Определение № 885 от 07.11.2019, Окръжен съд - Хасково

О П Р

Е Д Е Л Е

Н И Е

№ 885 07.11.2019 година гр. Хасково

ОКРЪЖЕН

СЪД ХАСКОВО гражданско отделение,… трети въззивен състав на …………………седми ноември.………… две хиляди и деветнадесета година в закрито заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА

ЙОНКО ГЕОРГИЕВ

С участието на секретаря…………………………………………………….

И прокурора …………………………………………………………………… като разгледа докладваното от съдия Петкова……………………………..

Въззивно частно гражданско дело № 733 по описа за 2019 година, За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 121 от ГПК, образувано по частна жалба на Дирекция „Миграция“ –

МВР - София.

Обжалва се

Определение № 833/09.09.2019 година, постановено по гр.д. № 648/2019 година по описа на РС-Свиленград, с което е оставено без уважение възражението на ответника в първоинстанционното производство Дирекция „Миграция“ – МВР - София за неподсъдност на иска на РС-Свиленград и искането му за изпращане на делото по правилата за местна компетентност на РС-София.

Жалбоподателят внася оплаквания за неправилност на обжалваното определение, изразяваща се в неговата незаконосъобразност. Твърди, че специалните домове за временно настаняване на чужденци не са самостоятелни териториални звена или поделения и няма основание за приложение на правилото по чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК. Настоява, че предвид нормата на чл. 105 ГПК местнокомпетентен да разгледа иска е РС София, в района на който е седалището на ответника. С тези доводи моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и изпрати делото на РС София за разглеждането му по компетентност.

Съдът, като се запозна материалите по делото, констатира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл.

275 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството по гр.д. № 648/2019 година по описа на

РС-Свиленград е образувано по искова молба, подадена от В.В.Г. *** против Дирекция „Миграция” към МВР – София. С ИМ са предявени обективно съединени искове по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД общо за сумата от 1140 лева.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Дирекция

„Миграция” към МВР - София, с който ответникът е въвел възражение за неподсъдност на спора пред РС Свиленград и е направил искане на основание чл.

105 ГПК делото да бъде изпратено по компетентност на РС София, в района на който е седалището му.

С атакуваното определение РС-Свиленград е оставил без уважение възражението на Дирекция „Миграция” към МВР за неподсъдност на спора пред РС Свиленград, като е приел, че ищецът е полагал труд в *** при дирекция „Миграция“, поради което на основание чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК е компетентен да разгледа спора.

Определението е законосъобразно.

Правният статут на служителите на

Министерството на вътрешните работи е уреден в чл. 142 ЗМВР, според който те са три вида: държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. Статутът на държавните служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, какъвто е ищецът, е уреден в ЗМВР, който съдържа норми относно условията за възникване и прекратяване на служебното правоотношение, както и неговото съдържание, но в него липсват процесуални правни норми относно реда за разглеждане на имуществените спорове между държавните служители и съответните звена на МВР, където са назначени. Поради това по аналогия следва да се приложи нормата на чл. 125 ЗДСл, според която имуществените спорове се разглеждат по общия исков ред, а именно по реда на ГПК.

Общото правило, уреждащо местната подсъдност, се съдържа в чл. 105 ГПК, който постановява, че искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. От него законът предвижда редица изключения с оглед качеството на страните или предмета на спора. По отношение на трудовите дела в чл. 114 ГПК е предвидена специална местна подсъдност, според която работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд. Въпреки че правният статут на държавните служители в МВР и работниците и служителите се урежда от различни закони (ЗМВР и КТ), основното и съществено съдържание на служебното и трудовото правоотношение е едно и също, тъй като и двете имат за предмет престиране на работна сила и произтичащите от това социални права – възнаграждение, почивки, отпуски. Именно поради сходството в съдържанието на трудовото и служебното правоотношение за по – подробната регламентация на социално – икономическите права на държавните служители в МВР ЗМВР препраща към КТ – чл. 175, ал. 2, чл.

188, ал. 2, чл. 190. Сходното правно положение на служителите по трудово и служебно правоотношение налага прилагането на един и същ ред за защита, от което следва, че за защита на имуществените си права държавните служители могат да се ползват от изборната подсъдност по чл. 114 ГПК, като предявят иска и по мястото, където обичайно полагат труд. Приравняването на споровете по ЗМВР с трудовите е прието от ВКС като аргумент за освобождаване на държавните служители в МВР от заплащане на държавни такси по граждански дела, свързани с тяхното служебно положение (т. 23 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). Становището, че подсъдността по чл. 114 ГПК е неприложима за държавните служители, за които се прилага общата подсъдност по чл. 105 ГПК, не следва да се сподели, тъй като това би довело до поставяне в неравностойно положение служителите по трудово и служебно правоотношение при положение, че предмет на защита са едни и същи права.

Поради това, като е приел, че искът е подсъден на РС Свиленград, в района на който се намира ***, където ищецът полага труд, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 833/09.09.2019 година. по гр. д. № 648/2019 година по описа на РС Свиленград.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.