Определение № 2110 от 30.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2110 гр. Пловдив, 30.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501830 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано въз основа на частна жалба депозирана от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,ЕИК:203670940, против Разпореждане №14116/16.05.2025г., постановено по ч.гр.д.№6583/2025г. на РС-Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против П. А. П., за вземания в размер от 10 970,05 лева -главница, 2853,29 лв. – договорна лихва и 4210,84 лв.- обезщетение за забава, дължими по договор за потребителски кредит от 21.05.2021г., сключен между длъжника и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, прехвърлен по силата на Приложение №1/10.02.2023г. с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Основните наведени доводи са, че в договора не са налице клаузи, които могат да се квалифицират като неравноправни. Моли съда да отмени разпореждането на първоинстанционния съд и да постанови издаване на заповед за изпълнение по подаденото заявление в цялост.

Пловдивският окръжен съд като разгледа данните по делото и прецени доводите в постъпилата частна жалба, намира следното:

Обжалва се разпореждане, с което е оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните по договор за потребителски кредит от 21.05.2021г., сключен между длъжника и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, като съдът е приел, че процесният договор за заем е недействителен, съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 и т.11 ЗПК.

Според законодателните изменения в ГПК, винаги когато спорът се основава на права от договори с потребители, съдът е длъжен да извършва проверка за неравноправни клаузи. В случаят правата на заявителя се 1 претендират от договор за потребителски кредит, т.е. длъжникът се явява потребител по смисъла на ЗЗП , поради което и заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.

По същество, настоящата инстанция намира, че извършената преценка за неравноправност на част от клаузите от договора за паричен заем е правилна. Съгласно чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК в договора за кредит следва да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването на договора.

Процесният договор за потребителски кредит формално отговаря на изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, доколкото в него е налице посочване на ГПР и общата дължима сума по кредита. Но посочената общо дължима сума не съответства на действителната такава- в нея не е включена таксата ангажимент, която възлиза на сума в размер от 420 лв. и която съобразно чл. 2 от договора, кредиторът удържа от предоставения на длъжника финансов ресурс. Тази такса съставлява по характера си допълнително възнаграждение за кредитора срещу съгласието за фиксиран лихвен процент. Като възнаграждение, таксата съставлява разход по кредита. Въпреки това тя се удържа от общия размер на кредита при усвояването му, което означава, че потребителят получава реално по-малка сума от посочения размер на кредита, а таксата ангажимент се финансира от кредитора като част от главницата. По този начин тя се облага с възнаградителна лихва, а от друга страна, като част от главницата, не намира отражение в ГПР, въпреки че съставлява разход по кредита, а не реално ползвана от потребителя сума. Невключването на тази допълнителна печалба в ГПР нарушава изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и води до недействителност на потребителския договор на основание чл.22 ЗПК.

Налага се следователно извод за значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, обосноваващо евентуална неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 ал.

1 от ЗЗП. А съгласно чл. 22 от ЗПК когато договорът не отговаря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК същият е недействителен. Съгласно чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора потребителят дължи само чистата стойност на кредита. В случая за съда е невъзможно да определи в рамките на заповедното производство какъв е размера на невърнатата главница, т.к. заявителят въпреки дадените му от съда указания е отказал да уточни размера на извършените от длъжника плащания по кредита, кога и в какъв размер са и за погасяване на кои видове задължения по договора са били отнесени тези плащания от страна на кредитора. При това положение, действително дължимите по процесния договор за кредит задължения на потребителя ще следва да се установяват от кредитора в състезателно исково производство, но не и за тях да се издава исканата заповед за изпълнение в производството по чл. 410 от ГПК.

Предвид изложеното, обжалваното разпореждане за отхвърляне на заявлението по чл. 410 от ГПК е правилно, а жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.

2

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №14116/16.05.2025г., постановено по ч.гр.д.№6583/2025г. на РС-Пловдив, XXIV гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3