Решение № 258 от 18.06.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Варна, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело № 20253100900051 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. №2353 от 27.01.2025г. по описа на ВОС на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” №67А, представлявано от изпълнителните директори В.В.М. и В.В.И..

Със същата срещу ответника К. И. Н., ЕГН **********, с адрес ************, са предявени следните осъдителни искове:

1. за заплащане на сумата 54 613,22 лева, представляваща общия размер на изплатените на увреденото лице С.С.С., ЕГН **********, обезщетения за причинени му вреди (40 000 лв. - за неимуществените, 4,391 лв. - за имуществените) и лихвите за забава за тяхното плащане за периода от 19.01.2019 до 27.07.2021 год., присъдени с решение №26005/14.07.2020г. по т.д. №1358/2019г. на Варненски окръжен съд, т.о., изменено с решение №260059/16.04.2021г. по в.гр.д. №515/2020г. на Варненски апелативен съд, г.о.;

2 . за заплащане на сумата 19 995,27 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 54 613,22 лв. за периода от 21.01.2022 до 21.01.2025 година;

3. за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 54 613,22 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба в съда (27.01.2025г.) до окончателното й плащане.

1

По делото е осъществена размяна на книжа между страните, в хода на която страните са обосновали насрещните си твърдения и възражения по релевантните за спора факти и приложимите правни норми.

Проведено е едно открито съдебно заседание като в хода на доказателствения процес са събрани само писмени доказателства. Ищецът, представляван по пълномощие от адвокат Н. В., обосновава подробно становище, че предявените искове са били доказани по основание и размер и моли за тяхното уважаване. Претендира присъждане на направените разноски по делото като представя списък по чл.80 ГПК.

Ответникът не е взел участие в съдебното заседание. Представил е кратки писмени бележки, като счита, че предявените искове са неоснователни, поддържа и възражението си за изтекла погасителна давност на вземането считано от деянието, осъществено на 18.09.2015г.

За да се произнесе по същество на предявените искове, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на предявения главен иск е правото на ищеца „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788 , със седалище гр. София като трето лице, изпълнило задължението на застрахования деликвент - ответника К. И. Н., ЕГН **********, с адрес в град Варна, да обезвреди вредите, причинени от него на пострадалия С.С.С., ЕГН **********, като е имал задължение и правен интерес да стори това, да получи обратно платените обезщетения. Претенцията е за сумата 54 613,22 лева, представляваща общия размер на изплатените на увреденото лице суми за обезщетения (в размери съответно 40 000 лв. – за неимуществените, 4,391 лв. – за имуществените вреди) и лихви за забава (в размер на 10 222,22 лв. за периода от 19.01.2019г. – дата на предявяване на застрахователна претенция, до 27.07.2021г. датата на окончателното изплащане на главницата от 40 000 лв.). Сумата се претендира ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда (27.01.2025г.) до окончателното й плащане. В предмета на делото е включена и претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 54 613,22 лв. за предхождащ предявяването на иска период, като същата се заявява в размер на 19 995,27 лева, дължима за периода от 21.01.2022 до 21.01.2025 година.

Твърди се от ищеца, че воденото срещу причинителя на вредите лице ответника К. И. Н. наказателно производство е приключило с одобрено съдебно споразумение по НОХД №3497/2019г. по описа на Районен съд-Варна, с което същият е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. А, вр. ал. 1, б. Б, вр. чл.342, ал. 1 от НК, за това, че на 18.09.2018г. в град Варна, при управление на 2

МПС - лек автомобил „Сузуки Витара” с peг. №*********, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1, чл.16, ал.1 ЗДвП, чл.63, ал.2, т.2, вр. ал.1 ППЗДвП, и по непредпазливост причинил на С.С.С. средни телесни повреди, като деянието е извършено в пияно състояние – 1,99 на хиляда алкохол в кръвта му, установено с протокол за химическа експертиза с №1460/2018г. на МБАЛ „Св. Анна- Варна“. Към момента на ПТП, лек автомобил „Сузуки Витара” с peг. №********* е бил с валидна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗК „Лев Инс” АД по полица №BG/22/118002600723, със срок на валидност от 31.08.2018 до 31.08.2019 година.

С решение №26005/14.07.2020г. по т.д. №1358/2019г. на Варненски окръжен съд, т.о., ищецът – застраховател на причинителя на вредите е бил осъдени да заплати на пострадалия С.С.С., ЕГН **********, обезщетения за причинените му вреди в размери съответно 35 000 лева - за неимуществените, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.01.2019г. до окончателното пращане, съответно 4 391 лева - за имуществените вреди. Решението било постановено при участието в процеса на К. И.

Н., ЕГН **********, като трето лице - помагач на страната на ответника – застраховател ЗК „Лев Инс” АД.

Преразгледано по въззивна жалба на ищеца, решението е било частично отменено в отхвърлителната му част като допълнително е била присъдена сума в размер на 5 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди - решение №260059/16.04.2021г. по в.гр.д. №515/2020г. на Апелативен съд - Варна. Решението на въззивния съд е влязло в законна сила на 26.06.2021 година.

След постановяване на въззивното съдебно решение, въз основа на издадения му от въззивния съд изпълнителен лист от 27.04.2021г. взискателят С.С. образувал изпълнително дело №202192404000579 по описа на частен съдебен изпълнител Г.К. рег. №*** в КЧСИ, в хода на което с платежни нареждания №BORD05028404 от 19.08.2021г., №156633222 от 13.08.2021г и №156453306 от 06.08.2021г. длъжникът ЗК „Лев Инс” АД изплатил задължението си като превел по сметката на ЧСИ парична сума в общ размер на 55 686,04 лева, включваща присъденото обезщетение за причинените неимуществени вреди в общ размер на 40 000 лв. и дължимата мораторна лихва (за периода 19.01.2019 - 27.07.2021 год. в размер на - 10 222,22 лв.), разноски и такси в изпълнителното производство.

Въз основа на издадения му по т.д. №1358/2019г. на ВОС изпълнителен лист от 01.09.2021г. взискателят С.С. образувал и изпълнително дело №20219240400747 по описа на ЧСИ, рег. №***, за принудителното събиране на присъденото му обезщетение за имуществени вреди в размер на 4,391 лева. Тази сума, ведно с дължими разноски и такси за изпълнителното производство, била заплатена с платежно нареждане №BORD07073638 от 08.10.2021 година.

Като твърди, че към момента на ПТП, при което са нанесени увредите, 3 застрахованият водач е управлявал автомобила след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта значително надвишаваща максимално допустимата съгласно ЗДвП горна граница, и позовавайки се на разпоредбата на чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, ищецът твърди, че ответникът е регресно отговорен и следва да му възстанови платените на пострадалото при това ПТП лице суми.

В подадения отговор на исковата молба ответникът К. И. Н. оспорва исковете по основание и размер. Заявява, че не е бил привлечен като трето лице помагач на страната на ответника в соченото от ищеца гр. дело, съответно не е имал възможност да се защитава в процеса. Възразява за непълнота на обстоятелствената част на исковата молба като твърди, че липсва изчерпателно излагане на обстоятелствата по отношение механизма на настъпило ПТП, качеството на лицата, участвали в движението, в частност на пострадалото лице - водач на МПС, пътник в превозно средство, пешеходец, велосипедист или др., както и какво е било неговото поведение.

Заявява бланкетно, че оспорва механизма на осъществяване на твърдяното събитие, както и наличието на причинно-следствена връзка на твърдените имуществени и неимуществени вреди с механизма на пътно-транспортно произшествие; твърдението, че в резултат от възникването на пътно - транспортно произшествие за ищеца са възникнали описаните в исковата молба като вид и характер вреди; изключителната вина от страна на К. Н.; „предявения иск за неимуществени вреди“, като счита, че същият е в изключително завишен размер и не отговаря на действително нанесените щети; претендираните като имуществени вреди разходи като неоснователни, неаргументирани и недоказани. Противопоставя твърдение, че ПТП е причинено при голяма степен на съпричиняване от страна на пострадалия, което е основание за намаляване на евентуално присъдения размер на обезщетение съгласно чл. 51, предл. 2 от ЗЗД. Оспорва акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се търсят, по аргумент за неоснователност на главния иск. Противопоставя възражение за изтекла погасителна давност с оглед факта, че се касае за вземане от деяние, осъществено на 18.09.2018 г.

Моли за цялостно отхвърляне на исковете и възлагане на разноските в тежест на ищеца. В условие на евентуалност моли искът да не бъде уважаван в пълен размер, тъй като не е обоснован размера на претендираното обезщетение.

Предявените искове намират правно основание в чл.500, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.433, т.3 от КЗ, съответно чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

За съществуването на регресното право на ищеца - застраховател да получи от ответника платеното застрахователно обезщетение е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните положителни предпоставки: валидно към момента 4 на настъпване на застрахователното събитие застрахователно правоотношение между страните по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, осъществен от застрахованото лице деликт, в резултат на който са причинени вреди на трето лице, обезщетяването на тези вреди от застрахователя чрез плащане на застрахователно обезщетение, както и факта, че към момента на причиняване на ПТП застрахованият водач е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Относим за установяване на последното обстоятелство закон е Законът за движението по пътищата – чл.5, въвеждащ задълженията на водачите на пътни превозни средства. Разпоредбата на чл.5, ал.3, т. 1 от ЗДвП, в относимата си към датата на деянието редакция (ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г)., предвижда забрана за водача на пътно превозно средство да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

В случая релевантните за предявената главна претенция факти се установяват надлежно от събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. и съдържащите се в приложените дела - НОХД №3497/2019г. по описа на ВРС, т.д. №1358/2019г. по описа на ВОС, ведно с приложено към него в.гр.д. №515/2020г. по описа на ВнАС.

С оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК, във вр. с чл.413, ал.2 и чл.383, ал.1 от НПК, одобреното от съда споразумение по НОХД №3497/2019г. на Районен съд-Варна установява по задължителен за съда и страните начин, че застрахованият водач К. И.

Н. е извършил виновно противоправно деяние, в резултат на което е причинил вреди на трети лица (сред които и пострадалия С.С.С.), като към момента на извършване на деянието е бил в пияно състояние (с концентрация на алкохол в кръвта 1,99 промила).

Пияното състояние е квалифициращ признак на деянието, изрично произнесено в акта на наказателния съд, поради което и този въпрос също е обхванат от задължителната по смисъла на чл.300 от ГПК сила на споразумението. По смисъла на чл.343, ал.3 от НК „пияно състояние“ е налице, когато към момента на извършване на деянието в кръвта на дееца е имало алкохолна концентрация не по-малко от 0,50 на хиляда (в този смисъл и ППВС № 1/1983 г. и Тълкувателно решение на ОСНК на ВС № 19/1985 г.).