Решение № 9923 от 27.05.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 36177/2021
- Вид
- Решение № 9923
- Подписан
- 27.05.2024
- Състав
- СТАНИМИР НИКОЛОВ ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 261, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 264, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 264, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 9923 гр. София, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ............... при участието на секретаря ............... като разгледа докладваното от ............... Гражданско дело № 20211110136177 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от .................., седалище и адрес на управление: ................, срещу ................, седалище и адрес на управление:
............... с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 266 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за заплащане на следните суми: 21 854,73 лв., представляваща незаплатена цена на възложени и извършени строително-монтажни работи по сключен между страните договор за доставка и монтаж № ................. г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.06.2021 г., до окончателно изплащане на вземането; 2 185,47 лв., представляваща мораторна неустойка за забава по чл. 12 от сключен между страните договор за доставка и монтаж № ................. г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.06.2021 г., до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 15.02.2021 г. между страните бил сключен Договор за доставка и монтаж № ............, по силата на който 1 ответникът възложил, а ищецът се задължил да изпълни строителномонтажни работи, описани по видове и количества в Приложение № 1 към договора, неразделна част от него, на обект ................ находящо се на адрес:
................ Стойността на възложените СМР била в размер на 16 081,37 лв. без ДДС (19297,64 лв. с ДДС), като съгласно чл. 2, ал. 1 от договора крайната дължима от възложителя сума за извършените СМР се формирала на база замерени количества по твърди единични цени, посочени в Приложение № 1.
На 02.03.2021 г. ответникът извършил авансово плащане на сумата от 9 648,82 лв. с ДДС, за което била издадена фактура № 772/02.03.2021 г. Твърди се, че в хода на изпълнение на работата от страна на ищеца била установена необходимост от извършване на по-големи количества от уговорените с Приложение № 1 видове работи, а именно: извършване на машинен изкоп с мини багер (позиция 1 от приложението), както и съответно натоварване и извозване на по-големи количества земни маси (позиция 3), както и доставка и обратен насип с фракция 0-40 и обратен насип със земни маси зад палисади (позиции 4 и 8) и пр. Поради значителната разлика в количеството земни маси, които се е наложило да бъдат изкопани и съответно извозени от обекта, на 30.03.2021 г. ищецът уведомил по ел. поща ответника чрез посоченото в договора лице за контакт, както и предприел извършване на геодезическо заснемане с цел установяване на точната разлика между договореното количество и това, което е необходимо да се отстрани. В последствие, с друг имейл от 28.04.2021 г. ищецът изпратил на ответника геодезическото заснемане, както и точни изчисления на количеството изкопани земни маси.
Със същия имейл на ответника бил изпратен и Протокол акт обр. 12 с описани в него всички видове и количества СМР, подлежащи на закриване и установяващ, че са постигнати изискванията на проекта. Впоследствие на ответника бил изпратен и Протокол акт обр. 19 от 28.04.2021г. с описани в него всички видове и количества действително извършени СМР на обща стойност 34 317,79 лв. без ДДС (41 181,35 лв. с ДДС). Твърди се, че до получаване на последния акт от ответника от страна на последния не е имало възражения против изпълнението на уговорените с договора работи в установения по-голям обем. Едва на 29.04.2021 г., с имейл до ищеца, ответникът възразил срещу количеството на изкопаните и извозени от обекта земни маси и настоял за преразглеждане на единичните цени, въпреки че същите били уговорени с Приложение № 1 към договора и въпреки че е бил 2 уведомен своевременно преди изпълнението на същите СМР за установената разлика в количествата. Твърди се, че в нарушение на чл. 8 от договора ответникът отказал да подпише Протокол акт обр. 19. Между страните била разменена електронна кореспонденция в опит за доброволно уреждане на спора, но завършил без успех. На 25.05.2021 г. ответникът извършил плащане по договора на сума от 9677, 80 лв. с ДДС, като в нарушение на чл. 2, ал. 5 от договора отказал да заплати действителната цена на актуваните и изпълнени СМР. В чл. 12 от договора била уговорена мораторна неустойка при забава в плащанията в размер на 0,1 % от стойността на забавеното плащане за всеки ден забава, но не повече от 10 % от тази стойност. Протокол акт обр. 19 бил изпратен на ответника на 28.04.2021 г. по ел. поща и в съответствие с чл. 2 ал.4 от договора, считано от 04.05.2021 г., ответникът бил изпаднал в забава, поради което претендира максималния размер на дължимата по чл. 12 неустойка в размер на 2 185,47 лв. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 21 854, 73 лв. с ДДС, представляваща разликата между цената на изпълнените от ищеца и актувани с Протокол акт обр. 19 строително-монтажни работи в размер на 41 181,35 лв. с ДДС и извършените две плащания от страна на ответника в размер на 9 648, 82 лв. с ДДС (по фактура № 772/02.03.2021 г.) и 9 677, 80 лв. с ДДС (по фактура № 796/25.05.2021 г.), както и сумата от 2 185,47 лв. – мораторна неустойка по чл. 12 от договора. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника ............... за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. С. В. и адв. ........... Процесуалните представители оспорват исковете като изцяло неоснователни. Навеждат твърдения за нередовност на исковата молба и недопустимост на претенциите за законна лихва за забава и договорна неустойка поради недопустимост на тяхното кумулиране. Не оспорват, че между страните бил сключен договор за извършване на СМР в обект ..............., но сочат, че договорените между страните СМР били изчерпателно описани по видове, количества и цени в дванадесет точки в Приложение № 1, неразделна част от договора. Оспорват допълнителните СМР, за които се претендира плащане по делото, да са извършени по вид, количество и обем. Твърдят, че допълнително извършените CMP не са съгласувани с ответника по вид, количество/обем и цена, както и че същите не 3 са приети от ответника и последният не е подписал Протокол акт обр.12 и Протокол акт обр.19. Твърдят, че ответникът не е бил уведомен и негов представител не е присъствал при изготвянето на геодезическото заснемане, организирано от ищеца, както и че същият не се е съгласил с резултатите от заснемането и не го е приел. Твърдят, че ответникът не е имал възможност своевременно да се запознае с геодезическото заснемане и да даде становище по него, да се съгласи или да оспори и откаже извършването на изкопните работи, съобразно това заснемане. Геодезическо заснемане бил предоставен на ответника по ел. поща едва на 28.04.2021 г. заедно с Протокол акт обр.12 и Протокол акт обр.19, т.е. след като работите (основните и допълнителните) били вече извършени и ответното дружество било поставено пред свършен факт да плати актувани като завършени работи, без да има възможност да провери количеството и обема на актуваните работи и без да има възможност да откаже тяхното извършване. Твърдят, че още на следващия ден (29.04.2021 г.) след получаването на посочените документи ответното дружество изрично възразило против количеството, обема и цената на описаните в двата протокола CMP за размерите над договорените в Приложение № 1 към договора и е отказало да приеме работата. На следващо място считат, че дори да са извършени СМР, надвишаващи договореното, то такива не са били възлагани от ответното дружество. Тези работи не били съгласувани с ответника по вид, количество, цени, поради което в случай, че ищецът е извършил такива, то същите били извършени без възлагане и при липса на договореност между страните. Считат, че доколкото има работи, извършени от ищеца извън и в повече от договорените между страните CMP, същите са допълнителните работи и количества по смисъла на чл. 2, ал. 1, изр. 3 от договора. Тези работи не били съгласувани с ответното дружество, поради което претенцията за заплащането на допълнителните работи по цени, уговорени за основните работи по договора, била в противоречие с добрите търговски практики, представлявало злоупотреба с право от страна на ищеца.
Сочат, че договорът за изработка е консенсуален и се счита за сключен с постигането на съгласие по основните му елементи – предмет и цена, което важи в пълна сила и за изменението му, в това число и за извършването на допълнителни СМР извън първоначално договореното. В тази връзка твърдят, че в чл. 2, ал. 1, изр. 3 от договора било уговорено, че допълнителните работи и количества материали се заплащат отделно от стойността на основния 4 договор, единствено след писмено съгласуване на цени за всяка допълнителна работа, каквото писмено съгласуване на цени за допълнителни работи между страните в случая липсвало. Твърдят, че страните са постигнали съгласие относно вида, количеството и обема на работите само по отношение на конкретно и изчерпателно посочените в Приложение № 1.
Страните са договорили, че крайната цена на СМР по Приложение № 1 ще се определи на база замерени количества след окончателното приключване на работата, но тази уговорка се отнася само и единствено за конкретно определените в приложението работи, а не за други такива. Ето защо считат, че всички работи, за които няма изрична договорка между страните за вид, количество и цена, в случай, че са извършени, то това е на извъндоговорно основание. Твърдят, че в процесния случай, допълнителните работи, за които се претендира процесното плащане, са различни от основните работи, които са уговорени по договора; същите са извън работите по Приложение № 1.
Същите не били съгласувани между страните и не били възложени от ответника, поради което за тях не се дължало плащане по същите цените, като за основните работи, уговорени в приложението. Считат, че изкопаването на земна маса от 231,124 куб.м. (масов изкоп) с цел изравняване нивото на терен и нейното извозване е работа, която по своята същност е различна от договорената в пункт № 1 и № 3 от приложението. Работата по пункт № 1 от приложението била направата на изкопи за палисади, което изисквало извършването на прецизен и точен изкоп, с определена форма и точен размер и предвид спецификата на работата и на съоръжението, същата била договорена за 15 куб.м. и за цена от 33,82 лв./куб.м., която единична цена била неколкократно по-висока от единичната цена на масовия изкоп. Твърдят, че последващо извършените допълнителни изкопни работи, предмет на исковата претенция, които били извършени в обем от 231,124 куб.м., не се отнасят до изкопа за палисадите. Тези изкопни работи и извозването на изкопаната земна маса били направени с цел изравняването на терена на отделните нива. Това представлявало масов изкоп, който не изисквал прецизност и специална техника (мини багер), каквато била необходима за изкопа за палисади и се извършвала с по-едрогабаритна техника и търговската цена за масовия изкоп била много по-ниска – около 10 лв./куб.м.Оспорват претенцията за заплащане на работата, описана в пункт 13 от Протокол акт обр.12 и Протокол акт обр.19, като недължима на посоченото 5 договорно основание. Същата не била възложена от ответното дружество и била извършена при липса на договор. Посочената работа „натоварване и извозване на земни маси до депо в обекта“ представлявала „допълнително възложени СМР“ по смисъла на чл. 2, ал. 6 от договора, тъй като такъв вид работа изобщо не била уговорена в Приложение № 1. В чл. 2, ал. 6 от договора, страните били уговорили, че допълнително възложените СМР се договарят с анекс и се изпълняват след двустранното подписване на анекса.