Решение № 116 от 29.05.2024, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Шумен, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. П. като разгледа докладваното от Петранка Б. П. Въззивно гражданско дело № 20243600500199 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Образувано е по жалба от адв. Г. Н. от ВАК и адв. Г. Г. от ВАК, в качеството им на пълномощници на взискателя К. Е. Б., действащ лично и със съгласието на майка си Е. В. П. и двамата от гр. Нови пазар, против постановление на ДСИ при СИС при РС – Нови пазар от 29.03.2024 г., постановено по изп. д. №30/2024 г. по описа на СИС при НПРС в частта, с която е спряно производството по делото на основание чл. 454, ал. 1 ГПК, досежно задължението за текуща издръжка.

Поддържа се в жалбата, че ДСИ е приложил разпоредбата на чл. 454, ал. 1 от ГПК неправилно в конкретния казус, тъй като не е съобразил предмета на образуваното изпълнително производство. Жалбоподателят сочи, че изпълнителното дело било образувано по задължение за текуща издръжка на детето К. Е. Б., която се дължи и заплаща ежемесечно, така и издръжка за минало време, видно от приложения изпълнителен лист №11/21.02.2024 г. по гр.д. №20233620101076 по описа на НПРС. Навежда доводи, че спиране на изпълнителното производство на основание чл. 454 ГПК според изложеното в жалбата било приложимо в случая само по отношение на второто задължение, посочено в изпълнителния лист – за задължението за плащане на издръжка за минало време, а по отношение задължението за текуща издръжка такава правна възможност не съществува.

Посочва, че задължението за месечна издръжка е периодично алиментно плащане, по което е недопустимо да бъде приложена разпоредбата на чл. 454, ал. 1 от ГПК, тъй като не е предвиден общ размер и обективно не могат да се внесат 20%, от една стана, а от друга, тъй като задължението следва да бъде предоставено на дете – взискател всеки месец. При липса на доброволно изпълнение от страна на длъжника на задължението му за месечна издръжка извършеното от страна на ДСИ спиране на изпълнителното прозиводство ще доведе до лишаване на детето от средствата, необходими за прикриване на ежедневните му потребности, каквито са цЕ.те, възложени на текущата издръжка. Зачитайки особения 1 характер на задължението за заплащане на месечна издръжка на непълнолетно лице, законодателят е предвидил и отпадане на несеквестируемостта на вземания за издръжка (чл.

446, ал. 3 от ГПК), а текста на чл. 432, ал. 2 от ГПК изрично предвиждал, че правилото, визирано в посочената норма, не се прилага за вземания за издръжка. Задължението за издръжка за минал период било частично заплатено от длъжника, но спрямо задължението за текуща издръжка бил неизправен, тъй като до датата на депозиране на жалбата не е изпълнил нито една месечна издръжка. Иска се отмяна на постановлението за спиране досежно задължението за текущата издръжка, обективирано в посочения изпълнителен лист.

Длъжникът Е.И. Б. не изразява становище по жалбата.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява, че жалбата е процесуално допустима, но е неоснователна, поради наличие на основанията за спиране на изпълнението на основание чл. 454 от ГПК.

Шуменският окръжен съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, мотивите на ДСИ и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Изпълнителното производство е било образувано по молба на К. Е. Б., представляван от своята майка и законен представител Е. В. П., въз основа на изпълнителен лист №11/21.02.2024 г. по гр.д. №20233620101076 по описа на НПРС срещу Е.И. Б. за заплащане на месечна издръжка в размер на 350,00 лв., считано от 23.10.2023 г. с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла месечна вноска и за сумата в размер на 4200 лв., представляваща издръжка за минало време. В изпълнителния титул е посочено, че същият се издава след като е констатирано, че Решение №20/24.01.2024 г., постановено по гр.д. №20233620101076 по описа на НПРС подлежи на предварително изпълнение.

Като способ за изпълнение е поискано да се наложи възбрана върху имуществото на длъжника – на част от дворно място с идентификатор *** и на гараж с идентификатор ***; запор на вземания в банка ОББ; запор на лек автомобил Ауди 6 с рег. №...... и лек автомобил марка Опел Астра с рег. № ......

На 11.03.2024 г. на длъжника била връчена покана за доброволно изпълнение за сумата 6 519,18 лв., от които 4 200 лв. – неолихвяема сума, 1 750 лв. – издръжка за периода 23.10.2023 г. до 23.02.2024 г., ведно със законна лихва 49,24 лв., 20,00 лв. разноски по изпълнителното дело и такса по чл. 53 от ТДТГПК в размер на 499,94 лв., дължими към 07.03.2024 г.

На 22.03.2024 г. длъжникът подал заявление до ДСИ, с което поискал спиране на изпълнителното дело на основание чл. 454, ал. 1 от ГПК, като заявил, че се задължава за в бъдеще да внася всеки месец, начиная от 20.04.2024 г. по 10% от дълга, посочен в поканата за доброволно изпълнение. Към заявлението приложил вносна бележка за внесена сума в размер на 1220 лв., представляваща 20% от задължението по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело.

С постановление от 29.03.2024 г., съобщено на взискателя на 05.04.2024 г., ДСИ е спрял производството по изпълнително дело №30/2024 г. по описа на СИС при НПРС на основание чл. 454 от ГПК.

Обжалва се действието на ДСИ, изразяващо се в спиране на изпълнителното производство на основание чл. 454 от ГПК досежно задължението за текуща издръжка.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирана страна – взискател, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 1, т. 4 от ГПК и в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

2

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Основанията за спиране са императивно определени в закона - чл. 432, ал. 1 ГПК, чл.

454 ГПК, чл. 638, ал. 1 ТЗ - при спор относно законността на изпълнителния процес, смърт или недееспособност на страна в изпълнителния процес, очаквано доброволно изпълнение и откриване на производство за несъстоятелност по отношение на длъжника-търговец.

Спирането настъпва съответно: 1/ по силата на закона; 2/ по разпореждане на съда; 3/ по искане на взискателя и 4/ с постановление на съдебния изпълнител - в случая на чл. 454 ГПК.

Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 454 ГПК, съдебният изпълнител спира изпълнението, ако до предаването на движимата вещ в магазин или борса, съответно преди началото на явния търг с устно наддаване, а за публичната продан на недвижим имот - до деня, предхождащ деня на проданта, длъжникът - физическо лице, внесе 20 на сто от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях. От анализа на разпоредба на чл. 454, ал. 1 от ГПК следва, че защитата на длъжника - правото на спиране и разсрочка, се дава само тогава, когато изпълнението е насочено към публична продан на негови вещи, но не го брани при останалите изпълнителни способи, както е в частност – взискателят е поискал и насочване на изпълнението чрез налагане на запор върху вземания на длъжника от ОББ. Така формираният извод се подкрепя и от самата специфика на изпълнителното производство, даващо право на взискателя да се възползва от всички начини на принудително изпълнение, посочени в ГПК. Той може да избира един от тях или да иска принудително изпълнение по няколко начина. В този случай специалните разпоредби на ГПК относно различните способи не намират приложение за цялото изпълнително производство, а само за съответния способ. Облекчението, което се дава на длъжника във връзка с продажбата на негови вещи не се отнася до другите способи за принудително изпълнение, поради което събирането на суми чрез запор следва да продължи – виж приетото в Тълкувателно решение № 45 от 25.06.1969 год. на ВС по гр. дело № 41/1969 год., ОСГК, както и Решение № 1779 от 25. IХ. 1968 г. по гр. д. № 1064/68 г., I г. о.

Няма съмнение, че длъжникът може да се позове чл. 454, ал. 1 от ГПК, когато вземането е за издръжка за минало време. ДСИ обаче не е съобразил и не е взел предвид, че другото вземане, предявено за събиране с изпълнителния лист, е за текуща издръжка. Вземането за текуща издръжка е периодично месечно вземане и задължение, чиято изискуемост настъпва периодично всеки месец на точно определена в изпълнителния лист дата – в случая 5-о число на месеца, като началото на периодичното плащане съгласно изпълнителния лист е с дата 23.10.2023 г.. Изпълнението на задължението за издръжка се преустановява с навършването на определена възраст от детето и/или настъпване на определени обстоятелствата, обусловили съдебно установеното задължение за издръжка. Следователно всеки месец възниква ново задължение за текуща издръжка, поради което е невъзможно да може длъжникът да внесе 20% и да се задължи да внася 10%. Нормата на чл. 454, ал. 1 от ГПК изисква освен длъжникът да е физическо лице и размерът на задължението да е фиксиран, а не да се касае за периодични плащания. Второто изискване се извлича от самия текст на разпоредбата, която не може да се тълкува разширително. Следователно хипотезата на спиране на изпълнението по чл. 454, ал. 1 ГПК е неприложима за вземането за текуща издръжка. Освен това, при тази хипотеза не се спира изпълнителното производство изобщо, а изпълнението върху конкретна вещ.

Допълнителен аргумент, че е недопустимо спиране на изпълнението за текуща издръжка е и разпоредбата на чл. 245, ал. 1 от ГПК, според която длъжникът, срещу когото е допуснато предварително изпълнение, може, освен в случаите на чл. 242, ал. 1 (въвеждащи предварителното изпълнение императивно като защита на икономически по-слабата в правоотношението страна - при присъдена издръжка, възнаграждение или обезщетение за 3 работа) да спре изпълнението, като представи обезпечение за взискателя съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. В настоящия случай, в изпълнителния лист, въз основа на което е образувано изпълнителното производство, е посочено, че същият се издава след като е констатирано, че Решение №20/24.01.2024 г., постановено по гр.д.

№20233620101076 по описа на НПРС подлежи на предварително изпълнение.

Мотивиран от изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното действие на съдебния изпълнител – спиране изпълнението по отношение на задължението за текуща издръжка, е незаконосъобразно, поради което и жалбата на взискателя против него – е основателна.

Предвид изложените съображения, Шуменският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба вх. №581/17.04.2024 г. на взизкателя К. Е. Б., действащ лично и със съгласието на майка си Е. В. П. постановление на ДСИ при СИС при РС – Нови пазар от 29.03.2024 г., постановено по изп. д. №30/2024 г. по описа на СИС при НПРС в частта, с която е спряно производството по изпълнителното дело на основание чл. 454, ал. 1 ГПК досежно задължението за текуща издръжка, обективирано в изпълнителен лист №11/21.02.2024 г. по гр.д. №20233620101076 по описа на НПРС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4