Определение № 734 от 12.12.2023, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 734 гр. Габрово, 11.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20234200500421 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.413 ал.2 вр. с чл.274 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД гр.

София против разпореждане № 627/29.09.2023 г., постановено по ч.гр.д.№ 223/2023 г. по описа на Районен съд Дряново.

Твърди се, че при постановяване на обжалваното разпореждане, съдът неправилно приел, че е налице пречка за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ал.1 т.1 ГПК, тъй като заявителя не бил индивидуализирал обекта на длъжника, съгласно дадените указания.

Позовава се на ТР№4/2013 г.на ОСГТК на ВКС, според което заповедният съд дължал указания за отстраняване на нередовност само в хипотезата на чл.425 ал.2 ГПК, както и при невнесена в пълен размер държавна такса. Разпоредбите на чл.410 и чл.411ГПК препращали изрично към чл.127 и чл.128 ГПК, но не и към чл.129 ал.2 ГПК.

В жалбата подробно се обосновава правото на „ЕСО“ ЕАД да претендира сумата, посочена в заявлението, както и начина на претендиране на просрочените вземания по чл.107 от ЗЕ.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото, приема следното:

Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по заявление на „ЕСО“ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 ГПК против „ЕМСИ-СОЛАР“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Дряново, ул. Хаджи 1

Димитър № 16. Претендира се вземане общо в размер на 116.14 лв. главница и 19.03 лв.законна лихва, заедно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Посочено е, че паричното вземане произтича от предоставен от „ЕСО“ ЕАД достъп до електропреносната мрежа на обекта на длъжника, като собственик на електрическа централа, която произвежда електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници.

С разпореждане № 418/11.07.2023 г., съдът е констатирал, че заявлението не отговаря на изискванията на чл.410 ал.2 ГПК за редовност на исковата молба, установени в императивните разпоредби на чл.127 ал.1 т.4 и 5 ГПК. Посочено е, че обекта на длъжника, на който е предоставен достъп до ел. мрежа не е индивидуализиран, не е посочено и къде се намира същия.Поради това заявлението е оставено без движение, с указания да бъдат отстранени констатираните нередовности.

В предоставения от съда срок е постъпила молба от заявителя, с която обяснява, че присъединяването става чрез оператора на разпределителната мрежа по местонахождението на електрическата централа, като в случая това е „Електроразпределение Север“ ЕАД.

Търговецът длъжник няма договорни отношения с „ЕСО“ ЕАД, тъй като е присъединен към мрежа, собственост на ЕРМ СЕВЕР. Поради това заявителят няма достъп до изисканата конкретизираща информация, като индивидуализиране на обекта и местонахождението му, извод на присъединяване, мощност и индивидуализиращи белези на фотоволтаичната централа. Прави се искане тази информация да бъде изискана от „Електроразпределение Север“ ЕАД.

При тези данни първоинстанционният съд е приел, че указанията не са изпълнени, тъй като в това производството съдът няма правомощия да изисква данни от трето, неучастващо в делото лице. Поради това на основание 411 ал.2 т.1 ГПК заявлението е отхвърлено.

Въззивният съд намира разпореждането за правилно.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че исканите от съда уточняващи данни били неотносими, тъй като не попадали в обхвата на посочените реквизити на заявлението по чл.410 ГПК. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК проверката на съда включва съответствие на искането с изискванията на чл. 410 от ГПК, дали заявлението отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК относно задължителните реквизити на исковата молба. В обжалваното разпореждане, районният съд се е позовал на неизпълнението на указанията за отстраняване на констатирани от него нередовности по чл.

411, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 – липса на индивидуализация на обекта, собственост на длъжника, както и неговото местонахождение. Настоящият състав намира, че тези нередовности се отнасят до факти и обстоятелества, които са относими, съгласно разпоредбата на чл.127 ал.1 ГПК, към който препраща чл.410 ал.2 ГПК. От подаденото заявление по чл. 410 от ГПК и уточняващата молба не става ясно, за кой обект на длъжника е претенцията и къде се намира той. Така както е заявена претенцията не може 2 да се индивидуализира и не е налице яснота относно субекта на спорното право и на коя точно централа е предоставен достъп.Посочването на дружеството, собственик на електроцентралата само по себе си не води до индивидуализация на обекта. Това е така, тъй като е допустимо и принципно възможно дружеството да притежава повече от една централа, разположени на различни места в страната. В едно бъдещо исково производство /продължение на заповедното/ конкретният обект, на който е предоставен достъп, ще е най съществения елемент, който би определил предмета на спора. Освен това, съдържанието на заявлението е пряко свързано с това на исковата молба по чл. 422 от ГПК и ако то не е индивидуализирано, евентуално не би могла да се направи преценка за идентичността му с издадената заповед за изпълнение.

Поради изложеното, съдът приема, че правилно заповедният съд е отхвърлил изцяло, поради неотстраняване на допуснатите нередовности в указания от съда срок, заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК .

На основание изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 629 от 29.09.2023 г. постановено по ч. гр. д. № 223/2023 г. по описа на Районен съд Дряново.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3