Акт от 23.10.2023, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№253 гр. Велико Търново, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – осми състав, в публично заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова при участието на секретаря П.И.и прокурора от ВТОП – В.К., изслуша докладваното от съдия Костова адм. д. №351 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.

1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и чл. 284, ал. 1 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Делото е образувано по искова молба на М.А.М. *** против ГД „Изпълнение на наказанията“, гр. С.с искане за присъждане на обезщетение, в размер на 7000лв., ведно със законната лихва от момента на увреждането 24.10.2017г. до окончателното изплащане, представляващи претърпени неимуществени вреди за периода от 19.1.2020г. до 21.1.2020г. и от 26.9.2022г. до 13.1.2023г. , когато ищецът е бил задържан с МНО „Задържане под стража“ в Следствения арест гр. Велико Търново без посочване на килия без осигурена благоприятна среда и условия за съхранение на физическото и психическото здраве на ищеца, като постоянен достъп до санитарен възел, течаща вода, дневна светлина, лоша хигиена в килията, нахапване от дървеници и хлебарки,жилищна площ по малка от 4 кв.м.- килия два на четири са настаняват три лица и липса на място за свиждане с адвокат , съобразно чл. 29 и 31, ал. 5 от КРБ, чл. 2, т. 3, чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС и чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС. Това е рефлектирало негативно върху човешкото му достойнство, като му е причинило психически тормоз за нечовешките условия.

Ищецът счита, че неизпълнението на произтичащи от закона задължения от страна на ответника ГДИН да осигури благоприятна среда и условия за съхраняване на физическото и психическо здраве на ищеца е рефлектирало негативно върху него, с което са му били причинени неимуществени вреди в претендирания размер. Фактите, които доказват неизпълнение на задълженията от страна на ответника са : размер на килиите под 4 кв.м. като в едно спално помещение са били настанявани трима-четирима, в килиите е нямало санитарен възел, а за всички килии е имало ограничен размер тоалетни, в килиите е нямало слънчева светлина, , не е осигурено място за престой на открито, не е осигурено място за свиждане с адвокат, в пенициарното заведение е имало голямо количество дървеници.

Всичко това е довело до наличие на психически тормоз, настъпване на неимуществени вреди от вида на претендираните.

В съдебно заседание ищецът се явява лично. От съда се иска да уважи претенцията му изцяло като основателна и доказана.

Ответникът по иска – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител главен ...О., в представен отговор на искова молба, оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Излага подробни съображения по всяко от твърденията на ищеца, като аргументира липсата на незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица от неговата система, липса на доказани вреди от такива действия, съответно липса на пряка и непосредствена причинна връзка между тях.

В съдебно заседание е подал допълнително писмено становището, че не се обективира съставомерност по чл. 284, вр. чл. 3 от ЗИНЗС. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново счита, че искът е частично основателен. Намира, че от доказателствата по делото се установява, че по време на престоя си в следствения арест, ищецът съгласно описаните в исковата молба претенции и с оглед конструктивните и архитектурни условия на сградата е бил изложен на неблагоприятни условия, които с оглед съдебната практика представляват унизително отношение към него. Тези неблагоприятни фактори са липса на естествено проветрение, пряка слънчева светлина на помещенията, липса на санитарен възел в тях и течаща вода, липса на ежедневен престой на открито, и на минимално установената в закона жилищна площ, като последното не е за целия престой. Съгласно презумпцията на чл. 284, ал. 5 от ЗИНС при поставяне в неблагоприятни условия по време на престоя в ареста, настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Счита, че тази презумпция не е оборена в настоящото производство, поради което искът макар доказан по основание, е със силно завишен размер. Моли исковата претенция да бъде уважена до размера, съобразно установената практика на съда.

Съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:Съгласно данните от справка с вх.№ на АСВТ 3430/5.7.2023г. на Главен надзирател в РСИН – Велико Търново при Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – гр. Велико Търново /л. 22 и сл. от делото/ ищецът е задържан в арест в гр. В. Търново за периода от 19.1.2020г. до 21.1.2020г. и от 26.9.2022г. до 13.1.2023г въз основа на Постановление № 215/2020г. от 22.1.2020г. на мл. Прокурор при Районна прокуратура гр. В. Търново за задържане за срок от 72 часа по ДП № ЗМ-69/2020г. по описа на РУ гр. В. Търново. С Определение от 24.1.2020г. на Районен съд Велико Търново по чнд 132/20г. му е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. На 19.6.2020г. по разпореждане на Мл. Прокурор е преведен в Затвора гр. Ловеч. За периода от 19.1.2020г. до 21.1.2020г. ищецът не е пребивавал в следствения арест в гр. В. Търново, вероятно е имал полицейско задържане за срок от 24 часа. На 26.9.2022г. ищецът е задържан отново с Постановление № 2765/2022г. от 26.9.2022г на Прокурор в Окръжна прокуратура В. Търново за срок от 72 часа по ДП № ЗМ -814/2022г. по описа на РУ гр.В. Търново. С Определение от 28.09.2022г. на Окръжен съд гр. В. Търново по чнд 412/22г. му е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. На 13.1.2023г. по разпореждане № 20/2023г. от 13.1.2023г. на Прокурор при Окръжна прокуратура В.Търново е преместен в арест гр. Разград, поради надвишен капацитет на Следствения арест гр. В. Търново. Следователно престоят на ищецът в арест гр. В. Търново е за периода от 26.09.2022г. до 13.1.2023г. , за което време е бил настанен както следва : в спално помещение № 6 с Ц.Ц.за периода от 26.09.-30.9.2022г., в спално помещение № 4 с Ц.Ц.на 30.9.2022г. В спално помещение № 6 е пребивавал със следните лица : с Ю.Й.за периода от 1.10.-18.10.2022г., с С.С.за периода от 4.10.-31.10.2022г., с Р.Г.на 19.10.2022г. ,с И.Д.за периода от 28.10.-14.12.2022г. с И.Ц.от 6.12.-13.1.2023г. и с Илиян Христов от 15.12. 2022г. до 13.1.2023г. Не отговарят на истината твърденията на ищеца, че същият е бил в следствения арест за периода от 19.1.-21.1.2023г.

От представените в административната преписка писмени доказателства- стр.20 се установява следното : Арестът е в експлоатация от 1982 г. и според тогавашните изисквания помещенията са без външни прозорци, като светлина се осигурява от луминисцентни лапми, разположени над вратите на спалните помещения и чрез отваряне на плътните им врати към арестния коридор, откъдето се извършва и проветряване на помещенията. В същото писмено доказателство е посочено, че арестните помещения са 11 на брой, като всяко е с площ по 8 кв. м. и в тях са разположени две „вишки“ с по 2 легла, масичка, столчета 2 , шкаф за лични вещи.

Леглата са стандартни единични, с дюшеците като във всички места за лишаване от свобода. Масичката и столчетата са закрепени към стената и пода, а шкафът е пластмасов с чекмеджета за съхранение на личните вещи на задържаните. Арестът разполага с общ санитарен възел с течаща вода и е бил ежедневно хигиенизиран и дезинфекциран. Достъп до тоалетна и течаща вода се е осигурявал на всички задържани лице денонощно, като и всички са били извеждани покилийно с цел запазване сигурността в ареста. Няма практика тоалетните нужди на задържаните да се удовлетворяват в пластмасови бутилки. Топлата вода се е осигурявала с електрически бойлери,а отоплението се е осигурявало чрез централно парно отопление през деня в делнични дни и чрез климатици през нощта, почивни и празнични дни. Ползването на банята също се е осъществявало покилийно, по предварително изготвен седмичен график, най- малко два пити в седмицата. Почистването на спалните помещения се извършва от задържаните лица, съгласно чл. 176, ал.1 от ППЗИНЗ. При поискване от тяхна страна охраната им е предоставяла препарати и други помощни средства за почистване. Прането на лични дрехи се е извършвало също покилийно , посредством комбинирана автоматична пералня със сушилня. Спалното бельо се сменя всяка седмица, одеялата се изпират периодично, най- малко едни път на три месеца и извънредно – по преценка на медицинското лице в ареста. Дюшеците и възглавниците редовно се дизенфекцират. Дезинсекция в ареста се извършва съгласно договор от оторизирана фирма по график, утвърден от Главния директор и извънредно, при възникнала необходимост.По време на престоя на ищеца са извършени две ДДД обработки на 1.11.2022г. и на 5.12.2022г.

На ищеца са били извършвани редовни медицински прегледи, при което основните оплаквания са от нервност, сърцебиене, главоболие, напрегнатост, без да има регистрирани ухапвания от дървеници. От самия ищец не са постъпвали жалби за нечовешко или унизително отношение.

Срещите с адвокати и близки се провеждат в специално обособено място, находящо се на първия етаж на ареста, като при това не се нарушава конфиденциалността на същите. Постовият застава максимално далече за да не чува разговорите, като осъществява визуален контакт.

Пребиваването на открито се извършва в стая на четвърти етаж с размери около 20 кв.м., като извеждането на задържаните лица също е ставало покилийно. Следственият арест не разполага с техническа възможност да се осигури престоя на открито на друго място. Това помещение представлява място за престой на свеж въздух и има два прозореца с решетки за проветрение и достъп до естествена светлина, където задържаните се раздвижват и разхождат по график по един час в рамките на работния ден.

Като писмени доказателства по делото са приети документите, представени от ответника: горепосоченото писмо на Главен надзирател РС ИН В. Търново, извадки от Дневник за разпределение на задържаните лица по килии за съответните периоди, в които фигурира именно на ищеца, лист за извършена ДДД обработка на 1.11.2022г. и на 5.12.2022г.

В хода съдебното производство не са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел- служител при ответника, тъй като процесуалният представител не се е явил, не е довел свидетеля, не е представил доказателства същият да е бил възпрепятстван.

При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция прави следните правни изводи:

Така предявеният иск е допустим. Същият е предявен на иска след изтичането на предвидения в § 47 от ПЗР на ЗИДЗИНЗС срок.

Доколкото с нормата на § 47 от ПЗР на ЗИДЗИНЗС се разширява приложното поле на иска по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС и спрямо факти и обстоятелства, възникнали преди нормативното регламентиране на този иск, предвиденият в посочената разпоредба 6-месечен срок не може да се разглежда като преклузивен такъв за предявяването на иска. Отделно от това ограничаването на лишените от свобода и задържаните под стража лица, които са били освободени преди повече от 6 месеца преди влизането в сила на ЗИД на ЗИНЗС /ДВ бр.13/ 2017г., в сила от 07.02.2017г./ и които не са подали иск до този момент пред ЕСПЧ или пред национален съд, да предявят иск по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, е в противоречие с чл. 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, тъй като въвежда пречка за ефективното упражняване на правото на компенсаторна защита пред националния съд за допуснати нарушения на чл. 3 от ЕКПЧ от органите по изпълнение на наказанията. Това, както и препоръките, дадени от Европейския съд по правата на човека в § 289 на пилотното решение „Нешков и други срещу България“ /във връзка с които препоръки е приет и ЗИДЗИНЗС - ДВ бр.13/ 2017г./, обуславя извод, че предявяването на исковата претенция извън 6 месечния срок по § 47 от ПЗР на ЗИДЗИНЗС, не може да бъде разглеждано като процесуална пречка, релевираща недопустимост на иска по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно Определение № 189/ 08.01.2018г. по адм. дело № 10037/ 2017г. по описа на ВАС, на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБългария, § 47 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС (ДВ, бр. 13/2017) не следва да бъде прилаган в частта си „до 6 месеца“, като вътрешно законодателство, което противоречи на чл. 13 от ЕКПЧ.