Решение № 50 от 24.02.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Велико Търново, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500538 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. И. Д., ЕГН **********, с адрес град Габрово, **********, чрез пълномощник – адвокат С. Б., срещу Решение № 177/18.07.2024г. по гр.д.

№ 478/2023г. по описа на Окръжен съд-Габрово в частта, в която е отхвърлен предявения от него срещу ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 5 000 лв. до размера от 70 000 лв. вследствие смъртта на сестрата на ищеца – Т. И. К., настъпила в резултат на осъществено на 18.12.2018г. ПТП, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на увреждането до окончателното изплащане на вземането. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Развива оплаквания, че при определяне размера на присъденото обезщетение, в разрез с практиката на СЕС и на ВКС, първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на § 96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ, ограничаваща размера на обезщетението за неимуществени вреди до определена максимална сума, по-малка от минималните лимити по чл.1 § 2 от Втора директива 84/5/ЕИО. Излага, че съдът не е 1 извършил коректна преценка на събраните по делото доказателства, в резултат на което е достигнал до погрешни правни изводи. Счита, че присъденият размер на обезщетението е изключително занижен и не покрива критериите за справедливо обезщетение. Поради това прави искане за отмяна на решението в обжалваната част и вместо него постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен за сумата над 5 000 лв. до размера от 70 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна - ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД.

В хода на проведеното съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител по пълномощие, поддържа подадената въззивна жалба и искането, направено с нея. Прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА на упълномощения адвокат за оказаната му безплатна правна помощ пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД не изпраща представител в съдебно заседание. В писмено становище оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендираното от противната страна адвокатско възнаграждение в случай, че същото е в размер, надвишаващ определения в Наредба № 1/2004г. минимален такъв. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред Окръжен съд – Габрово е образувано по искова молба на М. И. Д. с правно основание чл.432 от КЗ, в която са изложени твърдения за реализирано на 18.12.2018г. ПТП на бул.“Трети март“ до № 47А в град Габрово, в зоната на пешеходна пътека, намираща се непосредствено след кръстовището на бул.“Трети март“ с ул.“Минзухар“ и ул.“Балкан“, при което З. Г. Й., като водач на МПС – л.а.„Форд Ескорт“ с рег. № ЕВ 65****, нарушавайки правилата за движение по пътищата, блъснала правилно пресичащия пешеходец – Т. И. К., вследствие на което с множество фрактури, състояние на кома и опасност за живота същата била откарана в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“-град Габрово, където на 28.01.2019г. настъпила смъртта й. Срещу водача на процесния автомобил било образувано досъдебно производство и с присъда № 3/12.06.2023г., постановена по НОХД № 135/203г. на Окръжен съд-Габрово, същият бил признат за виновен за това, че на посочените по-горе дата и място нарушил правилата за движение по пътищата – чл.119 ал.1 от ЗДвП, при което ударил с предна лява част на автомобила пресичащата пешеходка – Т. И. К., вследствие на което по непредпазливост й причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка съчетана механична травма в стадий на лечение и частично оздравяване – множество фрактури на лицеви кости /на носните кости, носната преграда, клетките на етмоидалния лабиринт, на максиларните синуси и на орбиталните стени двустранно/, кръронасядане в лявата челно-слепоочна област, контузия на гръдния кош с двустранни множествени фрактури на ребра /2-3-4-5-6-7-8 вляво и 2-3-4-5-6 вдясно/ с оформен „гръден капак“, двустранни контузии на белите дробове с постконтузионни възпалителни промени в 2 основите, алвеоларен белодробен оток, счупване на дясната бедрена кост /медиален кондил/ с кръвонасядане по задната повърхност на дясното бедро в долна трета, счупване на олекранона на лявата лакътна кост, счупване на костите на лява лакътна кост, счупване на костите на лявата подбедрица /на ниво горна трета/ със следи от операция /метална остеосинтеза/, довели до смъртта й на 28.01.2019г. вследствие на полиорганна недостатъчност и на съчетаната травма, като смъртта е настъпила в пряка – причинно следствена връзка с травмите, получени от произшествието. Посочено е, че пострадалата при произшествието е негова сестра, с която приживе имали силна емоционална връзка, разчитали един на друг в ежедневието си и се грижели взаимно. Тя нямала съпруг и деца и към момента на смъртта й братята й били единствените й роднини. Затова била част от семейството му, връзката им била непрекъсната в годините, специална и дълбока. Изложени са твърдения, че в деня на смъртта на сестра си ищецът, който бил в тежко здравословно състояние, изгубил говора си и това състояние продължава към момента на подаване на ИМ.

Посочено е, че внезапната й смърт му е причинила тежки психически вреди, тъй като с оглед стеклите се житейски обстоятелства връзката им надвишава обичайната такава между брат и сестра. Твърди се, че към датата на застрахователното събитие за процесния автомобил е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в издадена от ответното дружество застрахователна полица № BG/06/118003369755 със срок на валидност от 04.12.2018г. до 03.12.2019г., както и че по повод настъпилото събитие въз основа на подадено от ищеца заявление с вх. № 94-С-67/11.09.2019г. била образувана щета № 43072951900001 при ответното дружество, по която не било извършено плащане на застрахователно обезщетение. Поради това е направено искане за осъждане на ответника ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД за претендираните неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на увреждането до окончателното й плащане.

В срока по чл.131 ГПК ответникът ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД е заел становище за неоснователност на исковата претенция. Признава факта на наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на процесния автомобил и на постъпилата при него застрахователна претенция от страна на ищеца. Оспорва твърденията за осъществен деликтен фактически състав поради липса на противоправност и вина в поведението на водача на застрахования при дружеството автомобил. Оспорва ищцовите твърдения за наличието на трайна и дълбока емоционална връзка приживе между ищеца и починалата му сестра, като счита, че същият не е материалноправно легитимиран да получи претендираното обезщетение. Твърди, че ищецът не е живял с починалата в едно домакинство, оспорва да са поддържали лични контакти и да са имали изключително близка емоционална връзка. При условията на евентуалност, оспорва предявения иск по размер, като счита, че обезщетение за причинени неимуществени вреди на лицата по чл.493а ал.4 от КЗ се определя в размер до 5 000 лв. съобразно правилото на § 96 ал.1 от ПЗР на КЗ.

Оспорена е акцесорната претенция за лихва за забава с доводи за неоснователност на главната претенция, евентуално е оспорен началният момент, от който се претендира лихвата.

3

За да уважи исковата претенция, първоинстанционният съд е приел, че е осъществен фактическия състав на чл.45 от ЗЗД и че ищецът е материалноправно легитимиран да получи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие настъпилата от произшествието смърт на неговата сестра, изразяващи се в развИ.е на реактивна депресия, съпътствана от здравословни проблеми – влошаване на общото му състояние, спадане на физическата му и социална активност, а в резултат от опосредстваното влияние на преживения стрес върху сензо-моторна афазия, причинена от мозъчен тумор, загубил способността да комуникира с околните, намалял слуха му, загубил способността да говори, да разбира устна и писмена реч и да пише. Счел е, че при тези обстоятелства справедливото обезщетение е в рамките на предвидения в § 96 ал.1 и ал.2 от ПЗР на КЗ максимум от 5 000 лв. Върху посочената сума присъдил законната лихва за забава от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя – 11.09.2019г., до окончателното плащане.

От приложения по делото заверен препис на Присъда № 3/12.06.2023г., постановено по НОХД № 135/2023г. на Окръжен съд-Габрово, добила законна сила на 28.06.2023г., се установява, че водачът на л.а. „Форд Ескорт“ с рег. № ЕВ 65**** З. Г. Й. – Н. е призната за виновна в това, че на посочените по-горе дата и място – в град Габрово, на пешеходна пътека на бул.“Трети март“ № 47А, при управление на същото МПС, нарушила правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.119 ал.1 от ЗдвП – при приближаване на пешеходна пътека водачът на нерелсово ППС е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, при което управляваният от нея автомобил ударил с предна лява част пресичащата пешеходка Т. И. К. и по непредпазливост причинил на същата тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка съчетана механична травма в стадий на лечение и частично оздравяване – множество фрактури на лицеви кости, кръвонасядане в лявата челно – слепоочна област, контузия на гръдния кош с множествени фрактури на ребра с оформен „гръден капак“, двустранни контузии на белите дробове с постконтузионни възпалителни промени в основите, алвеоларен белодробен оток, счупване на дясна бедрена кост с кръвонасядане по задната повърхност на дясното бедро, счупване на олекранона на лява лакътна кост, счупване на костите на лява лакътна кост, счупване на костите на лява подбедрица със следи от операция /метална остеосинтеза/, довели до смъртта й на 28.01.2019г. вследствие полиорганна недостатъчност и на съчетаната травма, като смъртта е настъпила в пряка причинно-следствена връзка с травмите, получени при произшествието престъпление по чл.343 ал.3 пр.6 б.“б“ пр.1 вр. ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 от НК.

Безспорно е по делото и се установява от приложеното удостоверение за наследници с изх. № 606/14.02.2019г., че Т. И. К. и М. И. Д. са роднини по съребрена линия – сестра и брат, както и че на 11.09.2019г. ищецът е предявил претенция към ответното дружество, при което е застрахован прпоцесния автомобил, за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата вследствие произшествието смърт на неговата сестра, по която не е извършено плащане.

От извършена справка в НБД се установява, че приживе Т. К. е била с постоянен и 4 настоящ адрес в град Габрово, на ул.“Козещица“ № 6, а от 20.10.2008г. – на бул.“Трети март“ № 27, вх.Б, ет.4, ап.4. Ищецът е бил с регистриран постоянен и настоящ адрес на ул.“Козещица“ 6, а от 2007г. – в ж.к. Петър Падалски № 4, ет.2, ап.4.

По спорните факти са събрани гласни доказателства. От показанията на св. А. Ч., приятел и бивш колега и съсед на ищеца, се установява, че повече от десет години ищецът и съпругата му живеели в едната част на къщата, а сестра му Т. и майка им живеели в другата й част, на ул.“Козещица“. Докато живеели в тази къща ищецът много помагал на сестра си и двамата били в много добри отношения. Т. останала да живее там, но около две-три години преди смъртта й, М. и съпругата му напуснали къщата. След това той се разболял, но свидетелят го виждал отново да кара колелото си и да ходи за вода. Редовно се отбивал при сестра си с колелото и на нея също носел вода. Между двамата имало много голямо взаимно уважение. Тя нямала свои деца и много се грижела за децата на ищеца. Били много задружни и когато ищецът се разболял преди години, тя била много загрижена за него. Майка им починала много преди смъртта на Т.. Свидетелят установява, че много пъти е разговарял с ищеца, докато е ходил там за вода, и му се разбирало всичко, което говори, но когато го срещнал седмица след погребението на сестра му, той се опитвал да говори, но нищо не му се разбирало.