.2020 г. по Ч.гр.д. № 6115/ 2020 г. на РС – Плевен за сумите 155 601.38 лв. – главница по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 24.10.2007 г., 9 335.16 лв. – договорна лихва за периода от 23.02.2020 г. до 26.10.2020 г., 124.78 лв. – мораторна лихва за просрочени плащания за периода от 23.02.2020 г. до 26.10.2020 г. и 816.33 лв. – обезщетение за забава на предсрочно изискуема главница за периода от 27.10.2020 г. до 15.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.11.2020 г. до окончателното изплащане.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която установява, че на 23.11.2017 г. Банката след удържане на първоначална такса в размер на 0.33 % е отпуснала договорения кредит, който кредитополучателят изцяло е усвоил. До обявяване на кредита за предсрочно изискуем той е извършил погашения в размер общо на 289 630.36 лв. с последно плащане на 01.09.2020 г. Видно от допълнителното заключение, Банката неколкократно едностранно е променяла лихвения процент, като първата промяна е още към датата на фактическото предоставяне на кредита и подписването на погасителния план, в който лихвата е 8.3 %. Вещото лице е установило извършени от В. погашения в общ размер на 230 727.03 лв., с която сума е погасена главница в размер на 44 040.67 лв., договорна лихва 185 119.68 лв. и наказателна лихва 1566.68 лв. Установило е, че към датата на сключване на допълнителното споразумение от 19.07.2010 г. В. е имал непогасена договорна лихва за периода 23.04. – 23.07.2010 г. в размер на 5 707.06 лв., но тъй като предпоставка за предоговаряне на кредита е било той да е абсолютно редовен, Банката със счетоводна операция е извършила погасяване на лихвата, след което със сторно операция тя отново е върната като дължима. С плащания до м.08.2010 г. кредитополучателят е погасил 1557.71 лв. от натрупаната лихва, при което е останала непогасена сумата 4 149.35 лв. Изчислило е размера на остатъчните задължения на кредитополучателя при отнасяне на извършените погашения към погасителния план към първоначалния 4 договор и договореностите относно размера на вноските по последващите две допълнителни споразумения и дава заключение, че вземанията на Банката за главница, договорна лихва, обезщетения за забава на просрочени плащания и на предсрочно изискуема главница са в претендирания от нея размер. В съдебно заседание вещото лице излага, че по принцип по сметка, обслужваща кредит, няма други парични потоци, но в конкретния случай е установило, че разплащателната сметка по кредита е обслужвала дейности на фирма на В. и не всички суми, които са влизали по нея, са погасявали кредита. Имало наредени от кредитополучателя или негови пълномощници изходящи преводи от наличностите по нея към трети лица – за над 28 000 лв., имало погашения по кредитна карта. Във връзка с кредитната карта по делото са представени два договора от 2007 г. за издаване на кредитна карта и златна кредитна карта. В същите е посочено, че ОУ на „ОББ“ АД за дебитни и кредитни карти са неразделна част от договорите и с подписване на договора клиентът потвърждава, че ОУ са му предадени и ги приема. Представени са ОУ, които не са подписани от В., но се сочи, че са одобрени и влезли в сила на 20.07.2005 г., съгласно чл.39 на които с подписване на договора за банкови карти картодържателят дава съгласие за служебно инкасо в полза на Банката – да удържа на падежа дължимите суми от сметки на клиента, както и да задължава служебно сметките му при просрочие или неизпълнение. Установено е, че на 27.12.2013 г. пълномощникът на В. – съпругата му Е. В.а е внесла по разплащателната сметка, обслужваща и кредита, сумата 8 000 лв., отразявайки във вносната бележка като основание „вноска по кредит“. От тази сума 5 155.30 лв. служебно са инкасирани за погасяване на задълженията по кредитната карта на В., а само 2 844.70 лв. са отнесени за погасяване по кредита.
Разпечатката съдържа 19 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/720db9a7-88be-4098-b774-59b62fb4e74d