Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2799 от 18.07.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 2575/2021
Вид
Определение № 2799
Подписан
18.07.2023
Състав
Михаил Михайлов

Цитирани разпоредби

  • чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 135, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2799 гр. Варна, 18.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20213100102575 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на Х. Й. С., чрез адв. З. И., с искане да бъде допълнено в частта за разноските Определение № 2297/14.06.2023г., постановено по настоящото дело. В молбата се излага становище за дължимост на направените от ответника разноски, съобразно представените с молбата списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, насрещната стрА. И. С., изразява становище за основателност на молбата, като същевременно прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна стрА., поради което е процесуално допустима. РазгледА. по същество е частично основателна по следните съображения:

Производството е образувано по иск на И. С., като правоприемник на Бонка КараИ., починала на 06.04.2021г., по договор за цесия от 10.02.2021г., срещу Р. Б. и Х. С., с пр. осн. чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за относително недействителен спрямо ищцата, на сключения между ответниците и обективиран в НА № 172 от 16.04.2020г., том 3, рег. №3837, н. д.

№442/2020г. на нотариус при ВРС ЖА. Тикова договор, с който Р. Б. е продал на Х. С., неговия собствен апартамент № 14, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** по КККР.

В хода на производството, на 13.06.2023г. ищцата е депозирала молба, с която прави отказ от иска. С Определение № 2297/14.06.2023г., Варненският окръжен съд е прекратил производството по гр. дело № 2575/2021г. по описа на ВОС, на осн. чл. 233 ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл. 81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 ГПК, стрА.та може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени 1 по правилата на чл. 78 ГПК.

С оглед постановеното прекратително определение, са налице основанията на чл. 78, ал. 4 ГПК за присъждане на разноски в полза на ответника Х. Й. С..

В настоящия случай, производството не е приключило с постановяването на решение, а е прекратено на основание чл. 233 ГПК. За подобна хипотеза разпоредбите на чл.

81 и на чл. 78, ал. 4 ГПК не установяват срок за предявяване на искането за присъждане на разноски. Единствената възможност на ответника при това развитие на съдопроизводството е да реализира правото си да претендира разноски и представи списък с подаването на молбата по чл. 248 ГПК, в която насока е и практиката на ВКС.

По тези съображения, съдът приема, че искането за присъждане на разноски е направено своевременно. Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, се претендират разноски в размер на 5000 лв. Извършването им се доказва посредством приложения с молбата договор за правна защита и съдействие от 07.02.2023г., в който е отбелязано, че договореното възнаграждение в размер на 5000 лв. е заплатено в брой.

Настоящият състав приема за основателно направеното с отговора на молбата възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждения, съобразно фактическата и правна сложност на спора, обема на извършените процесуални действия и продължителността на съдопроизводството. Дължимото в полза на стрА.та адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до 4 200 лв., съобразно разпоредбата на чл. 7, ал.

2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения, молбата по чл. 248 ГПК е частично основателна.

Определение № 2297/14.06.2023г. следва да се допълни като бъдат присъдени разноски в размер на 4 200 лв. в полза ответника Х. Й. С., на осн. чл. 78, ал. 4 вр. ал. 5 ГПК.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Определение № 2297/14.06.2023г., постановено по гр. дело № 2575/2021 г. по описа на ВОС в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА И. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ****, ап. 6 да заплати на Х. Й. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „*** , сума в размер на 4 200 /четири хиляди и двеста/ лева, представляваща направени разноски в производството пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 4 вр. ал. 5 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд, в едноседмичен срок от уведомяването на страните.

2

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3