Определение № 420 от 01.10.2025, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 420 гр. Враца, 01.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя П. Вълчева-Чукачева

Членове:

Мирослав Д. Досов

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Веселка Кр. Николова в присъствието на прокурора Ц. Й. Р. като разгледа докладваното от Петя П. Вълчева-Чукачева Въззивно частно наказателно дело № 20251400600592 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.64 ал.7 от НПК.

Образувано е по частен протест на Районна прокуратура Враца против определение №355/26.09.2025г., постановено по ЧНД №944/2025год. по описа на Районен съд Враца, с което е била взета мярка за неотклонение "Парична гаранция" по отношение на В. С. М. от гр. Враца, с ЕГН **********, обвиняем по ДП №831/2025г. по описа на РУ Враца, пр.пр. №6399/2025г. по описа на РП Враца.

В протеста се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че са налице основанията, визирани в чл. 63, ал.1 НПК, тъй като по отношение на обв. М. са налице и двете опасности- да се укрие и да извърши престъпление. Твърди се, че на този етап от разследването съществува само обоснованото подозрение за съпричастност на обв. М. да е извършил престъпното деяние. Наличието на двете опасности, в протеста се извеждат от високата обществена опасност на дееца и на деянието. Иска се да бъде отменен атакувания съдебен акт и вместо него постановен друг, с който на обвиняемия М. бъде наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Представителят на Окръжна Прокуратура Враца поддържа протеста на районна прокуратура Враца. Счита атакувания съдебен акт на Районен Съд 1

Враца за неправилен и незаконосъобразен и като такъв иска да бъде отменен.

Навежда доводи за достатъчно данни по делото за реална опасност обв. М. да извърши престъпление и да се укрие, като по този начин осуети разследването.

В с.з. пред настоящата инстанция обвиняемият В. М. се явява лично и със служебния си защитник адв. Ал. К. от ВрАК, като оспорва протеста, с искане да бъде потвърдена мярката за неотклонение “парична гаранция“.

Навеждат се доводи за липса на реална опасност обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление и с това да попречи на разкриването на обективната истина по случая. В подкрепа на твърденията си пред първата инстанция, че обвиняемият има постоянен адрес и трайна уседналост представят 2 броя заявления за припознаване на деца, диплома за завършено следно образование, 3 броя дипломи за професионална квалификация, удостоверение за постоянен адрес и писмо от Община Враца за освобождаване на жилище.

В предоставеното му право на лична защита обв. В. М. поддържа казаното от защитника си. Уточнява, че единствено той се грижи за жена си и двете си деца. Заявява, че работи на няколко места и полага обществено полезен труд и без възнаграждение.

В последната си дума обвиняемия М. моли да бъде потвърдена мярката за неотклонение.

Врачанският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с постъпилия протест, с доводите на страните изразени в с.з., както и със събраните по делото писмени доказателства, приложени към ДП №831/2025г. по описа на РУ Враца, пр.пр. №6399/2025г. по описа на РП Враца, приема за установено следното:

Протестът е подаден в срока по чл.64 ал.6 от НПК, от надлежна страна и е процесуално допустим. Разгледана по същество е неоснователен.

Съобразявайки изискванията на чл.63 ал.1 от НПК, Районен съд Враца, в мотивите към съдебния акт е обсъдил кумулативно дадените законови основания, които следва да са налице, за да се определи най-тежката репресивна мярка "Задържане под стража", каквато е поискана от РП Враца по отношение на обвиняемия.

Видно от представените доказателства,

2 с Постановление от

24.09.2025год. В. М. е привлечен в качеството му на обвиняем за това, че 23.09.2025г. в късните вечерни часове, в гр.Враца на *** на площадката пред ***,в съучастие като съизвършител с М. М. В. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото- държал се е агресивно, размахвайки дървен прът, представляващ долната част на бастун, като е отправял обидни думи „нещастници, боклуци, ще ви пребия" спрямо полицейските служители – Р.

К.- ст. полицай OOP при РУ- Враца, Г. Р. - полицай OOP при РУ- Враца и И.

М. - полицай OOP- при РУ- Враца, като деянието се отличава с изключителен цинизъм и дързост и не са налице основания за прекратяване на наказателното производство- престъпление по чл.325 ал.2, алт.2 вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години.

Основната предпоставка, предмет на разглеждане в производството по чл.64 НПК, а именно предпоставката за наличие на обосновано предположение за съпричастност към авторството на деянието е била обсъдена в мотивите на първоинстанционния съд, дотолкова доколкото е необходимо в производството по вземане на мярка за неотклонение.

Обоснованото подозрение за съпричастността на обвиняемия към авторството на деянието, дори в този първоначален етап на разследване, се извежда на първо място от показанията на свидетелите Д. П., К. С., Г. Р., Р. К., И. М., К.

Й., Е. В. и писмените доказателства. Всички тези доказателства в своята съвкупност установяват фактите относно времето, мястото, предмета и начина на извършване на деянието.

Събраният до момента доказателствен материал подкрепя обвинителната теза дотолкова, доколкото законодателя на този етап от обвинението не поставя изисквания за пълнота, прецизност и категоричност, каквито предявява към обвинителния акт. Първостепенният съд е съпоставил събрания до момента доказателствен материал и на фона на ранния етап от разследването е достигнал до единствения правилен извод, а именно, че всички тези доказателства обосновават в достатъчна степен подозрението, че обвиняемия В. М. е съпричастен към осъществяване на деянието.

Относно другата изискуема кумулативна предпоставка по чл. 63 ал. 1 пр. 3 НПК за съществуване на реална опасност обвиняемото лице да извърши друго престъпление, първоинстанционният съд е приел, че наличните по 3 делото доказателства, свързани с личността на обвиняемия В. М. сочат на липса на такава. За липсата на тази предпоставка съдът е отчел и обстоятелствата, че обвиняемият не е осъждан и не е криминално проявен, а характеристичната справка, изготвена от РУ Враца, макар и в една част негативна, не е в състояние да изведе извод за наличие на „реална“ опасност да се извърши ново престъпление от обвиняемият. Първоинстанционният съд кредитира изцяло показанията на разпитаната свидетелка Д. Г. във връзка с преценка на личността и обществената опасност на обвиняемия, приемайки, че тя не е в роднински връзки с обвиняемия и не е заинтересована от изхода на делото. Първостепенния съд е приел и липса на висока обществена опасност на деянието, за което е привлечен обвиняемия М..

Въззивният съд не споделя напълно анализа, който първостепенният съд е направил на доказателствата, в тази насока. Според въззивния съд, няма съмнение, че се касае за деяние с висока обществена опасност, но приема, че липсва висока обществена опасност на дееца. В конкретният случай, настоящият съдебен състав приема, че е налице опасност обвиняемият М. да извърши престъпление предвид високата обществена опасност на деянието, но опасността да извърши престъпление не е с достатъчно висок интензитет да наложи определяне на най- тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ предвид липсата на висока обществена опасност на дееца.

Настоящият съдебен състав приема извода на районния съд, че спрямо обв. М. не е налице опасност да се укрие. Същият работи, налице са данни за трайна уседналост. Обв. М. полага грижи за две малолетни деца и съпругата си, като е единствения които реализира трудови доходи. Всичко това потвърждава извода на първостепенния съд за липса на опасност М. да се укрие.

Въззивният съд счита, че взетата от първата инстанция мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1 000лв. би постигнала целите на мерките за неотклонение, визирани в чл. 57 от НПК, а именно да се преодолее опасността от извършване на друго престъпление, като същата е съобразена и със семейното му положение и имущественото му състояние.

Посочените по- горе обстоятелства разкриват осъществяване на деяние с висока обществена опасност, като от събрания доказателствен материал се установява липса на висока обществена опасност на дееца.

4

Ето защо въззивният съд намери, че определението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.64 ал.8 НПК, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА взетата с определение № 355/26.09.2025г., постановено по ЧНД №944/2025год. по описа на Районен съд Враца по отношение на В. С. М. от гр.

Враца, с ЕГН **********, обвиняем по ДП №831/2025г. по описа на РУ Враца, пр.пр.

№6399/2025г. по описа на РП Враца, мярка за неотклонение "ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ" в размер на 1000 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 420 гр. Враца, 01.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя П. Вълчева-Чукачева

Членове:

Мирослав Д. Досов

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Веселка Кр. Николова в присъствието на прокурора Ц. Й. Р. като разгледа докладваното от Петя П. Вълчева-Чукачева Въззивно частно наказателно дело № 20251400600592 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.64 ал.7 от НПК.

Образувано е по частен протест на Районна прокуратура Враца против определение №355/26.09.2025г., постановено по ЧНД №944/2025год. по описа на Районен съд Враца, с което е била взета мярка за неотклонение "Парична гаранция" по отношение на В. С. М. от гр. Враца, с ЕГН **********, обвиняем по ДП №831/2025г. по описа на РУ Враца, пр.пр. №6399/2025г. по описа на РП Враца.

В протеста се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че са налице основанията, визирани в чл. 63, ал.1 НПК, тъй като по отношение на обв. М. са налице и двете опасности- да се укрие и да извърши престъпление. Твърди се, че на този етап от разследването съществува само обоснованото подозрение за съпричастност на обв. М. да е извършил престъпното деяние. Наличието на двете опасности, в протеста се извеждат от високата обществена опасност на дееца и на деянието. Иска се да бъде отменен атакувания съдебен акт и вместо него постановен друг, с който на обвиняемия М. бъде наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Представителят на Окръжна Прокуратура Враца поддържа протеста на районна прокуратура Враца. Счита атакувания съдебен акт на Районен Съд 1

Враца за неправилен и незаконосъобразен и като такъв иска да бъде отменен.

Навежда доводи за достатъчно данни по делото за реална опасност обв. М. да извърши престъпление и да се укрие, като по този начин осуети разследването.

В с.з. пред настоящата инстанция обвиняемият В. М. се явява лично и със служебния си защитник адв. Ал. К. от ВрАК, като оспорва протеста, с искане да бъде потвърдена мярката за неотклонение “парична гаранция“.