Решение № 1313 от 14.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1313 гр. Пловдив, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20255330203103 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 25-0273-000139/24.04.2025 г. , издадено от Началник РУ в ОДМВР- Пловдив, РУ Хисар, на И. С. М., ЕГН **********, на основание чл.185 от ЗДвП, e наложенa глоба с еврова равностойност 10,23 евро (20 лева) за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, и на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП, е наложена глоба с еврова равностойност 25,56 евро (50 лева) за нарушение по чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП. С жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, като се иска неговата отмяна.

Въззиваемата страна - Началник РУ в ОДМВР- Пловдив, РУ Хисар, редовно призована, не изпраща представител. Депозирано е писмено становище, в което се прави искане наказателното постановление да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, счита, че не са налице основания за неговата отмяна като незаконосъобразно.

В АУАН и НП са изложени следните фактически констатации относно твърдените административни нарушения:

1

На 31.03.2025 г. в 17,32 ч. в град Хисар, на кръстовището на бул.

‚Христо Ботев“, И. С. М., като водач на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е220Д“ с рег. № ***, собственост на Б. И.ова М.а, не е съобразил поведението си с пътна маркировка М1- единична непрекъсната линия, като е навлезнал в лентата за насрещно движение, с което е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, както и е паркирал гореупоменатия лек автомобил на помалко от 5 метра от пешеходна пътека, като автомобилът е бил ориентиран посока към бул. „Христо Ботев“- нарушение по чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства– писмените такива, приложени по АНП и приобщени към доказателствата по делото, както и от показанията на актосъставителя А. Н.

С., които съдът кредитира изцяло като добросъвестно дадени и съответни на кредитираните от съда писмени доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че в случая е доказано по несъмнен начин авторството на установените две административно нарушения по чл.6, т.1 от ЗДвП и по чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Актосъставителят е категоричен в показанията си, че автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран на по-малко от пет метра от „главно, важно кръстовище“ в гр.Хисар, в непосредствена близост до пешеходна пътека, създавайки предпоставки за ПТП. Видно от показанията на актосъставителя лекият автомобил дори е бил „застъпил“ пешеходната пътека. Същевременно автомобилът е бил паркиран с „лице към кръстовището“, което обосновава извода, че жалбоподателят се е движел от кв. „Веригово“ посока центъра на града и при извършване на маневрата, за да паркира автомобила, е навлязъл в лентата за насрещното движение, пресичайки единична непрекъсната линия.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката Б. И.ова М.а- майка на жалбоподателя И. М., тъй като същите са противоречиви, непоследователни и не кореспондират със събраните по делото доказателства. Свидетелката твърди, че автомобилът е бил паркиран далеч от кръстовището- на „7-8“ метра, което разстояние същата измерила в „крачки“, но е „забравила колко крачки“ е преброила. Свидетелката твърди, че на гореупоменатото кръстовище е нямало пешеходна пътека, че „скоро“ е направена такава, но същевременно допуска да е имало пешеходна пътека, която да е била възстановена, т.е. да е обновена с нова боя. Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че нарушението по чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП не е доказано, тъй като в случая липсват снимки и разстоянието не е било своевременно измерено. Полицейските служители не са длъжни изрично да измерват разстоянието с техническо средство. Разстояния от порядъка на 1, 2 или 3 метра (по-малко от изискуемите от законодателя 5 метра) могат обективно да бъдат преценени визуално от контролните органи, без да е необходимо използването на измервателен уред. Още повече в процесния казус от показанията на актосъставителя А. Н. С. се установява, че автомобилът е бил „застъпил“ пешеходната пътека.

Съдът намира, че процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган и в хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, 2 водещи до неговата отмяна. Спазени са законоустановените реквизити на АУАН и НП, като липсват нарушения по чл.42 и по чл.57 от ЗАНН. Деянията са описани ясно, с излагане в пълнота на всички обстоятелства относими към фактическите състави на посочените по чл.6, т.1 от ЗДвП и по чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП административни нарушения, описанието им съответства на правното им квалифициране, поради което правото на защита на жалбоподателя не е ограничено.

По изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

25-0273000139/24.04.2025 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР- Пловдив, РУ Хисар, с което на И. С. М., ЕГН **********, на основание чл.185 от ЗДвП, e наложенa глоба с еврова равностойност 10,23 евро (20 лева) за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, и на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП, е наложена глоба с еврова равностойност 25,56 евро (50 лева) за нарушение по чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3