Решение № 997 от 03.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 997 гр. С., 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20201100509758 по описа за 2020 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от М. Д.

ХР. срещу Решение 77596/ 27.04.2020г. по гр.д. 10118/2019г. на СРС, 63 с-в, в частта с която е уважен предявеният срещу жалбоподателя от „Т. С.“ЕАД иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 153 ЗЕ за главница за топлинна енергия за периода 01.07.2014г.-30.04.2015г. за сумата 969,09 лева.

Счита за неправилен извода на СРС, че е доказано да притежава право на собственост върху имота само въз основа на представен нотариален акт за договорна ипотека, защото било ноторно, че имало и т.нар. „голи“ собственици“.

Нямало доказано нейно вещно право върху имота. Не били представени доказателства за годност на измервателните уреди; не били представени оригинали на отчетен картон в АС, протоколи за въвеждане в експлоатация на абонтната станция.

Оспорват се изводите на вещо лице. Не били доказани параметрите на доставената ТЕ.

Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

Въззиваемия ищец оспорва жалбата и иска потвърждаване на решението.

При проверка по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно, и допустимо. По отношение на правилността на решението въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбата и от императивните материални норми.

След преценка на оплаквания в жалбата с оглед събраните по делото доказателства СГС намира жалбата за неоснователна.

1

Правилно според СГС първоинстанционния съд е приел, че ответницата е собственик на имота и се намира в облигационни отношения с ищеца.

Този извод е базиран на неоспорени доказателства, а именно нотариален акт за договорна ипотека. Ипотека върху недвижим имот се учредява само от собственик, като собствеността се проверява от нотариуса. Ипотеката се подписва от учредителя, който прави това в качеството си на собственик на имота. По делото не е твърдяно да има учредено от жалбоподателя върху имота вещно право на ползване в полза на трето лице и следователно не е налице хипотеза на гола собственост.

По делото са представени от ТЛП писмени доказателства (изравнителни сметки) за количеството доставена ТЕ, които не са оспорени и следва да приети като меродавни. Представени са и документи за отчет на уредите за дялово разпределение, които не са оспорвани и носят подпис за клиент с името на съпруга на ответницата.

Нито с отговора на исковата молба, нито в първото и единствено ОСЗ са искани по чл. 190 ГПК оригинали на документи и няма възражения срещу годността на измервателните уреди. При това положение оплакването в жалбата относно пускане в експлоатация на абонатна станция е неоснователно, а същото е и ирелевантнодокументално оформяне на пускането на абонатната станция е без значение. Значение има годността на общият топломер, която не е оспорвана както се посочи.

По делото не е допускана и извършвана съдебно техническа експертиза и оплакването срещу изготвено заключение на СТЕ е несъстоятелно.

Предвид неоснователността на оплакванията обжалваната му част следва да се потвърди. в жалбата решението в

По разноските:

При този изход на въззивното дело жалбоподателката няма право на разноски за въззивното дело.

Въззиваемото дружество има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че справедлив размер на възнаграждението е 50,00 лева.

Водим от горното СГС, II-А

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 77596/ 27.04.2020г. по гр.д. 10118/2019г. на СРС, 63 с-в, в обжалваната му част, с която е уважен предявеният срещу жалбоподателя от „Т. С.“ЕАД иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 153 ЗЕ за главница за топлинна енергия за периода 01.07.2014г.-30.04.2015г. за сумата 969,09 лева.

ОСЪЖДА М. Д. ХР. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Т. С.” ЕАД 50,00 2 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното дело.

Решението е постановено при участие на трето лице помагач на ищеца, а именно „Т.С.“ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3