Определение № 453 от 12.11.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 453 гр. Сливен, 12.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослава Б. Костова като разгледа докладваното от Светослава Б. Костова Частно наказателно дело № 20252200200683 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 111, ал. 3 от НПК.

С Постановление от 03.11.2025г. прокурор при ОП - Сливен постановил отказ да върне иззети като веществени доказателства по ДП - сл.д. № 25/22 г. по описа ОСО при ОП - Сливен, вх.№ 1159/22 г., пор. № 149/2022 г. по описа на ОП – Сливен парични суми – 84 500 евро и 37 500 лева, както и златен ланец.

Това постановление е обжалвано от В. Н. Д. и П. К. П., двамата чрез адв.

С. И. Р. от АК – Сливен, с искане за неговата отмяна, като незаконосъобразно и необосновано.

Жалбата на В. Н. Д. и П. К. П. е процесуално допустима, тъй като е депозирана от надлежна страна.

Разпоредбата на чл.111 ал.3 от НПК дава право на правоимащото лице (лицето, от което е отнето вещественото доказателство) да обжалва отказа на прокурора пред съответния първоинстанционен съд. Компетентен да разгледа жалбата е Окръжния съд, тъй като досъдебното производство е образувано за престъпление подсъдно на окръжен съд като първа инстанция.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, тъй като обжалваното постановление е правилно, обосновано и законосъобразно.

Съгласно чл.111 ал.2 от НПК предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение.

След извършена служебна справка съдът установи, че веществените доказателства, чието връщане се иска, са били предмет на отнемане в полза на Държавата по искане на КОНПИ, образувано в гр.д. № 108/2021г. на СлОС.

След инстанционен контрол на постановеното първоинстанционно съдебно решение, с решение № 464/09.07.2024г. постановено по к.гр.д. № 20238002103939 по описа нза 2023г. в полза на Държавата, представлявана от 1

КОНПИ са отнети от Н.П. П. /син на жалбоподателите/ сумата от 85 035 евро, сумата от 44 320 лева, държани в жилище, находящо се в гр.*******, установени и иззети от органите на досъдебното производство № 57/17 по описа на СО – СП с протокол за претърсване и изземване в жилището на 27.09.2016г., съхранявани в банкови сейфове № 18927 и № 1427 в Обществения трезор на БНБ.

Решението на ВКС е окончателно и влиза в сила на 09.07.2024г. Същото подлежи на изпълнение. Депозираната молба по реда на чл.303 от ГПК за отмяна на решението на ВКС не спира изпълнителната сила на решението.

Предвид горното, заявените веществените доказателства /парични суми/ не подлежат на връщане, тъй като същите са вече в патримониума на Държавата, отнети с влязъл в сила съдебен акт и жалбоподателите нямат качество на „правоимащи“ по смисъла на чл. 111, ал.2 от НПК.

Искането, в частта относно връщане на иззетия като веществено доказателства „златен ланец“ се явява неоснователно. В мотивите на решение № 180/11.07.2022г. по гр.д. № 108/2021г. на СлОС, решение № 53/25.04.2023г. по в.гр.д. № 457/2022г. и решение № 464/09.07.2024г. по к.гр.д. № 3939/2023г. на ВКС, съдът е изследвал произходът на средства, време и повод за придобиване на златния ланец, като е установил липса на връзка с престъпната дейност на лицето - собственик Н.П. П.. Искането на КОНПИ за отнемане в полза на Държавата в тази част е отхвърлено като неоснователно, с влязло в сила съдебно решение. В случая обаче, двамата жалбоподатели не са собственици на посочения ланец и нямат качеството на „правоимащи лица“, по смисъл на чл. 111, ал.2 от НПК, тъй като същият не е отнет от техния дом.

С оглед гореизложеното, съдът приема, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната жалба от В. Н. Д. и П. К. П., двамата чрез адв. С. И. Р. от АК – Сливен, срещу Постановление от 03.11.2025г. по ДП - сл.д. № 25/22 г. по описа ОСО при ОП - Сливен, вх.№ 1159/22 г., пор. № 149/2022 г. по описа на ОП – Сливен, като неоснователна.

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 03.11.2025г. по ДП - сл.д. № 25/22 г. по описа ОСО при ОП - Сливен, вх.№ 1159/22 г., пор. № 149/2022 г. по описа на ОП – Сливен.

Определението е окончателно.

Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________ 2

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 453 гр. Сливен, 12.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослава Б. Костова като разгледа докладваното от Светослава Б. Костова Частно наказателно дело № 20252200200683 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 111, ал. 3 от НПК.

С Постановление от 03.11.2025г. прокурор при ОП - Сливен постановил отказ да върне иззети като веществени доказателства по ДП - сл.д. № 25/22 г. по описа ОСО при ОП - Сливен, вх.№ 1159/22 г., пор. № 149/2022 г. по описа на ОП – Сливен парични суми – 84 500 евро и 37 500 лева, както и златен ланец.

Това постановление е обжалвано от В. Н. Д. и П. К. П., двамата чрез адв.

С. И. Р. от АК – Сливен, с искане за неговата отмяна, като незаконосъобразно и необосновано.

Жалбата на В. Н. Д. и П. К. П. е процесуално допустима, тъй като е депозирана от надлежна страна.

Разпоредбата на чл.111 ал.3 от НПК дава право на правоимащото лице (лицето, от което е отнето вещественото доказателство) да обжалва отказа на прокурора пред съответния първоинстанционен съд. Компетентен да разгледа жалбата е Окръжния съд, тъй като досъдебното производство е образувано за престъпление подсъдно на окръжен съд като първа инстанция.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, тъй като обжалваното постановление е правилно, обосновано и законосъобразно.

Съгласно чл.111 ал.2 от НПК предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение.

След извършена служебна справка съдът установи, че веществените доказателства, чието връщане се иска, са били предмет на отнемане в полза на Държавата по искане на КОНПИ, образувано в гр.д. № 108/2021г. на СлОС.

След инстанционен контрол на постановеното първоинстанционно съдебно решение, с решение № 464/09.07.2024г. постановено по к.гр.д. № 20238002103939 по описа нза 2023г. в полза на Държавата, представлявана от 1

КОНПИ са отнети от Н.П. П. /син на жалбоподателите/ сумата от 85 035 евро, сумата от 44 320 лева, държани в жилище, находящо се в гр.*******, установени и иззети от органите на досъдебното производство № 57/17 по описа на СО – СП с протокол за претърсване и изземване в жилището на 27.09.2016г., съхранявани в банкови сейфове № 18927 и № 1427 в Обществения трезор на БНБ.

Решението на ВКС е окончателно и влиза в сила на 09.07.2024г. Същото подлежи на изпълнение. Депозираната молба по реда на чл.303 от ГПК за отмяна на решението на ВКС не спира изпълнителната сила на решението.

Предвид горното, заявените веществените доказателства /парични суми/ не подлежат на връщане, тъй като същите са вече в патримониума на Държавата, отнети с влязъл в сила съдебен акт и жалбоподателите нямат качество на „правоимащи“ по смисъла на чл. 111, ал.2 от НПК.

Искането, в частта относно връщане на иззетия като веществено доказателства „златен ланец“ се явява неоснователно. В мотивите на решение № 180/11.07.2022г. по гр.д. № 108/2021г. на СлОС, решение № 53/25.04.2023г. по в.гр.д. № 457/2022г. и решение № 464/09.07.2024г. по к.гр.д. № 3939/2023г. на ВКС, съдът е изследвал произходът на средства, време и повод за придобиване на златния ланец, като е установил липса на връзка с престъпната дейност на лицето - собственик Н.П. П.. Искането на КОНПИ за отнемане в полза на Държавата в тази част е отхвърлено като неоснователно, с влязло в сила съдебно решение. В случая обаче, двамата жалбоподатели не са собственици на посочения ланец и нямат качеството на „правоимащи лица“, по смисъл на чл. 111, ал.2 от НПК, тъй като същият не е отнет от техния дом.

С оглед гореизложеното, съдът приема, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната жалба от В. Н. Д. и П. К. П., двамата чрез адв. С. И. Р. от АК – Сливен, срещу Постановление от 03.11.2025г. по ДП - сл.д. № 25/22 г. по описа ОСО при ОП - Сливен, вх.№ 1159/22 г., пор. № 149/2022 г. по описа на ОП – Сливен, като неоснователна.

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 03.11.2025г. по ДП - сл.д. № 25/22 г. по описа ОСО при ОП - Сливен, вх.№ 1159/22 г., пор. № 149/2022 г. по описа на ОП – Сливен.

Определението е окончателно.

Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________ 2