Решение № 37 от 15.04.2024, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. М, общ. М, обл. В, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ат. Атанасова при участието на секретаря Надежда Д. Китова-Николчева като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно наказателно дело № 20231450200140 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„Т“ ООД ЕИК****** със седалище и адрес на управление град С, представлявано от В. Г. – управител е обжалвал Наказателно постановление № ***-ПП/30.03.2023 година на Директора на РИОСВ – В, с което за нарушение на чл.40 във връзка с §1 т.16 б.В от Допълнителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ е наложена, на основание чл.162 ал.1 от същия закон, имуществена санкция в размер на 12 000 лева.

Възраженията са свързани с неправилно прилагане на материалния закон, като в тази връзка се посочва, че залповото изхвърляне на ферментационен продукт /вторична биомаса/ в обработваемите земеделски земи на практика е подобрило почвените показатели, а не е довело до вредни изменения на почвата, както неправилно е приел наказващият орган. Счита се също, че размерът на имуществената санкция е неоправдано завишен без да са посочени съответните мотиви. На тези основания се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно и неправилно, а при условията на алтернативност – намаляване размера на наложената имуществена санкция до предвидения в закона мининум.

В съдебно заседание процесуалният представител дружеството - 1 жалбоподател адв. В. Д. от ВрАК поддържа искането за отмяна на обжалваното постановление. Изложените в тази връзка съображения акцентират върху обстоятелството, че залповото изхвърляне е настъпило поради авария на техниката, извършваща наторяването и не е установено наличие на вреди.

Наказващият орган, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П.

С., е изразил становище, че обжалваното постановление следва да бъде потвърдено, тъй като описаното в него нарушение се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства. Претендират се разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Представена е писмена защита.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Във връзка с постъпил в РИОСВ В сигнал вх.№ **/17.02.2023 година свидетелите П. П. и Т. А. – служители в същата институция извършили на 21.02.2023 година проверка относно изхвърляне на вторична биомаса от инсталациите за производство на ел.енергия от биогаз в село Ц, общ.М в земеделски земи, разположени в землището на селото. Контролните органи, заедно с представител на „Т“ ООД гр.С, което обработва въпросните земеделски земи, извършили обход и оглед на същите от двете страни на полски път, водещ до животновъден обект в местността „М“, при което установили, че от дясната страна на пътя на около 500 метра след силажохранилището в изоран имот има скорошни следи от залпово изхвърлена вторична биомаса. Засегнатата от разлива площ била около един декар. На база констатираното свидетелите П. и А. приели, че „Т“ ООД гр.С е допуснало залпово изхвърляне на ферментационен продукт /вторична биомаса/ в обработваеми земеделски земи, който е предизвикал вредни изменения /заблатяване/ върху почвата на засегнатия терен. За нарушението свид. П. съставила на дружеството АУАН по Закона за опазване на околната среда. Резултатите от проверката били изложени в Констативен протокол № 19-ПП/21.02.2023година, който бил връчен на представител на юридическото лице.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на 2 свидетелите П. В. П. и Т. В. А..

По искане на дружеството-жалбоподател като свидетел е разпитан Н. Х.

Н.. Същият твърди, че като представител на юридическото лице е участвал в проверката, извършена на посочената в актовете дата, при която действително е установен разлив от около 3-5 куб. м. и образование като заблатяване.

Според свидетелят се касае за концентрирано изхвърляне на ферментационен продукт, използван за наторяване на земеделските земи, обработвани от дружеството, а причината за разлива е авария на цистерна, която поради влошеното състояние на земния път, водещ до съответното място, се е поднесла и за да бъде изтеглена се е наложило първоначално част, а в последствие цялото й съдържание да бъде изсипано и да се образува подобие на канал.

Освен гласни по делото са събрани и писмени доказателства.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, изложеното в НП и в подадената жалба от юридическото лице, намира последната за частично основателна. Съображенията за това са следните:

АУАН е съставен на дружеството – жалбоподател за това, че е допуснало залпово изхвърляне на ферментационен продукт /вторична биомаса/ в обработваеми земеделски земи, в резултат на което са предизвикани вредни изменения /заблатяване/ върху почвата на засегнатия терен. Подобна фактическа обстановка е изложена и в обжалваното наказателно постановление. Актосъставителят и наказващият орган са приели, че деянието съставлява нарушение по смисъла на чл.40 от Закона за опазване на околната среда, съгласно който юридическите и физическите лица, собственици и/или ползватели на поземлени имоти, са длъжни да не предизвикват вредни изменения върху почвата в собствените и в съседните поземлени имоти. Въпросната разпоредба е обвързана с текста на §1 т.16 б.В от Допълнителните разпоредби на ЗООС, където е дадена легална дефиниция на понятието „вредни изменения на почвата“. Законодателят е приел, че това са нарушаване на почвените функции, които предизвикват значителни вреди и щети за отделния индивид и за общността като цяло и такива са физическа деградация като водна и ветрова ерозия с нейните антропогенни аспекти, преовлажняване и заблатяване, последици от изгаряне на стърнища и растителни остатъци. Според т.15 на §1 от ДРЗООС, почвени функции са 1.

3 основа на живот и жизнено пространство за хората, животните, растенията и почвените организми; 2. съставна част на природния баланс, особено с неговите кръговрати на води и хранителни вещества. Изхождайки от така очертаната правна рамка и след преценка на събраните доказателства, съдът приема, че възведеното нарушение е установено по безспорен начин. Фактите, които са от значение за ангажиране на безвиновната и обективна отговорност са: 1. вредно изменение на почвата, 2. в собствени или съседни имоти, 3. предизвикано от юридически и физически лица, собственици и/или ползватели на поземлени имоти. От гласните доказателства по делото е видно, че разливът от залпово изхвърлена вторична биомаса е допуснат от дружеството-жалбоподател в обработваеми земеделски земи, ползвани от него. Според свидетелите П. и А., въпросният ферментационен продукт е разградима биомаса, която се влага в производството на ел.енергия под формата на оборски тор и силаж. Поради естеството на суровините в продукта свидетелите П. и А. са категорични, че се касае не за замърсяване, а за увреждане на почвата под формата на заблатяване, при което се наблюдава пренасищане с иначе необходими за растенията елементи. Съгласно чл.12 т.9 от Закона за почвите, заблатяването е един от процесите, увреждащи почвите.

В настоящият случай, за да е полезна за растенията биомасата е следвало да бъде разпръсквана, а не залпово изхвърляна в обработваемите земеделски земи и това обстоятелство е било известно на жалбоподателят като юридическо лице, притежавало във времето решение за извършване на дейности по третиране отпадъци, уреждащо дейността по влагане на ферментационния продукт. От показанията на всички разпитани свидетели става ясно, че това изискване не е било спазено, в резултат на което се е образувало заблатяване. Причините от технически характер, довели до обсъждания краен резултат, не могат да се приемат като основание за неглижиране на административно-наказателната отговорност на дружествотожалбоподател. Същото като ползвател на обработваеми земеделски земи не е упражнило достатъчен контрол и така не е изпълнило задължението си да опазва почвата и да не предизвиква вредни изменения върху нея. За това нарушение в разпоредбата на чл.162 ал.1 ЗООС законодателят е предвидил имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер от 5 000 до 500 000 лева. Видно от съдържанието на наказателното постановление, административно-наказващият орган е определил санкция в 4 размер от 12 000 лева. Налице е неправилно прилагане на материалния закон, тъй като размерът на наложената имуществена санкция не е съобразен с обстоятелствата, визирани в чл.27 ал.2 ЗАНН. Настоящият състав приема, че с оглед тежестта на нарушението и степента му на обществена опасност, обстоятелствата, при които е извършено, липсата на трайно отражение на настъпилите вредни последици върху почвата в района на заблатяването, както и липсата на данни за други идентични на процесното нарушения на Закона за опазване на околната среда, за които дружеството-жалбоподател да е санкционирано по административен ред, размерът на наложената имуществена санкция следва да бъде намален от 12 000 лева на 5 000 лева. По тази причина обжалваното НП следва да бъде изменено.

При проверката за законосъобразност на актовете, която е длъжен служебно да извърши, съдът не констатира наличие на нарушения, както по процедурата касателно тяхното съставяне и връчване, така и относно изискванията за съдържанието им, поради което счита, че не са налице основания за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен.

С настоящото решение съдът, след като е разгледал спора по същество, следва да се произнесе и досежно разноските. В тази връзка процесуалният представител на наказващият орган е направил искане за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Според чл.63д ал.1 ЗАНН, страните в производството пред районния и административния съд, както и в касационното производство, имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. При това положение искането е допустимо, като с оглед изхода на делото е и основателно. Съгласно чл.143 ал.3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването ответникът има право на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правна помощ. В тази насока е и разпоредбата на чл.63д ал.4 ЗАНН. Текстът на чл.37 ЗПрП препраща към Наредбата за заплащането на правна помощ.

Според чл.27е от наредбата, възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Видно от протокола от съдебното заседание по делото, наказващият орган е представляван от главен юрисконсулт П. С..

Отчитайки фактическата и правна сложност, обема доказателствен материал, събран и проверен по време на съдебното производство, настоящият състав приема, че в полза на Регионална инспекция по околната среда и водите – В следва да бъдат присъдени разноски под формата на юрисконсултско 5 възнаграждение в размер на 80 лева, платими от дружеството - жалбоподател.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.7 т.4 вр. ал.2 т.4 вр. чл.58д т.1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ***-ПП/30.03.2023 година на Директора на РИОСВ – В, издадено на „Т“ ООД ЕИК****** със седалище и адрес на управление град С, представлявано от В. Г. – управител за нарушение на чл.40 във връзка с §1 т.16 б.В от Допълнителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, като НАМАЛЯВА размера на наложената, на основание чл.162 ал.1 от същия закон, имуществена санкция от 12 000 /дванадесет хиляди/ лева на 5 000 /пет хиляди/ лева.

ОСЪЖДА „Т“ ООД ЕИК****** със седалище и адрес на управление град С, представлявано от В. Г. – управител да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите – В сумата от 80 лева, представляваща разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Административен съд В в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – М: _______________________