Решение № 960 от 20.05.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 960 гр. Бургас, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело № 20232120107375 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „Крис Трейд 2000“ ЕООД, ЕИК 102820795, представлявано от Управителя Т. Д. Ж., седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Македония“ №25, ет.1, съдебен адрес в ***, против „ГЕ Петрол“ ЕООД, ЕИК 206963635, представлявано от Управителя Д. И. Е., седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Шар планина“ №35, ет.5, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 19 916,71 лева, представляваща общо неизплатена част от дължима цена по фактура №***/27.04.2023 г. за сумата от 26 437,13 лева с ДДС с дата на данъчно събитие 27.04.2023 г. и дата на плащане 12.05.2023 г. и фактура №***/04.05.2023 г. за сумата от 13 916,71 лева с ДДС с дата на данъчно събитие 04.05.2023 г. и дата на плащане 12.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума.

Твърди се в исковата молба, че страните са се намирали в облигационна връзка помежду си по повод сключени помежду им договори за продажба на горива, по които ответникът в качеството на купувач е неизправна страна, тъй като не е платил в цялост стойността на продадените от ищеца стоки, за които са издадени посочените в исковата молба фактури. Въпреки проведените 1 разговори задължението от 19916,71 лева по посочените в исковата молба фактури не е платено и до настоящия момент.

В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът се е възползвал от правото си да депозира писмен отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен. Признава за съществувалите между страните търговски отношения, по които ответникът се явява не само купувач, но и продавач и в тази връзка прави възражение за прихващане на дължима от ищеца сума в размер на 1623,60 лева по фактура №***/09.06.2023 г., която главница претендира ведно с лихва за забава, считано от 09.06.2023 г. Ангажира доказателства.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е по чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, а на възражението за прихващане по чл.103 от ЗЗД.

В съдебно заседание ищецът се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа исковете, прави признание за дължимостта от страна на ищеца на сумата по фактура №***/09.06.2023 г. и пледира за прихващане на двете суми до размера на по-малката, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца разликата до пълния размер на претендираната с исковата молба сума.

В съдебно заседание ответникът не се представлява.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Между страните не се спори за съществували помежду им облигационни правоотношения по неформални договори за търговска продажба на горива, съответно моторно масло, във връзка с които са издадени от ищеца фактури с №№***/27.04.2023 г. за сумата от 26 437,13 лева с ДДС и №***/04.05.2023 г. за сумата от 13 916,71 лева, съответно от ответника - фактура с №***/09.06.2023 г. за сумата от 1623,60 лева, всички приети като доказателства по делото.

Безспорно в отношенията между страните е и обстоятелството, че доставките по процесните фактури са извършени и съответно е възникнало задължение за заплащане на стойността на доставените стоки в размера съгласно посоченото във фактурите. В този смисъл е приетия като 2 доказателство приемо-предавателен протокол, стр.28 и заключението на извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Същата е неоспорена от страните, поради което и съдът я кредитира като обективна и компетентно дадена. Според заключението й издадените от ищеца фактури са осчетоводени от него по сметка 411 /Клиенти/ партида на ответното дружество и са включени в дневниците за продажби ЗДДС за данъчни периоди м.април и м.май 2023 г. При ответника фактурите също са осчетоводени по сметка 401 /Доставчици/ партида на ищеца и са включени в дневниците за покупки ЗДДС за данъчни периоди м.април и м.май 2023 г.

Според вещото лице, по фактура №***/24.04.2023 г. са направени частични плащания от страна на ответника, като на 09.05.2023 г. са платени 10 437,13 лева, а на 15.05.2023 г. са платени 10 000 лева. Налице е остатък в размер на 6000 лева, както и сумата от 13 916,71 лева по фактура №***/04.05.2023 г.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

В съответствие с нормата на чл.318, ал.1 от ТЗ, между страните са били сключени търговски продажби. По своята същност, договорът за продажба между търговци е неформален, двустранен и възмезден и по аргумент от чл.293, ал.1 от ТЗ за неговата валидност законът не изисква писмена форма. С факта на постигане съгласие между страните договорът се счита сключен и произвежда целеното правно действие, а именно за продавача възниква задължението да предаде вещите, а за купувача да плати цената.

С оглед признанията на страните по делото и от обсъдените по-горе доказателства, съдът приема, че предявеното от ищеца вземане с обща стойност 19 916,71 лева по описаните в исковата молба два броя фактури съществува, възникнало е във връзка с изпълнението на задълженията по договори за търговска продажба и е установено по размер. Ответното дружество е осчетоводило гореописаните фактури, което представлява признание на задължението и доказва неговото съществуване. Съгласно константната практика на ВКС, със задължителен характер за съдилищата, фактурите отразяват възникналото между страните правоотношение и с осчетоводяваното им от ответното дружество, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено признание на задължението по тях. Дори 3 неподписаната фактура може да послужи като доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизити на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е в счетоводните регистри на двете страни, както и е ползван данъчен кредит по нея /Решение № 45 от 28.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1882/2013 г., I т. о., ТК, Решение № 30 от 8.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 71 от 8.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 1598/2013 г., II т. о., ТК/. По делото няма данни търсените от ищеца сумите да са платени от ответника.

Ответникът е направил възражение за прихващане на вземането на ищеца с негово насрещно вземане по фактура №***/09.06.2023 г. за сумата от 1623,60 лева, произтичаща от сключен между страните неформален договор за търговска продажба на моторно масло, ведно със законната лихва за забава, считано от 09.06.2023 г. Посоченото вземане не се оспорва от ищеца по основание и размер, а от заключението по изслушаната експертиза се установи, че фактура №***/09.06.2023 г. е осчетоводена и в двете счетоводства, включена е в дневниците за покупки и продажби по ЗДДС, като по същата не са отразени плащания и в двете счетоводства.

И двете страни нямат спор относно наличието на насрещни изискуеми и ликвидни вземания по фактурите и са направили изявления за прихващане до размера на по-малкото от тях.

С оглед на изложеното и поради наличие на предпоставките на чл.103 от ЗЗД, съдът извърши съдебно прихващане на вземането на ищеца по фактури с №№***/27.04.2023 г. и №***/04.05.2023 г. с насрещното вземане на ответника по фактура с №***/09.06.2023 г., ведно със законната лихва за забава дължима за периода 09.06.2023 г. – 03.12.2023 г., която съгласно заключението на вещото лице по извършената СЧЕ възлиза на сумата от 103,64 лева, поради което исковата претенция следва да се уважи в размер на 18 189,47 лева, а за остатъка да се отхвърли като погасен чрез прихващане.

Върху главниците по двете фактури следва да бъде присъдена и законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска – 04.12.2023 г. до окончателното плащане.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на направените в настоящето производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете, а именно в размер на 3193,43 лева.

4

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски, а именно сумата от 112,74 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Воден от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА „ГЕ Петрол“ ЕООД, ЕИК 206963635, представлявано от Управителя Д. И. Е., седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Шар планина“ №35, ет.5 да заплати на ищеца „Крис Трейд 2000“ ЕООД, ЕИК 102820795, представлявано от Управителя Т. Д. Ж., седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Македония“ №25, ет.1, съдебен адрес в ***, сумата от 18 189,47 лева, представляваща сбор от неплатен остатък по фактура №***/27.04.2023 г. и от неплатена изцяло стойност по фактура №***/04.05.2023 г., като за разликата до претендирания общ размер от 19 916,71 лева ОТХВЪРЛЯ иска като погасен чрез прихващане с вземане на ответника „ГЕ Петрол“ ЕООД, ЕИК 206963635 към „Крис Трейд 2000“ ЕООД, ЕИК 102820795 в размер на 1623,60 лева по фактура №***/09.06.2023 г. и законната лихва за забава дължима за периода 09.06.2023 г. – 03.12.2023 г. в размер на 103,64 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 18 189,47 лева, считано от предявяване на иска на 04.12.2023 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „ГЕ Петрол“ ЕООД, ЕИК 206963635, представлявано от Управителя Д. И. Е., седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Шар планина“ №35, ет.5 да заплати на ищеца „Крис Трейд 2000“ ЕООД, ЕИК 102820795, представлявано от Управителя Т. Д. Ж., седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Македония“ №25, ет.1, съдебен адрес в ***, сумата от 3193,43 лева, представляваща направени по делото съдебноделоводни разноски, съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА „Крис Трейд 2000“ ЕООД, ЕИК 102820795, представлявано от Управителя Т. Д. Ж., седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Македония“ №25, ет.1, съдебен адрес в ***, да заплати на „ГЕ Петрол“ ЕООД, ЕИК 206963635, представлявано от Управителя Д. И. Е., седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Шар планина“ №35, ет.5, сумата от 112,74 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, съразмерно на 5 отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 6