Решение № 192 от 30.10.2024, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Разлог, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20241240200182 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН. Образувано е въз основа на депозирана жалба от ДП"УСЯ"-С., ЕИК*, представлявано от инж. Ц.М.Б., в качеството му на ИД, действащ ч/з пълномощника – ст. юрк. В.П.В., против НП №* от 14.02.2024 г., издадено от Председател на ДАМТН-С., с което на основание чл.201, ал.2 и чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, на ДПУСЯ, представлявана от Ц.М.Б. - ИД, е наложена имуществена санкция от 1`000.00 лева, за нарушение, осъществяващо състава на чл.190а, ал.2, във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.

Жалбоподателят с жалбата си, атакувайки НП като незаконосъобразно издадено и неправилно, прави искане за отмяната му. На първо място в жалбата са изложени доводи, че АУАН и НП са съставени въз основа на констативен протокол №*/05.07.2023 г. и констативен протокол №*/08.02.2023 г., които са обжалвани пред АССГ и към дата на депозиране на жалбата производствата са висящи, като по аргумент на чл.166, ал.1 от АПК, обжалваемото НП и АУАН са незаконосъобразни поради висящността на производствата. На второ място, жалбоподателят сочи, че е допуснато съществено процесуално нарушение, състоящо се в несъобразяване с разпоредбата на чл.54, ал.1, т.2 от ЗАНН, а именно не е доказано по несъмнен начин извършване на нарушението на процесната дата. На трето място сочат, че в констативните протоколи и в АУАН не са посочени конкретните мерки, попадащи под контрола на ДАМТН. Твърди се също, че в оспорваното НП липсва основание на обстоятелствата, при което е извършено нарушението, както и липсват конкретни задължения на собственика на язовира, които не са изпълнени, а отделно НО не е съобразил възражението на жалбоподателя с/у издадения АУАН. Навеждат се твърдения за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, а именно квалифициране на деянието като маловажно. Претендира разноски.

В СЗ за жалбоподателя - редовно призован, не се явява законен или процесуален представител.

За АНО - редовно призован в СЗ, не се явява представител. В депозирано чрез ССЕВ с вх.

№5200 от 27.05.2024 г. от процесуалния представител на АНО, ст. експерт-юрист Е.З., ред. упълномощена, писмено становище, се излагат подробни съображения във вр. със законосъобразността на издаденото НП, като се желае постановяване на решение, с което да 1 бъде отхвърлена жалбата на жалбоподателя, като неоснователна и недоказана, и да бъде потвърдено обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Заявена е и претенция за присъждане на сторените в производството разноски, съобразно чл.63д от ЗАНН, а в случай че жалбата бъде уважена, то е направено искане за присъждане на адв. възнаграждение в размер на законовия минимум.

РП-Б., ТО-Р. - редовно призована, не изпраща представител в СЗ и не взема становище по жалбата.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 04.07.2023 г. комисия, състояща се от инж.М.И. - гл. инспектор при ДАМТН, в присъствието на инж.А.И. - н-к о-л „НЯСС“ и инж. ЗГ. - гл. инсп. към о-л „НЯСС“ в присъствието на инж. Х.Т. - служител в ДПУСЯ, и инж. Е.Ш. - служител в ДПУСЯ, извършили проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и на документацията за експлоатация на язовир „П.д..“, в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.Д.Д., о.Р. и констатирали, че по водния откос има наличие на вълнова ерозия и ерозия от преминаване на животни. Язовир „П.д..“ е класифициран в първа висока степен ка потенциална опасност. За проверката, състояла се на 04.07.2023 г., бил съставен констативен протокол №*/05.07.2023 г. Язовирът по силата на Акт за публична държавна собственост №3741/15.06.2020 г. е бил предоставен за стопанисване и управление на ДПУСЯ, което предприятие е било длъжно да извърши ремонтни и възстановителни дейности в зоната на вълновата ерозия по водния откос, което предписание е било дадено с констативен протокол №*/08.03.2023 г., като крайният срок за изпълнение на даденото предписание е било 19.06.2023 г. При извършената проверка на 04.07.2023 г., която се състояла в оглед на язовирната стена и съоръженията към нея, проверяващите не са констатирали извършване на ремонтно-възстановителни работи в зоната на вълновата ерозия по водния откос на язовир „П.д..“, като проверяващите констатирали, че с бездействието си ДПУСЯ е застрашило сигурността на язовирната стена, тъй като неизършването на ремонтно-възстановителни работи в зоната на вълновата ерозия по водния откос е предпоставка за възникване на филтрация през тялото на язовирната стена , което от своя страна може да доведе до изнасяне на насипа и разрушаване на стената, в това число нарушаване на показателите за конструктивна технологична сигурност, както и показателите за опазване на околната среда. Констатирано е, че разрушаването на язовирната стена може да доведе до човешки жертви, да застраши обработваеми земеделски земи и горска територия.

С покана с изх. №* от 04.08.2023 г., адресирана до ИД на ДПУСЯ-Ц.Б., същият е поканен да се яви лично или ч/з упълномощен от него представител, на 04.09.2023 г. в 14.00 часа на посоченото в поканата място – РО НЯСС – ЮБ на ГД НЯСС при ДАМТН в г.Б., при гл. инсп. М.И., за съставяне и връчване на АУАН по ЗВ, във вр. с Констативен протокол №* от 05.07.2023 г. от проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея на процесния язовир. Със същата покана ИД на ДПУСЯ е уведомен, че при неявяване на посочената дата, АУАН ще бъде съставен в негово отсъствие по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН.

Инж. Ц.Б., в качеството му на ИД на ДПУСЯ, по силата на издадена Заповед №РД94/11.05.2023 г., е упълномощил Х.Г.Т. - ръководител РЗ, ТП-Б., да представлява ДПУСЯ пред ДАМТН и всички структурни звена на Агенцията, като извърши всички необходими правни и фактически действия във вр. със съставянето, връчването и получаването от страна на ДПУСЯ на АУАН.

На 04.09.2023 г. се явил упълномощеният от ИД на ДПУСЯ, инж. Х.Г.Т. и в негово присъствие, свидетелката инж. М.И. в присъствието на колегите си – св. инж. А.И. - н-к о-л „НЯСС“ и инж. З.Г. - гл. инсп. към о-л „НЯСС“, и двамата свидетели по съставянето на АУАН на основание чл.40, ал.3 от ЗАНН, съставила против ДПУСЯ - АУАНН №* от 04.09.2023 г..

2

АУАН е подписан от актосъставителя И., от свидетелите И. и Г., и е бил предявен и връчен на упълномощеното от ИД на ДП"УСЯ" лице - Х.Г.Т. на същата дата - 04.09.2023 г., което го е подписало след като собственоръчно е отразило следните възражения – "По настоящия акт ще представя възраженията си в 7-дневен срок ".

В 7-дневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, на 11.09.2023 г. са постъпили с вх. №УСЯ-682/5 в ДАМТН писмени възражения във вр. със съставения АУАН, от ИД на ДПУСЯ, инж. Ц.Б..

Намирайки депозираното в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, писмено възражение за неоснователно, въз основа на съставения АУАН №* от 04.09.2023 г., Председателят на ДАМТН е издал на 14.02.2024 г. атакуваното НП №*, като е приел, че с описаното в АУАН деяние, на 04.07.2023 г. ДПУСЯ е осъществило фактическия състав на нарушение по чл.190а ал.2 от ЗВ, във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, която разпоредба задължава собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях да изпълняват предписанията по ал.1, т.3 на чл.190а и по чл.138а ал.3, т.5 от ЗВ. Предвид на това и излагайки преценката си, че извършеното адм. деяние не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, на ДП"УСЯ", ЕИК*, представлявано от ИД - Ц.Б., е наложено на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, адм. наказание – "имуществена санкция" от 1`000.00 лева, за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2, вр. във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.

НП е връчено на ДПУСЯ с известие за доставяне на 21.02.2024 г., а жалбата е депозирана пред АНО с вх. №* на 06.03.2024 г.

От приложените към АНП Заповед №А-776/22.12.2021 г и Заповед №2010-181 от 23.03.2023 г. на Председателя на ДАМТН, се установява материално-правната компетентност на определени служители на ДАМТН, м/у които свидетелката – М.И., да контролира предписанията на комисиите по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, да контролира мерките за осигуряване на изправно техн. състояние на язовирните стени и съоръженията към тях и за безопасната им експлоатация, да дава задължителни предписания на собствениците на язовирните стени и/или съоръженията към тях, както и да определя срок за тяхното изпълнение, както и да съставя актове за установяване на нарушения по чл.200, ал.1, вкл. по ЗВ.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели, дадени в хода на съд. дирене, както и въз основа на приложените към АНП писмени доказателства, посочени и обсъдени по-горе. Съдът като съпостави едни с други показанията на ангажираните от НО свидетели, с констатациите в АУАН, възпроизведени и в НП, ги прие за обективни, логични, последователни и взаимно допълващи се. Съдът не констатира противоречие м/у показанията на свидетелите, а напротив – по недвусмислен начин същите кореспондират едни с други и взаимно се допълват, досежно изложената фактология, предшестваща и последваща констатирането на процесното нарушение и процедурата по съставянето на акта.

Посочените гласни доказателства напълно кореспондират и с фактологията обективирана в приобщените по делото и коментирани по-горе писмени доказателствени източници, приложени към АНП.

Съдът кредитира показанията и на свидетелите, служители на дружеството-жалбоподателсвид. Т. и свид. Ш., досежно частта в която същите потвърждават, че е имало предписание от АНО, което не е изпълнено, като сочат, че за изпълнението им било необходимо да се определи по-дълъг период, тъй като се касаело за основен ремонт на язовирната стена.

От така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата се преценя от съда за процесуално допустима, като предявена от надлежно легитимиран правен субект, имащ правен интерес от обжалване и в законоустановения 14дневен срок и пред надлежния съд – по местоизвършване на нарушението.

Разгледана по същество жалбата се преценя за неоснователна, поради следните съображения:

3

При извършената цялостна служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП, съдът констатира, че адм. нак. отговорност на жалбоподателя – ДПУСЯ, е ангажирана в напълно редовно възникнало и развило се производство по установяване на нарушението и издаване на НП. Съдът не констатира да са налице съществени процесуални нарушения, представляващи формални предпоставки за отмяна на издаденото НП. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентните длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност съгласно Заповед №А776/22.12.2021 г. на Председателя на ДА"МТН" и чл.201, ал.11 и ал.12 от ЗВ и съдържат формалните реквизити, предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Както в АУАН, така и в НП адм. нарушение е описано пълно, точно и ясно, посочени са обстоятелствата, при които е извършено, посочени са датата и мястото на извършване на нарушението, посочена е и нарушената норма. Налице е единство м/у фактическото обвинение и приложената санкционна разпоредба за адм. деяние, което е формулирано ясно и недвусмислено, поради което по никакъв начин не е било ограничено правото на защита на нарушителя, а и в СЗ не се ангажираха доказателства, оборващи възприетата от актосъставителя и АНО фактическа обстановка, даващи основания да се заключи, че действителната такава е различна от описаната в АУАН и в НП. В АУАН, съотв. възпроизведено и в НП, се съдържа достатъчно ясно и конкретно формулирано словесно описание на нарушението, с неговите обективни признаци, посочена е цифрово и нарушената разпоредба. Актосъставителят и АНО правилно са посочили нарушената норма – чл.190а, ал.2, вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, която визира задължения на собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват предписанията на комисията по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, и наредбата по чл.141, ал.2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение №1 към чл.13, т.1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Самият чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ сочи, че се наказва с глоба или имуществена санкция от 1`000.00 до 20`000.00 лв., ФЛ или ЮЛ, което не е изпълнило предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или задължение по чл.190а, ал.2 от ЗВ. С оглед на това е налице пълно съответствие м/у описаното адм. нарушение и посочената правна квалификация, както и наложеното с НП наказание за процесното адм. нарушение е индивидуализирано по вид и размер. С оглед на това съдът намира, че по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с депозиране както на възражение по реда и при условията на чл.44, ал.1 от ЗАНН, пред АНО, така и на жалба до настоящата съд. въззивна инстанция.