Решение № 30 от 16.02.2026, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Пловдив, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Ц. Юр. Диминова като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20255000500620 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Ц. Н. Б. и Ц. Б. Б. против Решение № 260002/ 30.08.2024 г. по гр. д. № 59/ 2020 г. ОС – Стара Загора, с което основание чл.

142, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 141 ЗПКОНПИ са отнети в полза на държавата следните вещи:

Лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“, рег. №*********, рама №*******************, двигател № CDS004898.

Лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“, рег. №*******, рама №******************, двигател № 4M41DY5525;

Ремарке /каравана/ за лек автомобил марка „Фендт“, модел „ТГ2“, рег.

№*********, рама №*****************;

Ремарке за лек автомобил марка „ТПВ“, модел „БА 2310 55“, рег.

№********, рама №****************.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, с подробно развити аргументи за липса на предпоставките за отнемане в полза 1 на държавата на въпросното имущество, с оглед на което се иска да се отмени решението и да бъде постановено ново, с което да се отхвърли предявеният иск.

Въззиваемата страна КОНПИ чрез процесуалните си представители оспорва въззивната жалба.

С Определение № 260005/ 04.09.2025 г. по гр. д. № 59/ 2020 г. на ОС Стара Загора е изменено на основание чл. 248 ГПК Решение № 260002/ 30.08.2024 г., като са присъдени разноски на Ц. Н. Б. и Ц. Б. Б. в размер на 4 000 лв. за всеки един от тях.

Недоволна от така постановеното определение е останала КОНПИ, която го обжалва с оплаквания за неправилност, с оглед на което иска да бъде отменено, като адвокатското възнаграждение бъде намалено съобразно фактическата и правна сложност на спора.

В срока по чл. 276, ал. 2 ГПК ответниците по жалбата Ц. Н. Б. и Ц. Б. Б. чрез пълномощника си подали отговор, с който оспорват частната жалба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е допустима.

Производството по гр. д. № 59/ 2020 г. на ОС – Стара Загора е образувано по предявен от КОНПИ против Ц. Н. Б. и Ц. Б. Б. иск по чл. 154, ал. 1 ЗОНПИ, с който се иска да бъде отнето в полза на държавата следното имущество:

Лек автомобил марка „Ауди”, модел „А 8”, peг. №*********, рама №*******************, двигател № CDS004898, дата на първа регистрация 21.09.2010 г.;

Лек автомобил марка „Мицубиши”, модел „Паджеро”, peг. №*******, рама №******************, двигател № 4M41DY5525, дата на първа регистрация - 09.10.2002 г.;

Ремарке за лек автомобил марка „Фендт”, модел „ТГ 2”, peг.

№*********, рама №*****************, дата на първа регистрация 2 23.07.2018 г.;

Ремарке за лек автомобил марка „ТПВ”, модел „БА 2310 55”, peг.

№********, рама №****************, дата на първа регистрация 10.06.2015 г.

От Ц. Н. Б.: сумата от 2 000 лв., представляваща равностойността на 20 дружествени дяла от капитала на „Амбулатория за специализирана медицинска помощ по физикална терапия и рехабилитация-медицински център Ц. Б.“ ЕООД; сумата от 30 000 лв., представляваща равностойността 300 дружествени дяла от капитала на „Хипер Тех БГ“ ЕООД;

От Ц. Б. Б. сумата от 10 731. 59 лв., представляваща вноски по банкови сметки от проверяваното лице.

От Ц. Н. Б. и Ц. Б. Б.:

Сумата от 8 800 лв., представляваща пазарната стойност към дата та на отчуждаване на лек автомобил марка „Тойота”, модел „Ланд Круизер”, peг.

№*********;

Сумата в размер на 1 000 лв., представляваща пазарната стойност към дата на отчуждаване на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, peг.

№********;

Сумата в размер на 3 600 лв., представляваща пазарната стойност към дата на отчуждаване на товарен автомобил марка „Нисан”, модел „Ванет”, peг.

№*********;

Сумата в размер на 19 500 лв., представляваща пазарната стойност към дата на отчуждаване на лек автомобил марка „Шевролет”, модел „Круз”, peг.

№********;

Сумата в размер на 3 000 лв., представляваща част от пазарната стойност към дата на отчуждаване на лек автомобил марка „Рапидо”, модел „АФ 5”, peг. №********, непреобразувана в друго имущество;

Сумата в размер на 3 000 лв., представляваща пазарната стойност към дата на отчуждаване на ремарке за лек автомобил марка „Брендеруп”, модел „А 05”, peг. №**********;

Сумата в размер на 900 лв., представляваща пазарната стойност към 3 дата на отчуждаване на ремарке за лек автомобил марка „ЦБС”, модел „Ж 490”, peг. №**********.

От Ц. Б. Б.:

С у м а т а от 5 399. 82 лв., представляваща направени вноски и трансферирана сума по банкови сметки;

Сумата в размер на 36 385. 55 лв., представляваща постъпили по банковите сметки суми от трети лица, непреобразувани в друго имущество.

С проколно определение от 01.04.2024 г. на основание чл. 233 ГПК окръжният съд е прекратил производството по отношение на претенциите за отнемане на паричните суми в общ размер на 131 721. 42 лв., поради което предмет на отнемане остават само леките автомобили на обща стойност 57 929 лв., представляваща цената на иска, която следва да се вземе предвид при изчисляване на несъответствието по § 1, т. 3 ЗОНПИ.

Предпоставките за уважаване на иска се съдържат в разпоредбите на чл.

5, ал. 1, чл. 107, ал. 2, чл. 108, § 1, т. 3 на ЗОНПИ и се изразяват в следното: ответникът да е привлечен като обвиняем за някое от престъпленията по чл.

107, ал. 2 ЗОНПИ, придобитото имущество да няма законен произход и да е налице несъответствие не по – малко от 150 000 лв. между придобитото имущество и нетния доход.

Допълнителна предпоставка за отнемане на имуществото е наличието на причинна връзка между престъпното деяния, за което ответникът е привлечен като обвиняем, и придобитото имущество. Въпреки че посоченото условие не е изрично предвидено в закона, то произтича от практиката на Съда по правата на човека (дело Йорданов и други срещу България, № 265/17 и 26473/18, 26.09.2023 г., § 138), според която, за да отговаря конфискацията, извършена съгласно Закона от 2012 г., на изискванията и гаранциите, произтичащи от член 1 от Протокол № 1, националните органи трябва да установят съществуването на престъпни дейности или административни нарушения, за които се твърди, че са позволили придобиването на конфискуваното имущество, както и връзка между тези дейности и въпросното имущество.

Посоченото разбиране е застъпено в практиката на Съда и по други дела за конфискация, в които е прието, че за да отговаря на изискванията на ЕКЗПЧОС, конфискуваното имущество трябва да представлява облага от конкретна престъпна дейност (Geerings срещу Нидерландия , № 30810/03, § 47, 4

01. 03.2007 г., Rummi срещу Естония , № 63362/09, § 107, 15.01.2015 г.). Също така следва да се отбележи, че според Съда по правата на човека степента на доказване на това изискване не е абсолютна. Стандартът на доказване е облекчен и се свежда до наличието на обоснована вероятност за съществуването на посочения факт, основаваща се на користния характер на престъпното деяния и невъзможността лицето да докаже законния източник на средствата за придобиване на имуществото (Geerings срещу Нидерландия, § 44). Наред с това Съда е имал повод да приеме, че не противоречи на чл. 1 от Протокол 1 национално законодателство, което допуска отнемане на имущество, придобито определен период преди извършване на предикатното престъпление, ако извършителят не успее да докаже законния му произход, като в този случай се счита, че то също произтича от престъпна дейност на лицето

(Грейсън и

Барнъм срещу

Обединеното

Кралство,

№ 19955/05 и 15085/06, 23.09.2008).