Решение № 180 от 01.02.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Бургас, 01.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20212120103563 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод исковата молба на В. Д. П., ЕГН ********** чрез адвокат Ю.Г. – САК, със съдебен адрес: гр. С., *** срещу ПФК „Нефтохимик Бургас 1962“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ***, представлявано от М.

А. И..

От съда се иска да постанови решение, въз основа на което да се приеме за установено в отношенията между страните, че ПФК „Нефтохимик Бургас 1962“ АД дължи на ищеца следните суми, дължими съгласно Трудов договор № 1 от 23.07.2020 г., присъдени с издадената срещу ответника Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 1394/21 г. по описа на Районен съд – Бургас, XXXVIII-ми състав, а именно: суми в общ размер на 15,500 лв. (петнадесет хиляди и петстотин лева), от които 14 000 лв.

(четиринадесет хиляди лева), представляващи обезщетение от пет работни заплати и сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляващи разходи за гориво, дължими от работодателя, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. 1394/2021 по описа на Районен съд - Бургас до окончателното изплащане на вземането. Претендират се направените разноски по заповедното производство и тези, направени в настоящото производство.

В месечния срок е постъпил писмен отговор от ответната страна. В отговора се твърди, че липсва основание за заплащане на претендираните от ищеца суми. Възразява се, като се твърди, че прекратяването на трудовия договор е по желание на ищеца и поради това изплащането на уговореното в него обезщетение не се дължи, както и че искът за сумата от 1500 лв. е неоснователен, тъй като не са представени необходимите документи от ищеца, с които да се удостоверят направените разходи за гориво.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 327, ал.1, т.2 от КТ, във вр. с чл. 221 от КТ.

Бургаски районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за 1 установено от фактическа страна следното:

В случая по делото е безспорно и се установява от представените писмени доказателства, че между страните е съществувало трудово правоотношение от 23.07.2020г., по което ищецът В. П. е работил като „*** ПФК „Нефтохимик Бургас 1962“ АД Установява се от доказателствата по делото, че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед №002/27.10.2020г. на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ поради подадено заявление от ищеца с което заявява прекратяване на трудовия договор на това основание, тъй като до м.септември 2020г. не е получил основното си трудово възнаграждение за месеците юли, август и септември 2020г.

По претенцията за сумата от 14000 лева представляващи обезщетение от пет работни заплати, съдът намира следното:

Установява се от представения на л.9-12 от делото трудов договор № 21 от 23.07.2020 г., че между страните е уговорено , че трудовият договор е срочен- за една година.В чл.7 ал.1 е уговорено, че прекратяването на договора се извършва по реда и условията, предвидени в КТ.Между страните е договорено тримесечно предизвестие за прекратяването на договора.

В ал.3 е уговорено, че при едностранно прекратяване на договора от страна на работодателя, същият дължи наказателна неустойка в размер на 5 основни месечни възнаграждения, като е предвидено и изключението на прилагане на тази договорка при дисциплинарно уволнение или системно неизпълнение на служебните задължения на служителя.

Договореното в тази разпоредба на договора обезпечава законосъобразното приложение на срока на предизвстие, договорен в ал.2 на същия член.Т.е. обезпечителната фукция се постира върху отговорнастта на работодателя досежно този срок в съответствие с чл.335 ал.2 т.2 от КТ. В настоящия случай, съдът споделя възражението на ответното дружество, тъй като трудовият договор на ищеца е прекратен на друго основание, което е обезпечено с обезщетение по заков ред, но не и по сочения по чл.7 ал.3 от Договора.

По претенцията за неизплатени режийни за гориво, съдът намира следното:

Страните не спорят относно договореното възстановяване на разходите по смисила на чл.3ал.9 от Договора, а именно, че работодателят се задължава да възстановява разходи за гориво на служителя до 500 левау месечно с ДДС.Доказателства в подкрепа на дължимостта на тази сума не са представени.Отправено е възражение от страна на ответника, че доказателства за реално извършени разходи не са представени, като е заявено, че за периода 27.07.2020г.-27.10.2020г. са изплатени касово сума в размер на 1814.04 лева за три автомобила, като за съда е неясно кой и какъв автомобил е ползвал ищеца, възоснова на какви доказателства се претендира възстановяване на разхода и за какъв период.

Съдът приема, че исковете са недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на В. Д. П., ЕГН ********** чрез адвокат Ю.Г. – САК, със съдебен адрес: гр. С., *** срещу ПФК „Нефтохимик Бургас 1962“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ***, представлявано от М. А. И. с които се иска да се приеме за установено в отношенията между страните, че ПФК „Нефтохимик Бургас 1962“ АД дължи на ищеца следните суми, дължими съгласно Трудов договор № 1 от 23.07.2020 г., по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 1394/21 г. по описа на Районен съд – Бургас, , а именно: суми в общ размер на 15,500 лв. (петнадесет хиляди и петстотин лева), от които 14 000 лв. (четиринадесет хиляди лева), представляващи обезщетение от пет работни заплати и сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляващи разходи за гориво, дължими от работодателя, ведно със законна лихва 2 върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 1394/2021 по описа на Районен съд - Бургас до окончателното изплащане на вземането като недоказан.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Вярно с оригинала: РТ

Съдия при Районен съд – Бургас: /п/

3