Решение № 3350 от 25.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3350 гр. Пловдив, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20235330107120 по описа за 2023 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Алмин“ ЕООД против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД – гр. Пловдив, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 302 лв. с ДДС недължимо платена без правно основание за недоставена услуга пренос през електроразпределителната мрежа до обект ниско напрежение за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г.

В исковата молба се твърди, че ищецът е клиент на ответното дружество в качеството му на краен снабдител с електрическа енергия за обект, находящ се в село Ц.. Сочи се, че ответникът, считано от 01.10.2020 г. оперира с лицензция по чл. 39, ал. 1, т. 5 от ЗЕ като търговец на свободен пазар на електрическа енергия и доставя електроенергия на ищеца.

Ищцовото дружество излага твърдения, че е собственик на трафопост, който трансформирал електрическа енергия от средно напрежение 20 kV в ниско напрежение 0,4 kV, което се използва за производствените му обекти.

Сочи се, че по преценка на оператора на разпределителната мрежа „Електроразпределение Юг“ ЕАД уредът за измерване на електрическа енергия бил разположен в имота на ищеца, а не на границата на собствеността съобразно изискването на чл. 120 от Закона за енергетиката. В тази връзка е изложено, че ежемесечните си сметки ищецът получавал по цена ниско напрежение, а не по цена на доставената ел. енергия средно напрежение.

Излагат се твърдения, че по този начин се нарушавала разпоредбата на чл. 120 от ЗЕ и Наредба № 6, съгласно които отчитането се извършва с уреди на оператора на мрежата на границата на собствеността на имота на крайния 1 клиент, а не както е при ищеца – при излизане на ел. енергията от трансформатора.

Ищецът твърди, че присъединяването на притежавания от него обект било на ниво средно напрежение, поради което операторът на разпределителната мрежа не осъществявал услугата пренос на енергия през мрежа ниско напрежение, а начислявал такава в ежемесечните фактури.

Сочи, че средството за търговско измерване (СТИ) било погрешно разположено в имота му, а не на границата на собственост на съоръженията му, която се явява външен стълб на 160 м. извън имота, където е следвало да се разположи СТИ още през 1999 г.

Поради разликите в цените на преноса през мрежа средно напрежение и преноса през мрежа ниско напрежение за процесния период на ищеца е начислена недоставена услуга, за която той е заплатил сумата от общо 302 лв. с ДДС по фактури, подробно посочени в исковата молба като дати и периоди.

Предвид изложените твърдения претендира връщане на недължимо платената сума. Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

Постъпил е отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, като ответникът счита иска за неоснователен. Твърди, че считано от 17.07.2012 г. ответното дружество няма клиенти, присъединени към средно ниво на напрежение заради свободния пазар на електроенергия, а единствено такива за електрическа енергия на ниско напрежение.

Ответникът признава, че за процесния период е доставял електрическа енергия в качеството си на краен снабдител до 30.09.2020 г., а от 01.10.2020 г. като търговец на електрическа енергия до процесния обект. Излага, че няма данни ищецът да е сключил договор с ответника за доставка на свободен пазар.

По силата на чл. 7, т. 1 от Общите условия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД ответникът е поел задължението да снабдява с електрическа енергия обекта на ищеца, като обектът е присъединен на ниво ниско напрежение и няма данни през процесния период ищецът да е избрал доставчик и да е сключил договор с друг доставчик на свободния пазар, което би било налице, ако клиентът е бил присъединен на ниво средно напрежение.

Признава, че процесният обект е присъединен през 1999 г. към електропреносната мрежа, като нивото на напрежение и мястото на измерване на електрическа енергия се определят към момента на присъединяване на обекта.

Сочи, че ищецът сам е избрал обектът му да бъде присъединен посредством мачтов трафопост на ниво ниско напрежение, за който не съществува възможност да бъде монтиран електромер на ниво мерене средно напрежение, без да бъдат направени редица подобрения. Твърди, че ищецът редовно е осчетоводявал процесните фактури, включително и компонентата, представляваща цена за пренос през електроразпределителната мрежа на обект ниско напрежение и е ползвало данъчен кредит по тях.

Излагат се твърдения, че ищецът не е подал искане за промяна в меренето на електрическа енергия на ниво средно напрежение, нито е подал заявление или да е регистриран на свободния пазар на електроенергия, не е представян и проект за реконструкция на съоръжението във връзка с промяната в меренето.

2

Оспорва размера на формиране на исковата претенция. Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на сторените разноски.

В последното открито съдебно заседание ищецът увеличи размера на претенцията си от 302 лв. с ДДС на 335 лв. с ДДС.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.

Съдът е разпределил в тежест на ищеца да докаже, че е заплатил посочената сума, а в тежест на ответника е да докаже наличието на валидно правно основание за получаване на сумата.

К а т о безспорно и ненуждаещо се от доказване съдът е отделил обстоятелството, че ищцовото дружество е заплатило сумите, посочени в изложените в исковата молба фактури.

От приложените по делото доказателтва се установява, че ищецът е клиент на ответника и между страните има облигационни правоотношения във връзка с доставката на електроенергия, което обстоятелство не се оспорва от ответника. Установено е още че процесният обект е присъединен към електропреносната мрежа през 1999 г., като обектът е отговарял на изискванията към законите, действащи към онзи момент. Доказано е, че за процесния период отвеникът е доставял на ищеца електроенергия в количество и по цена, посочени в заключенията на вещите лица. Средствата за търговско измерване, монтирани в обекта на ищеца за процесния период, са преминали през всички метрологични проверки и са годни да отчитат доставеното количество електроенергия.

Ищецът не е подавал искане през мрежовия оператор за промяна на меренето на електрическата енергия от ниско на средно напражение, нито е подавал искане за регистрация на свободния пазар на електрическа енергия.

Спорен въпрос е за вида напрежение, което се доставя на ищеца. От приетото и неоспорено от страните заключение по съдебно-техническата експертиза се установява, че присъединяването на процесния обект е на ниво средно напрежение, като в района на обекта няма мрежа за ниско напрежение. В имота има изграден мачтов трафопост, собственост на ищеца, който преобразува напрежението от средно на ниско, като измервателният уред е поставен да измерва преминаващото ниско напрежение.

От заключението на вещото лице по СТЕ се установява също че електромерите са трифазни, статични, пригодени да измерват електрическа енергия чрез понижаващи токови трансформатори за ниско напрежение. СТИ са разположени на трафопост, като измерването на консумираната електроенергия в процесния обект се извършва на изхода на трафопоста (страна ниско напрежение на трафопоста), след като електроенергията е трансформирана от такава със средно напрежение в такава с ниско напрежение.

Спорен е въпросът и дали при заварени договорни правоотношения намира приложение нормативната уредба, която регламентира друг, различен начин на измерване на доставената и потребена електрическа енергия.

Мястото на поставяне на индивидуалното измервателно устройство за 3 всеки краен клиент е нормативно определено – чл. 120 от ЗЕ и това е до или на границата на имота на клиента. Средствата са търговско измерване са собственост на оператора на електропреносната мрежа и той отговоря за правилното им монтиране.

Въпросът къде е границата на собствеността е също нормативно определен в чл. 30, ал. 1, т. 2 от Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителната мрежа. В конкретния случай при въздушен електропровод това са клемите за присъединяване на проводниците на електропровода към проходните изолатори за преминаване през външните стени на уредбата.

Съгласно действащите ПИКЕЕ (ДВ, бр. 35 от 2019 г.) – чл. 14: „при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към клиент мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа“. В този смисъл е и предходната правна уредба чл. 16 от ПИКЕЕ (обн. ДВ бр.67/2004г., отм. 2007г./ и чл.14 от ПИКЕЕ /обн. ДВ бр. 98/2013, отм.с Р на ВАС 2017 г.). Фактът, че въпреки промяната на нормативните актове, определянето на начина на поставяне на измервателното устройство е последователно и непроменено в годините, сочи, че трайно законодателят и оправомощените от него държавни органи приемат, че именно по това е правилният ред за уреждане на отношенията по продажба на електроенергия и респ. за измерване доставеното количество. На следващо място, доколкото липсва изрична правна възможност за заварените случаи да се прилага различен режим на отчитане, то следва да се приеме, че дружеството снабдител е следвало да приведе измервателните си устройства в съответствие с променената нормативна база.

В момента измерването на електроенергия е на трафопоста на ищеца, а не на границата на собствеността на имота, нито на границата на собственост на съоръженията на ищеца и „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД. СТИ не е монтирано в точката на присъединяване към разпределителна мрежа на ищеца. Следователно СТИ, отчитащо в частта ниско напрежение, е неправилно разположен и количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от нормативно определените (посочените по-горе), не може да бъде основание за начисляване цената за пренос, от което произтича недължимостта на този компонент от цената на електрическата енергия. Същевременно ответникът е доставял в обекта на ищеца електрическа енергия на ниво средно напрежение, а не на ниво ниско напрежение, доколкото по своето предназначение монтираният в обекта на ищеца трафопост преобразува нивото на напрежение от средно в ниско. Ето защо следва да се приеме, че ответникът не е предоставял на ищеца услугата пренос на електрическа енергия на ниво ниско напрежение, за да му начислява в цената на електрическа енергия за подобна услуга.

Съдът кредитира заключението по СТЕ и в частта, с която вещото лице посочва, че за да измерва електрическата енергия на ниво средно напрежение, мачтовият трафопост следва да бъде реконструиран, като към настоящия момент такива действия не са предприети. От което се прави извод, че е възможно измерването и начисляването на потребеното количеството електрическа енергия на ниво средно напражение, но поради липсата на 4 реконструкция и завареното положение, това е невъзможно към настоящия момент.

Категорично се установява от заключенията по СТЕ и ССчЕ, че при измерване на средно напрежение дължимата цена на потребеното количество електрическа енергия е по-ниска от цената, която се дължи за същото потребено количество енергия, но измерено на ниво ниско напрежение.

Следователно се доказва, че в резултат на неправилното измерване ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил с разликата в дължимите суми, която е заплатена от ищеца на ответника. Разликата е недължимо платена от ищеца на ответника и като получена без правно основание подлежи на връщане.