Решение № 274 от 13.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. София, 12.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Доротея Кехайова

Любомир Игнатов при участието на секретаря Таня Ст. Георгиева в присъствието на прокурора М. Люб. Ал. като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100600247 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда от 26.09.2019 г. , постановена по НОХД № 10094/2017 г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав е признал подсъдимия Т. П. Н. за виновен в това, че на 31.07.2016 г. в гр. София, ул. „**** I“ № 203, в хотел „Чийп“, по мобилен телефон **** (ползван от П.Т.

Н.), се е заканил с убийство на ближни на П.Т. Н., като казал, че ще запали майка му и това заканване би могло да възбуди у П.Т. Н. основателен страх от осъществяването му, престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, поради което му наложил наказание „пробация“ при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от 2 години и 6 месеца; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 години и 6 месеца.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Т. П.

Н. е осъден да заплати по сметка на СДВР сумата от 380,88 лева, представляваща разноски по делото за експертизи на фазата на ДП, както по сметка на СРС сумата от 84 лева, представляваща разноски по делото за възнаграждение за вещи лица.

Срещу присъдата, в законоустановения срок, е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от защитника на подсъдимия Т. П. Н. – адв. СТ. К., в които се излагат аргументи за неправилност на постановения съдебен акт. Излагат се съображения за недоказаност на повдигнатото обвинение, доколкото се твърди, че не е било установено подс. Н. да е отправил закана за убийство на ближни на П.Т. Н., като е казал, че ще запали майка му. Сочи се още, че не е било установено и че това заканване е възбудило основателен страх у П.Т. Н.. Счита, че при това положение не може да се приеме, че деянието е било извършено от обективна страна, поради което и подс. Н. следва да бъде оправдан. Отправя се искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова оправдателна такава.

1

В разпоредително заседание на 28.01.2022 г. въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушване на вещи лица и ангажирането на други доказателства.

В хода на съдебните прения пред настоящия съд, защитникът на подсъдимия Н. в лицето на адв. К., поддържа подадената въззивната жалба и допълнението към нея по съображенията изложени в същите. Счита, че деянието, за което е ангажирана наказателната отговорност на подзащитния му не осъществява състава на претендираното от държавното обвинение престъпление, както от обективна, така и от субективна страна. С тези аргументи моли въззивният съд да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която подс. Н. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият Т.Н. се присъединява към развитите от адв. К. доводи, без да излага своя самостоятелна аргументация.

Представителят на Софийската градска прокуратура намира въззивната жалба и допълнението към нея за основателни. Застъпва становището, че по делото не са налице категорични доказателства за извършено от страна на подсъдимия Н. престъпление по чл.

144, ал. 3 от НК. Пледира за оправдателна присъда.

В правото си на последна дума, подс. Т.Н. моли съда за оправдателна присъда.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивният съд при самостоятелния си прочит на данните по делото прецени, че фактическата обстановка, описана в мотивите на присъдата, е правилно установена, изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства, коментирани в тяхната съвкупност. Въззивният съдебен състав не намира причини за корекция на данните по фактическата обстановка, тъй като при прочита на доказателствата си изгради същата представа за нея, която е следната:

Майката и бащата на пълнолетното пострадало лице – св. П. Н., а именно подс. Т.Н. и съпругата му – св. Н. Н.а, от дълго време били във влошени взаимоотношения, но поради здравословното състояние на подсъдимия, в това число претърпяна от него медицинска интервенция, се наложило двамата да обитават едно и също жилище – апартамент в гр.

София, ж.к. „Надежда“. Късно вечерта на 31.07.2016 г. Т.Н. искал да се прибере в жилището, но съзнателно не бил допуснат от св. Н. Н.а. Подс. Н. опитал по телефона да поиска съдействие от сина си П. Н., във връзка с което последният разговарял с майка си, но тя отказала да допусне своя съпруг в жилището. Последвала нова телефонна комуникация – пак на 31.07.2016 г. – между подсъдимото лице и пострадалия П. Н., като последният по това време се намирал в гр. София ул. „**** I“ № 203, в хотел „Чийп“ и ползвал при визираната комуникация мобилен телефон ****. Разговаряйки със сина си и чувайки от него, че Н. Н.а няма да му позволи да влезе в жилището, Т.Н., воден от гняв спрямо съпругата си (считайки, че същата е пияна и затова не го пуска да влезе), казал на св. П. Н., че ще запали майка му, включително пояснил, че ще вземе за целта една туба бензин, в това число и посочвайки, че тя (Н.а) пак се е напила и не му отваря. Подсъдимият, след като все пак влязъл в обитавания от него апартамент, нанесъл побой над св. Н. Н.а.

Подс. Н. е роден през 1966 г. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. Същият е в трайно влошено здравословно състояние.

Вменяем е и е могъл при процесните събития да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.

Изложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е приел за надлежно установена въз основа на събраните по делото свидетелски показания /с 2 изключение на тези на св. Р.А./, дадени/прочетени в съдебно заседание; заключенията на назначените по ДП СППЕ; приобщените на осн. чл. 283 от НПК писмени документи, както и справка за съдимост на подсъдимото лице.

Настоящата съдебна инстанция, след като извърши собствена преценка на доказателствата по делото, намира за правилно решението на контролираната инстанция да постави в основата на фактическите си изводи показанията на св. П. Н. от досъдебното производство, които са били приобщени изцяло чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 4 вр. с, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Основателно, първоинстанционният съд е приел, че при наличието на противоречия между показанията на св. Н., дадени в различен процесуален етап от развитието на производството, следва да бъдат приети с доверие именно прочетените показания на свидетеля от досъдебното производство. Това той е сторил не произволно, а след задълбочена преценка на тяхната надеждност и достоверност, като прецизно е изяснил причините, на които се дължат констатираните противоречия във визираните показания и защо тези противоречия не водят априори до констатация за недобросъвестност или основания за дискредитиране на показанията, които съображения се споделят от настоящия състав. Именно прочетените показания на св. Н. съдържат информационна стойност за обстоятелствата около датата и мястото на деянието, автора на същото и проявлението му в обективната действителност от гледна точка на съдържанието му. Ясно и категорично в разпита си пред водещия разследването, свидетелят описва непосредствено възприетото от него, касаещо получените многократни телефонни обаждания, употребените изрази от подсъдимия по отношение на св. Н.а, съдържащи закана за живота й, чието съдържание свидетелят дословно цитира. Въз основа на изнесените в показанията на свидетеля от предходната процесуална фаза, фактически обстоятелства, въззивната инстанция намира, че по категоричен начин се установява, че подсъдимият се е заканил, че ако не бъде допуснат до жилището от св. Н.а, ще запали не само дома й, но и самата Н.а. Действително, съдържанието на тези заплахи не е било пълноценно възпроизведено от свидетеля, в хода на разпита му пред първия съдебен състав, доколкото последния е изнесъл данни единствено за изречена от подсъдимия закана в смисъл, че ще запали семейното им жилище, като по отношение на отправената за живота на св. Н.а закана със запалване, свидетеля е изразил несигурност. Въззивният съд, подобно на първата инстанция счита, че така констатираното несъответствие в показанията на свидетеля от двете фази на процеса се дължи и може да бъде отдадено от една страна, на изминалия значителен период от време между датата на възприемане на фактите и обстоятелствата, за които свидетелят дава показания - 31.07.2016 г. и датата на разпита му пред съда, при което е естествено да не може да възпроизведе в цялост и пълнота възприетите от него факти и обстоятелства, а от друга – на обстоятелството, че св. Н. е син на подсъдимия, поради което е обяснимо желанието му в съдебна фаза да облекчи положението на своя баща. До позитивен извод за достоверност на споделеното от св. Н. на досъдебното производство, въззивният съд достигна и с оглед на обстоятелството, че представената от него информация в хода на двата му разпита на ДП е еднопосочна, като не се констатират никакви противоречия в отделните негови разкази. Така, и при двата си разпита пред разследващия орган, св. Н. е посочил, че в проведено телефонно обаждане, подсъдимият му е заявил, че ще запали семейното им жилище, както и причината за това – отказа на св. Н.а да го пусне да влезе вътре. Без съмнение, св. Н. е съобщил при първоначалния си разпит от 06.01.2017 г., че след като той на свой ред уведомил подсъдимия, че св. Н.а отказва да му предостави достъп до апартамента, Т.Н. се заканил, че ще запали майката на пострадалия. Нещо повече, свидетелят категорично е посочил, че е инициирал втори разговор с подсъдимия, в хода на който последният потвърдил заканата си, че ще запали бившата си съпруга, като е посочил и конкретни действия, които възнамерява да предприеме за осъществяване на това си намерение, а именно щял да се снабди с туба бензин. Съществено е и обстоятелството, че при втория си разпит на досъдебната фаза, който е бил на 20.04.2017 г., св. Н. не надгражда 3 или по друг начин трансформира показанията си, отнесени към тези дадени на 06.01.2017 г., при което няма как да не направи впечатление, че съдържанието на твърденията, които са съществени относно предмета на делото и обстоятелствата за тях са напълно последователни и безпротиворечиви, което убеждава и настоящия съд в тяхната истинност.

Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, св. Н. е потвърдил авторството на подписа си в съответните протоколи за разпит от ДП, като изложената от него причина за промяната в показанията му е нелогична и не може да възприета, поради което и в тази им част показанията му, депозирани в хода на съдебното следствие не следва да бъдат кредитирани, а следва да бъдат ползвани първоначалните му показания, които са правдиви и убедителни, и които са останали непроменени при втория му разпит, извършен на фазата на досъдебното производство. Показанията на св. Н. не стоят изолирано от доказателствената маса, а се подкрепят от показанията на св. Н.а, която е потвърдила изнесените от сина й факти досежно проведените телефонни разговори с подсъдимия на инкриминираната дата, отправените от последния заплахи по адрес на свидетелката, както и конкретното им съдържание. Макар и последната да не е възприела пряко съдържанието на употребените от подсъдимия изрази, свидетелката възпроизвежда съобщеното й от св. Н., като не са налице разминавания в твърденията на двамата свидетели относно обстоятелството, че подсъдимият се е заканил да запали не само жилището им, но и самата Н.а, поради което възраженията на защитата в обратна насока се явяват неоснователни.