Решение № 1136 от 29.06.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1136 гр. Варна , 29.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Марин Г. Маринов

Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20213100501033 по описа за 2021 година за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх.№ 4431/24.07.2020 г. на адвокат П.Д. Д. – БАК – против Решение № 171 от 25.06.2020 г. по гр.д. № 1318/2018 г. по описа на Районен съд – Девня, в частта му, с която се осъждат ИВ. Ж. ИЛ., ЕГН ********** и Ж. ИЛ. Ж., ЕГН **********, да заплатят на ЗК „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482 сумите от 904 лева (деветстотин и четири лв.) и 186 лв.

(сто осемдесет и шест лв.), представляващи съразмерно на уважената част от иска обезщетение за направени разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Решението е атакувано и в частта му, с която не са уважени претенциите на ищците в техния пълен размер, а именно за разликата над 20 000 до 25 000 лева искано обезщетение за неимуществени вреди за Ж. ИЛ.

Ж., както и за разликата над 4 000 до 8 000 лева обезщетение за неимуществени вреди за ИВ. Ж. ИЛ..

Сочи се в жалбата, че първоинстанционният съд е постановил неправилно решение вследствие на погрешна преценка при определяне на дължимото към ищците застрахователно обезщетение по справедливост, в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Твърди се, че съдът неправилно е определил размера на обезщетенията, като не е съобразил интензитетите на причинените травми и претърпените от ищците вреди, задължителната практика на ВКС и конкретните икономически условия към дадения момент.

Оспорват се изводите на първостепенния съд и досежно началния момент на забава на кредитора по отношение на дължимите мораторни лихви върху главницата. Претендират се посочените от ищците размери на обезщетенията, законната лихва, както и сторените в производството съдебни разноски и адвокатски хонорар.

В законоуставновения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил 1 отговор на жалбата от въззиваемия.

Жалбата е депозирана в законоустановения двуседмичен срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа реквизитите по чл. 260 от ГПК и приложенията по чл. 261 от ГПК. Няма искания за събиране на нови доказателства.

Депозирана е и частна жалба срещу постановеното от първоинстанционния съд определение № 260162/14.12.2020 г., по реда на чл.

248 от ГПК. Оспорват се изводите на съда, досежно определените размери, като се моли за отмяна на постановеното определение по чл. 248 от ГПК.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба, в който ответникът оспорва оплакванията в същата и претендира за потвърждаване на определението от съда.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Съдът е сезиран с искове от ИВ. Ж. ИЛ., ЕГН **********, и от Ж. ИЛ.

Ж., ЕГН **********, срещу ЗК „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1, вр. чл. 52 от ЗЗД, за заплащане на сумите 8 000 лв. за И. И. и 25 000 лв. за Ж. Ж., представляващи застрахователни обезщетения за претърпени от всеки от двамата ищци неимуществени вреди в резултат на претърпяно от тях ПТП на 18.09.2016 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от момента на причиняване на съответните увреждания – 18.09.2016 г., до окончателно изплащане. Ищците твърдят, че на 18.09.2016 г. около 16.30 ч. на автомагистрала „Хемус” посока от гр. Варна към гр. Шумен, при управление на л.а. „БМВ 530Д”, рег. № ********, водачът Ц.Т.К. нарушила чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като не съобразила избраната скорост на движение с пътната обстановка, в следствие на което допуснала ПТП с л. а. „Опел Астра”, рег. № ********, управляван от И. И., при което на същия и на возещия се в автомобила Ж. Ж. били причинени по непредпазливост телесни увреждания, изразяващи се за Ж. Ж. в контузия на гръден кош, фисура (счупване без разместване) на тялото на девети гръден прешлен, кръвонасядане и травматичен оток в областта на гръдния кош, ожулвания по лявата подбедрица, обусловили трайно затруднение в движенията на снагата в период, надхвърлящ един месец, а за И. И. в контузия на главата, разкъсноконтузна рана по главата, ожулване зад лявата ушна мида, кръвонасядане по задната повърхност на гръдния кош, обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, като за ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 445000-1494 от 22.09.2016 г. по опис на РУ Аксаково при ОД МВР Варна. Твърдят, че по случая е образувано досъдебно производство № 77/2017 г. по опис на РУ Аксаково, което с Постановление № 2606/2017 от 16.04.2018 г. на прокурор при РП Варна е прекратено. Ищците твърдят, че към момента на настъпване на ПТП л. а.

„БМВ 530Д”, рег. № ********, управляван от Ц. К., е имал валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със ЗД „Бул Инс” АД по застрахователна полица № BG/02/116001007808 със срок на действие от 31.03.2016 г. до 31.03.2017 г. Твърдят още, че с молби от 21.05.2018 г. и 16.07.2018 г. Ж. Ж. и И. И. са предявили претенции пред ответника ЗД „Бул Инс” АД за плащане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП, но след разглеждане на предявените претенции и проведени преговори, ответникът е отказал да изплати претендираните обезщетения. Твърдят, че вследствие на получените увреждания ищецът Ж. Ж. лежал непрекъснато и бил трудноподвижен в продължение на около месец, през който период следвало 2 да спазва постелен режим и да ползва корсет, поради което имал затруднения в ежедневното си обслужване, не можел да се грижи сам за себе си, включително за готвене, обличане и хигиенно поддържане, и се налагало да бъде обгрижван от близките му, както и че бил значително ограничен и неговия социален живот, изпитвал обща психологическа потиснатост, довела и до влошаване на неговия сън, а ищецът И. И. изпитвал болки по ударените места и силно вътрешно главоболие, което довело до неудобство при сън и силно влошаване качеството на съня и невъзможност да отпочине, усещане за отпадналост, умора, стрес и раздразнителност, както и до значително ограничаване на социалния му живот и обща психологическа потиснатост.

Сочи се и че наред с това, започнал да изпитва безспокойство и страх, основно при нужда от превозване с МПС, а също и чувство за вина, че не могъл да избегне произшествието и получаването на средна телесна повреда за собствения му баща, въпреки, че не е имал фактическа възможност и се е движел правомерно.

Всеки от ищците Ж. Ж. и И. И., моли съда, да постанови решение, с което да осъди ЗД „Бул Инс” АД да заплати на Ж. Ж. сумата 20000 лв., увеличен впоследствие до 25 000 лева и на И. И. сумата 2 000, увеличен до 8 000 лв., представляващи застрахователно обезщетение за претърпени от всеки от тях неимуществени вреди, в резултат на претърпяно ПТП на 18.09.2016 г., ведно със законната лихва, считано от момента на настъпване на уврежданията – 18.09.2016 г., до окончателно плащане. Претендират се и съдебни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ответникът оспорва иска по основание и по размер. Заявява, че претендираните обезщетения за причинени неимуществени вреди вследствие ПТП са прекомерно завишени и не отговарят на действително претърпените вреди от всеки от ищците. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за л. а. „БМВ 530Д”, рег. № ********, но се противопоставя на искането да я представи.

Оспорва ПТП да се дължи на виновно противоправно деяние на водача на л. а. „БМВ 530Д”, рег. № ******** – Ц. К.. Оспорва представения констативен протокол за ПТП № 445000-1494 от 22.09.2016 г. с аргумент, че ПТП не е реализирано в присъствие на съставилото протокола длъжностно лице, поради което този документ не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на произшествието. Оспорва и твърдението за налична причинно-следствена връзка между ПТП и телесните травми на ищците.

Твърди наличие на съпричиняване, от Ж. Ж. – поради обстоятелството, че е бил без поставен предпазен колан в нарушение на чл. 137а от ЗДвП, при настъпване на произшествието, и от И. И. – поради обстоятелството, че е управлявал л. а. „Опел Астра” с превишена и несъобразена с пътните условия скорост в нарушение на чл. 20 от ЗДвП, и без поставен предпазен колан в нарушение на чл. 137а от ЗДвП. Заявява, че не е налице виновно, противоправно деяние, в причинно-следствена връзка с което, е настъпила вредата, евентуално е налице случайно деяние. Оспорва претенцията на ищците за компенсаторна лихва върху главницата. Моли съда, да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира и разноски.

В съдебно заседание, проведено на 19.11.2019 г., по искане на ищеците е допуснато по реда на чл. 214 ГПК изменение на исковете, чрез увеличаването им по размер, като след изменението същите се считат за предявени в пълен размер за сумата от 25 000 лева за Ж.Ж. и 8 000 лева за И.И., ведно със законна лихва върху посочените главници, считано от датата на увреждането.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата , приема за установено от фактическа 3 и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

В необжалваната му част първоинстанционното решение е влязло в сила. В този смисъл, със сила на пресъдено нещо са установени всички предпоставки по чл. 432, ал.1 от КЗ, с което се ангажира отговорността на ответното дружество - застраховател на деликвента спрямо увредения ищец, а именно: наличието на действителен застрахователен договор между застрахователя и прекия причинител на вредите, с който застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди; наличието на предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на застрахования причинител спрямо увредения ищец - извършване на противоправно деяние от страна на прекия причинител на вредите - управление на МПС в нарушение правилата на ЗДвП и причиняване на ПТП и телесни увреждания на лицата; вредоносен резултат - причиняване на неимуществени вреди на ищците - болки и страдания от травматичните увреждания; причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат, виновност на дееца.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд не се оспорват от жалбоподателя, а спорен пред настоящата инстанция остава единствено въпросът какъв следва да бъде справедливият размер на обезщетенията, свързан с преценка на критериите за справедливост и кой е началният момент на забава от страна на застрахователя.

При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД , съдът се ръководи от критерия за справедливост. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в Държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Разпечатката съдържа 37 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7207c6e9-ac9a-41e9-8e74-9d7f8120c1ea