Определение № 1762 от 04.07.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1762 гр. Бургас, 04.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500731 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по повод постъпила частна жалба, подадена от "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Димитър Хаджикоцев" № 52-54, чрез юрисконсулт Свилен Стоянов против Разпореждане №3649 от 28.03.2024г., обективирано в Заповед за незабавно изпълнение №1036/28.03.2024г. по ЧГД №1887/2024г. в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника М. Д. Д. за сумата от 4979.34лв., представляваща част от главницата за застрахователни премии по Договор за потребителски кредит №7053343324/12.09.2022г., сумата от 3560.34лв. договорна лихва и 429.52 обезщетение за забава за периода от 15.034.2023г. до 14.03.2024г.

В жалбата се излагат твърдения, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Счита се за неправилен извода на съда, че застраховките по договора са недължими. Размерът и начинът на формирани били ясни посочени в представения застрахователен сертификат. Посочва, че размерът на застрахователната премия се определя от продължителността на договора за кредит. Подчертава, че застраховките, които заявителят предлага не са задължително условие за получаване на кредита, поради и което не са включени в ГПР и сключването й се случва единствено по желание и усмотрение на потребителя като в конкретния случай потребителят сам е пожелал да бъдат сключени застраховките, видно от подаденото заявление-декларация за установяване на договорни отношения.

По отношение на договорната лихва и обезщетението за забава в жалбата се посочва, че същата се дължи върху уговорения размер върху предоставената на кредитополучателя главница, включваща както сумата за лично ползване, така и сумата за заплащане на задължение за застрахователна премия.

Иска се отмяна на разпореждането в отхвърлителната част и постановяване издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

1

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от пълномощник на процесуално легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното:

Производството пред Районен съд Бургас е образувано по заявление, подадено от частния жалбоподател „Ти Би Ай Банк“ ЕА за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, ал. 1 , т. 2 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника М. Д. Д. за сумите, както следва:

14283.33лв. главница, 3560.34лв. договорна лихва от 15.04.2023г. до 21.02.2024г. и сумата от 429.79лв. обезщетение за забава за периода от 15.04.2023г. до 14.03.2024г. Изложено е, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит №7053343324/12.09.2022г., съгласно извлечение от счетоводните книги към 14.03.2024г. като вземането се претендира като предсрочно изискуемо. Твърди се, че договорът за кредит не е сключен при общи условия. Към заявлението са приложени пълномощно, извлечение от счетоводните книги, Договор за потребителски кредит, декларация за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“, информация за застрахователна програма "Защита на кредита " за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставяни от "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, сертификат за застрахователна програма „Защита на кредита“ и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, общи условия към застраховката, общи условия за ползване на допълнителна медицинска услуга "Второ медицинско мнение", заявление-декларация за установяване на договорни отношения, документ за внесена ДТ и списък с разноските, уведомление за предсрочна изискумост от 07.02.2024г., ведно с обратна разписка за получаването му на 21.02.2024г.

Заповедният съд е издал исканата заповед за незабавно изпълнение за сумите: 9303.95 лв. – главница, ведно с законната лихва върху нея, считано от 25.03.2023г. до окончателното изплащане, както и деловодни разноски, от които 186.08лв. – държавна такса, съразмерно с уважената част от заявлението и 50лв. – юрисконсултско възнаграждение.

С обжалваното разпореждане Районен съд Бургас е отхвърлил заявлението в частта му, касаеща вземанията за главница за разликата над уважения до пълния предявен размер от 4979.38лв., представляваща част от главницата за застрахователни премии по договор за потребителски кредит, сумата от 3560.34лв. договорна лихва от 15.04.2023г. до 21.02.2024г. и сумата от 429.79лв. обезщетение за забава за периода от 15.04.2023г. до 14.03.2024г. Съдът е изложил мотиви в насока, че съпоставката на съотношението на дължимата застрахователна премия и покрития застрахователен риск дава основание да се приеме, че застрахователната полица е сключена в нарушение на добрите нрави и конкретно на принципите на добросъвестността, справедливостта и еквивалентността на насрещните престации. Застраховката била сключена и в полза на кредитора, като представляващ застрахователя – срещу получаване на комисионна, което допълнително обосновавало извода, че тя е условие, наложено от банката, а не избрано свободно от потребителя, поради което и на основание чл.26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, застрахователната полица се явява нищожна.

Допълнително е изложен мотива, че застраховката е във връзка с договора за кредит и като такава следва да бъде включена в ГПР, като част от общите разходи по кредита, тъй като обезпечава вземането на кредитора, което води до нарушаване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По отношение на искането за договорна лихва са изложени мотиви, че е начислявана върху главница, включваща застрахователната премия, поради което в настоящото производство преизчисляването на действително дължимата такава не било възможно, като същото е и за мораторната лихва. Изложени са и мотиви, че уговореният ГЛП значително надвишавал трикратния размер на законната лихва и клаузата като такава се явявала нищожна.

Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба е неоснователна.

2

В производството по чл. 417 от ГПК заповедният съд има задължение да прецени служебно дали искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на неравноправна клауза от договор, сключен с потребител, както и за съответствие със закона и добрите нрави, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК. Тъй като искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на договор за потребителски кредит с финансова институция, по силата на който на длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на §13, т. 12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на и §13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 от ЗПК, в съответствие със законовите изисквания заповедният съд е извършил служебна преценка за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и за противоречие на клаузи от договора с добрите нрави. Съгласно чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. Това изискване на закона е с оглед възможността на заповедния съд да изпълни задължението си за извършване на служебна проверка дали искането не се основава на неравноправна клауза в потребителския договор или е налице обоснована вероятност за това.

В процесния случай към заявлението са приложени необходимите и изискуеми доказателства, съобразно изискванията на чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК, включително и цитирания Договор за потребителски кредит №7053305395/20.06.2022г. От съдържанието на същия се установява, че кредиторът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е отпуснал на М. Д. Д. кредит в размер на 14979.38лв. със срок за погасяване 15.09.2027г., при равни месечни погасителни вноски в размер на 488.22лв., общо 60 на брой вноски, с лихвен процент по кредита – 30.93%, ГПР 34.82 % и общ размер на задължението 29293.2лв. Погасителният план и условията по договора за кредит са описани в самия договор. Съгласно чл. 7 от договора за кредит, общият размер на главницата по кредита включва сумата от 10000 лв., както и сумата от 4979.38 лв. застрахователна премия по два пакета от Договор за застраховка на кредитополучатели, приложен към преписката. Видно от представеното извлечение от счетоводните книги е, че от страна на кредитополучателя е налице просрочие на три поредни вноски – 15.04.2023г., 15.05.2023г. и 15.06.2023г. с общ размер на просрочените вноски 1464.66лв., което обуславя предсрочната изискуемост на вземането от 21.02.2024г., надлежно обявена на длъжника, съгласно приложените към заявлението уведомление и обратна разписка за връчването му.

Настоящата инстанция споделя крайните изводи на заповедния съд относно недължимостта на сумата по клаузата за застраховка.

Уговорката за заплащане на застраховка е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя. Видно е, че общият размер на застрахователната премия възлиза на близо 60% от размера на отпуснатия кредит. Същата завишава размера на главницата и води до значително оскъпяване на ползвания заем, което от своя страна пряко влияе и върху формирането на възнаградителната лихва на банката. Едновременно с това, 3 застрахователните премии са сключени в полза на кредитора, който се явява и застрахователен посредник и застраховащ за обезпечаване на вземането му от застрахования по сключения договор за потребителски кредит, което допълнително поражда колебание относно съдържанието на кредитната сделка и нейните основни елементи, индивидуалното им договаряне, както и съмнение относно спазването на изискването за прозрачност и равнопоставеност между страните.

Без значение в случая е твърдяното от жалбоподателя наличие на съгласие от страна на клиента за сключване на застраховката – това не променя неравноправния характер на уговорката по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП „Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално“. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че не се приемат за индивидуално уговорени „клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия“. В случая макар и да е вписано в договора, че застраховката не е задължителна предпоставка за предоставянето на заема, няма данни длъжникът да е можел да влияе на съдържанието на тези клаузи, тъй като те са неразривно свързани с договора за потребителски кредит.

Отделно от горното, с договарянето дължимото възнаграждение за застрахователната премия да се разсрочи и да се изплаща едновременно с погасителната вноска по заема, се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 10а от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. С включването на застраховката към главницата се цели длъжникът да бъде натоварен с разходи по допълнителни услуги за кредита, които формално водят да увеличение на възнаграждението на кредитора, но не са включени като разход по кредита, с което се заобикаля императивна правна норма чл. 10а от ЗПК вр. §1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Според последния „Общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Разпечатката съдържа 30 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/720a326b-1075-40eb-a003-838d98a94988