Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 50 от 07.05.2026, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Частно наказателно дело 153/2026
Вид
Решение № 50
Подписан
07.05.2026
В сила
15.05.2026
Състав
Калиптен Ибрям Алид

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. гр. Д. 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калиптен Ибр. Алид при участието на секретаря Елица Вл. Александрова в присъствието на прокурора В. В. В. като разгледа докладваното от Калиптен Ибр. Алид Частно наказателно дело № 20263200200153 по описа за 2026 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по реда на чл.32 във вр. с чл.16 от ЗПИИРКОРНФС въз основа на Удостоверение по чл.4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР на Съвета, изпратено от Централна агенция за съдебно събиране - Нидерландия относно признаване на финансова санкция, постановена с решение от 17.10.2025г., влязло в сила на 28.11.2025г. на несъдебен орган въз основа на адм. обработка на флаш данни CJIB № 8062542277007899, засягащо българския гражданин Е. Е., роден на *********г., с известен на наказващия орган адрес: град Д. ул.“П.“ 30.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - град Добрич изразява становище за уважаване на искането за признаване и приемане за изпълнение на чуждестранното решение.

От извършената служебно справка за данните относно лицето се установява, че се касае за Е. Ф. Е., роден на *********г. в град Д. ЕГН **********, с постоянен адрес: град Д. Л., ул.“П.“ № 30.

Засегнатото лице, редовно призовано, не се явява, не се представлява и не изразява становище относно признаването и приемането за изпълнение на наложената с чуждестранното решение финансова санкция.

Добричкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

1

С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е представено за признаване и изпълнение решение от 17.10.2025г., влязло в сила на 28.11.2025г. на несъдебен орган въз основа на адм. обработка на флаш данни CJIB № 8062542277007899, засягащо българския гражданин Е.

Ф. Е., роден на *********г., с което е наложена финансова санкция – глоба в размер на 120.00 евро за това, че на 27.09.2025г. в 21:33 часа в района на Zwolle, Schoutenstraat 5 e паркирал на паркомясто, за което се изисква разрешение (знак Е9), без разрешение за управляваното от него превозно средство – нарушение на чл.2 от Кодекса за движение по пътищата.

Съгласно приложеното по делото удостоверение размерът на финансовата санкция е за сумата от 120.00 евро, като не са налице данни за пълно или частично плащане на същата /финансовата санкция/.

По силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, Република България е сезирана като изпълняваща държава в производството по признаване на решение на чуждестранен съд за налагане на финансова санкция.

Изпратеното в Окръжен съд – град Добрич удостоверение съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложения чуждестранен акт, чието признаване се иска. Касае се за решение за налагане на финансова санкция по смисъла на нормата на чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС – в случая акт /електронен фиш/ за налагане на глоба за извършено нарушение за правилата за движение, издаден от несъдебен орган.

Деянието, осъществено от засегнатото лице попада сред изброените в чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС – поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, поради което двойна наказуемост не се изисква.

Не е налице нито едно от основанията, при които може да се откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция, посочени в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено по образец /съгласно Приложение № 2 към чл.4, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС/, в писмена форма, придружено с превод на български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС. Срещу Е. Ф. Е. за същото деяние в РБългария или в друга държава, различна от издаващата, няма постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Давността за изпълнение на решението не е изтекла по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на българския съд. Не са налице 2 данни за имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Решението на чуждестранния компетентен орган не се отнася и за деяния, които по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на РБългария, или пък за деяния, извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния.

Наложената финансова санкция с решението не е по-малка от 70 евро.

Решението е постановено срещу пълнолетно лице /съгласно българското законодателство/, което може да носи наказателна отговорност и подлежи на наказателно преследване за деянието, предмет на решението. Производството срещу Е. Ф. Е. е било писмено, съдебно заседание не е провеждано, като същият е уведомен съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване, съгласно отразеното изрично в удостоверението. Това отбелязване е достатъчно доказателство за уведомяването на лицето и съдът не следва да изисква изрично други доказателства за това съобразно чл.6 от Рамково решение 2005/214/ПВР на съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции – признаването на решение, предадено в съответствие с чл.4 от Рамковото решение, да е без всякакви допълнителни формалности, освен ако компетентният орган реши да предяви някоя от причините за отказ от признаване и изпълнение.

Както вече се посочи, не са налице основания за отказ от признаване и изпълнение на финансовата санкция, като основанията за отказ по рамковото решение са идентични с тези по ЗПИИРКОРНФС.

С оглед обстоятелството, че Е. Ф. Е., роден на *********г. в град Д. ЕГН ********** е с постоянен адрес: град Д. Л., ул.“П.“ № 30, т.е. има местоживеене на територията на РБългария, съдът намира, че е налице една от алтернативно предвидените предпоставки за признаване на решението, съдържащи се в чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС.

По гореизложените съображения и на основание чл.32, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, Добричкият окръжен съд

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА решение за налагане на финансова санкция от 17.10.2025г., влязло в сила на 28.11.2025г. на несъдебен орган въз основа на адм. обработка на флаш данни CJIB № CJIB № 8062542277007899, изпратено от Централна агенция за съдебно събиране – Нидерландия, с което на Е. Ф. Е., роден на *********г. е наложена финансова санкция в размер на 120.00 евро за нарушение на чл.2 от Кодекса за движение по пътищата.

Препис от решението да се връчи на засегнатото лице.

Препис от настоящото решение и копие от акта на чуждестранния компетентен орган, да се изпратят на органите на Националната агенция по приходите за изпълнение.

На основание чл.22, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС Национална агенция за приходите незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по изпълнение на решението, включително и след приключване на изпълнението, за да се съобщи на компетентния орган на издаващата държава.

Да се уведомят компетентните органи на издаващата държава, както и копие на уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – град Варна в седмодневен срок от днес.

Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________ 4