Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1918 от 28.10.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 9564/2021
Вид
Решение № 1918
Подписан
28.10.2021
Състав
Димитрина Илиева Тенева

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 107 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1918 гр. Пловдив, 28.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20215330109564 по описа за 2021 година

Предявен е иск 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „6-ти Септември" № 250, представлявано от С. Н. чрез юрисконсулт Н. против Б. Д. К. с ЕГН ********** с адрес гр.

*********************************** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 352,08 лв.-главница за периода 29.07.2020-26.02.2021 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.03.2021 г. до окончателното й погасяване, както и сумата от 5,72 лв. обезщетение за забава за периода 30.09.2020-28.02.2021 г. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на доставяни от ищеца услуги за имот в гр. *************************. Задължението е определено съобразно ОУ на ВиК, одобрени от КЕВР, поради неизправно измервателно устройство, като са начислявани количества вода по тарифата. През декември 2020 г. в имота е монтирано измервателно устройство. Издадени са фактури за периода. Задължението не е платено поради, което е начислено обезщетение за забава. Вземанията са притендирани по чл. 410 от ГПК-ч. г. д.

12612/2019 г. Плащане е предприето от ответника след образуване на заповедното производство, като е сключено споразумение № 21483/09.04.2021 г., чийто предмет са задълженията, предмет на делото. Заповедта е връчена лично на ответника., като същият е подал възражение по чл. 414а от ГПК с твърдения за частично плащане.

В предоставения срок за отговор е постъпил такъв от адв. М.. В него се оспорва иска като 1 неоснователен. Процесуалният представител на ответника твърди, че ответникът е сключил споразумение, с което задълженията му към ищеца са разсрочени. В същото време е направил частични плащания на 09.04.2021 г. в размер на 200 лв., на 14.05.2021 г. в размер на 64,47 лв. и на 05.07.2021 г. в размер на 32,03 лв. Ответникът изпълнявал в срок задълженията си, поети със споразумението от 09.04.2021 г., като не бил изпадал в забава, и в тази връзка счита, че е безпредметно воденето на делото. Не оспорва размера на задълженията. Претендира разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От постъпилото писмо от Община Пловдив от 23.08.2021 г. е видно, че през 2001 г. от ответника е подадена декларация за притежание на право на собственост върху процесния имот.

От представените писмени документи –справка за задължения, справка за водомери, опис на фактури (лист 10-13 от делото) е видно, че задължението за главница за периода 31.01.202026.02.2021 г.е в размер на 600,90 лв., за лихва за периода 31.05.2020-28.02.2021г. -20.52 лв.

От представените карнети (лист 20-23 от делото) е видно, начислените суми за периода 29.01.2020-29.01.2021 са определени служебно по 4 куб. м. месечно. На 25.02.21 г. е отчетено измервателно устройство с показания от 8 куб. м.

От представеното споразумение от 09.04.2021 г. се установявя, че между страните е постигнато съгласие за разсрочване плащането на задължението на 15 месечни вноски в периода 09.04.2021 г.-09.06.2022 г., първата от които -200 лв., а останалите 14 по 32,03 лв. В същото е договорено, че при забава плащането на вноска оператора има право да прекъсне водоподаването и ответждането на каналната вода.

От представената справка (лист 6 от делото), фискални касови бонове(лист 36-37 от делото) е видно, че на 09.04.2021 г. и 14.05.2021 г. от ответника са извършени плащания на суми от 200 лв. и съответно 64,47 лв., които са погасили 248,82 лв. –главница и 15,65 лв. лихва.

От приложените касови бонове(лист 38; 52,53 от делото) е видно, че на 05.07.2021 г.;

09.08.2021 г. и 14.09.201 г. ответника е внесъл при ищеца три суми от по 32,03 лв.

От приложеното ч. гр. д. 5212/2021 г. на ПРС е видно, че за притендираното задължение ищеца е подал заявление по чл. 410 от ГПК на 25.03.2021 г. На 29.03.2021 г. е издадена заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение от длъжника.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Поради постъпилото възражение против заповедта по ч. гр. д. 5212/2021 г. на ПРС, съда намира, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя –ищец „В и К” ЕООД.

Уважаването на предявената притенция предполага доказване на качеството на потребител на ответника на заявената услуга в периода както и количество и стойността й, при липса на установени данни за извършване на плащания.

Тъй като не се спори между страните, а и от приложеното писмо на Община Пловдив се установява, че ответника е декларирал надлежно притежание на собственост върху 2 процесния имот, той се явява потребител на доставяни от ищеца услуги и съответно задължен за заплащане на стойността им.

С оглед приложените писмени доказателства установяващи начина на формиране на задължението и постигнатото между страните споразумение за разсрочване на плащането на сумите, съдът намира за доказано основанието за пораждането на вземането и неговия размер от 600,90 лв. определен за периода 31.01.2020-26.02.2021 г.

Тъй като не се оспорва от ответника, а и от представените писмени доказателства се установява, че първото плащане на задължението е извършено на 09.04.2021 г. с внасяне на сумата от 200 лв., то е налице основание да се приеме, че се дължи и лихва за забава на плащане на главницата от 600,90 лв. за периода 31.05.2020-28.02.2021г., чийто размер възлиза на 20.52 лв.

С оглед постигнатото на 09.04.2021 г. споразумение между страните за разсрочване плащането на задължението на месечни вноски в периода 09.04.2021 г.-09.06.2022 г. съдът намира, че по аргумент на чл. 107 от ЗЗД, от този момент между страните е настъпило изменение на задължението за плащане на вземането, като същото е било разделено на конкретни части с точно определен срок и падеж на изпълнение на всяка от тях. Доколкото длъжника е изпълнил задължението си да внесе фиксираните суми по погасителния план за периода от 09.04.2021 г. до 29.09.2021 г. –последното по делото открито съдебно заседание съдът намира, че не е налице основание за притендиране от кредитора на неплатени вземания за главница и лихва, тъй като не са налице дължими падежирали такива. За пълнота следва да се изложи, че в споразумението не са уговорени клаузи за настъпване на предсрочна изискуемост на цялото задължение по него и такава не се твърди и не се установява, да е обявявана от кредитора поради, което неможе да се приеме, че с забавата на плащането на втората вноска за ответника е възникнало задължение за заплащане на целия неплатен остатък от 352,08 лв.-главница за периода 29.07.2020-26.02.2021 г., и 5,72 лв. обезщетение за забава за периода 30.09.2020-28.02.2021 г.

Изложеното налага отхвърляне на иска, както за главница, така и за лихва.

С оглед изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника следва да се присъдят притендираните такива в размер от 300 лв. за адвокатско възнаграждение съобразно представените доказателства за това.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „6-ти Септември" № 250, представлявано от С. Н. чрез юрисконсулт Н. иск против Б. Д. К. с ЕГН ********** с адрес *********************************** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 352,08 лв.(триста петдесет и два лева и 08 ст.) -главница за периода 29.07.2020-26.02.2021 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.03.2021 г. до окончателното й погасяване, както и сумата от 5,72 лв. (пет лева и72 ст.) обезщетение за 3 забава за периода 30.09.2020-28.02.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 5212/2021 г. на ПРС.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „6-ти Септември" № 250, представлявано от С. Н. да заплати на Б. Д. К. с ЕГН ********** с адрес ********************** сумата от 300 (триста)лв. за разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4