Определение № 350 от 02.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 350 гр. София, 02.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Димитър Фикиин

Емилия Колева като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно дело № 20241000600414 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава 22 от НПК, вр.чл.249, ал.2 НПК.

С протоколно определени е № 1187 от 12.03.2024г., постановено по НОХД № 573/2024г., в проведеното разпоредително съдебно заседание Софийски градски съд, НО, 39 състав е оставил без уважение направеното искане от адв.Т. за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

В законния срок против определението на съда е постъпила частна жалба от подсъдимия С. А. Ц.. В жалбата се сочи, че на досъдебното производство били пренебрегнати негови права. При предявяване на разследването той и защитникът му адв.Т. били направили искания за събиране на доказателства с цел изясняване на обективната истина.Счита, че неправилно прокурор З. е приел, че проведеното разследване е всестранно, пълно и обективно, както и че са проведени всички действия за разкриване на обективната истина. В изготвеното от прокурора постановление били вписани неистини - за наличието на химическа експертиза, за мярката за неотклонение, за изясненост на фактическата обстановка и липсата на данни за допуснати процесуални нарушения при събиране и проверка на доказателствата. Сочи, че не му е връчен екземпляр от постановлението, с което е отказано да бъдат извършени поисканите от него процесуални действия. Счита, че допуснатите по отношение на него процесуални нарушения, приети и от съдия В., в своята съвкупност опорочават изцяло проведеното разследване. Поддържа, че недопускането на обвиняемия да даде обяснения в наказателното производство е „абсолютно“ процесуално нарушение.В хода на разследването били нарушени не само процесуалните, но и човешките му права. По здравословни причини бил провел 1 продължително лечение, за което била приложена съответна медицинска документация, в хода на което били извършвани проверки в болничните заведения и оказване на натиск с цел провеждане на процесуални действия.

Моли да бъде отменено определението на СГС и делото бъде върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните му права.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД като взе предвид доводите, залегнали в частната жалба, и след като се запозна с атакуваното определение и материалите по делото, намери следното:

По отношение на С. А. Ц. е повдигнато обвинение и е внесен в Софийски градски съд обвинителен акт за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

За да остави без уважение искането на подсъдимия Ц., направено чрез защитника му адв.Т., да бъде прекратено съдебното производство и делото бъде върнато на прокурора, СГС е приел, че не са допуснати претендираните от тях процесуални нарушения на досъдебното производство, като е изложил съображенията си, поради които счита същите за отстраними в хода на съдебното производство като централна фаза на процеса.

Въззивната инстанция се съгласява с приетото от СГС, че отказът на прокурора да допусне събирането на нови доказателства, поискани от обвиняемия и защитника при предявяване на разследването, не съставлява съществено процесуално нарушение. Касае се претенция за даване на обяснения, за назначаване на експертиза и извършване на очни ставки.

Съгласно чл.7, ал.1 и ал.2 от НПК съдебното производство заема централно място в наказателния процес, а досъдебното производство има подготвителен характер. Този основен принцип на осъществяване на правораздаването по наказателни дела е скрепен с множество гаранции. Съдебната практика, вкл. тълкувателна такава, обективирана в Тълкувателно решение № 2 от 2002г. на ОСНК е категорична и последователна относно това, че когато на досъдебното производство са допуснати процесуални нарушения при извършване на действия по разследването, на никой етап от развитие на съдебното производство делото не може да се връща на прокурора. Гаранция за успешното им отстраняване е обстоятелството, че само в съдебното производство намират приложение всички основни принципи на наказателния процес – публичност, състезателност, непосредственост и устност. В тази връзка, съдът не може да се позове на събрания и проверен доказателствен материал без отново да го събере, провери и установи, освен в 2 случаите на неповторими действия, когато съдът проверява неговата законосъобразност и верността на изготвените протоколи. Това правило е важимо, независимо дали са допуснати съществени процесуални нарушения, а изключения се допускат само при стриктно съблюдаване на предвидения в НПК ред за приобщаване на доказателства / чл.281, чл.279, чл.283/. По изложените съображения следва да бъдат отхвърлени възраженията на жалбоподателя, че правата му на досъдебното производство за събиране на доказателства са съществено ограничени и този порок не може да бъде отстранен в съдебната фаза.

Правилно СГС е приел, че описанието на инкриминираното Д.ие в обстоятелствената част на обвинителния акт отговаря на стандарта, залегнал в чл.246, ал.2 от НПК. Претендираните от подсъдимия недостатъци в съдържанието на обвинителния акт се отнасят до времевите параметри на описаното Д.ие. Внимателното запознаване със съдържанието на прокурорския акт доведе и въззивната инстанция до извод, че в двете негови части /обстоятелствена и заключителна/ коректно и еднозначно е посочено времето на извършване на престъплението – дата и час. Относно соченото разминаване следва да се отбележи, че се касае за съвсем малък интервал от време, от който подсъдимият е привел в движение автомобила си до възникване на пътния инцидент, при който Ц. е изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. Времето на установяване на концентрацията на алкохол в кръвта е отразено в съставените впоследствие документи, като евентуален спор относно точния й размер с оглед на изтеклото време, е обстоятелство, което може да бъде разрешаван в хода на съдебното производство посредством събиране на допълнителни доказателства, вкл. съдебно-медицинска и токсикологична експертиза. Тези възражения обаче, касаят съществото на спора и не мога да бъдат основание за връщане на делото на прокурора.

Следва да се посочи, че по делото липсват данни за едностранчиво или тенденциозно водене на разследването в неговата досъдебна фаза, в каквато насока се явяват неоснователни наведените доводи от жалбоподателя.

С оглед на изложеното, въззивният съд намери, че следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно определението на СГС. В съдържанието на внесения против подсъдимия С. Ц. обвинителен акт няма 3 непълноти относно факти и обстоятелства, които следва да се включат при описанието на фактологията, за да станат част от предмета на доказване. От друга страна, правилно и законосъобразно първият съд е счел, че допуснатото на досъдебното производство нарушение, касаещо правото на събиране на нови доказателства, не е съществено по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК и успешно може да бъде отстранено в хода на съдебното производство, поради което и правилно делото не е върнато на прокурора.

Водим от горното и на основание чл.341, ал.2, вр.чл.249, ал.3 от НПК, САС, НО, 7 с-в

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1187 от 12.03.2024г. по НОХД № 573/2024г. на Софийски градски съд, НО, 39 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4