Решение № 1059 от 22.07.2021, Административен съд - Варна

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ гр. Варна, 22.07.2021г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МИХОВ при участието на секретаря Нина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Д. Михов административно дело № 1018/2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 215 и сл. от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на Я.Ц.М. ЕГН **********, предявена чрез пълномощника й по делото адвокат И.З., срещу заповед № Г-370/30.10.2018 г. на Заместник кмета на Община Варна, с която е одобрен ПУП – план-извадка ПРЗ за УПИ ІV-*** „за жилищно строителство“, кв. 48 по Предварителния проект на ПУП – ПРЗ за кв. 45, 47 и 48 по плана на СО „Ментеше“ - гр. Варна, съгласуван от ЕСУТ с т. 12 от протокол № 17/09.05.2017 г.

В жалбата са изложени доводи за неспазване на императивните разпоредби на закона при започване на административното производство и за нарушаване на правото на участие на жалбоподателката. Иска се от съда заповедта да бъде отменена. В първото по делото съдебно заседание, при предишното разглеждане на делото, на 17.04.2019 г. адвокат З. допълнително конкретизира основанията, на които се оспорва планът: намира, че кметът не е разполагал със законова възможност да делегира на заместника си правомощията за одобряване на плана, а същевременно не са били изпълнени и условията за заместване на датата, на която той е одобрен с обжалваната по делото заповед по чл. 129, ал. 2 от ЗУТ; твърди, че въпреки че е била уведомена за изработването на плана, доверителката му е била възпрепятствана да получи текстовата и графичната му част; сочи, че с ПУП е нарушено изискването на ЗУТ за намиране на най-оптимално градоустройствено решение за територията, като с ПУП се предвижда тупик около имота на доверителката му, за който ще се отнеме част от него като отделно от това планът предвижда и изграждане на сграда, която ще засенчи имота на доверителката му. Изложени са доводи, че твърденията на ответника за недопустимост на производството са неоснователни, като в тази връзка жалбоподателя се позовава на мотивите на Върховният административен съд, който служебно е проверил допустимостта на жалбата. Претендира присъждане на съдебни разноски, като представя подробен списък на същите.

Ответникът по жалбата - Заместник-кметът на община

Варна, чрез пълномощника си юрисконсулт Д., оспорва жалбата. С депозирана на 04.06.2021 г. молба от гл.юрисконсулт М Д., са изложени подробно твърдения за недопустимост на жалбата, като е цитирана съдебна практика на Върховния административен съд. Изложени са доводи, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила и съобразяване с материалноправните норми. Посочва, че от събраните по делото доказателства, се потвърждава, че одобрения ПУП съответства напълно на предвижданията на ОУП на гр.Варна на одобрения ПУР на СО „Ментеше“, както и на приетия предварителен проект на ПУП-ПРЗ за СО „Ментеше“. Твърди, че при съпоставка между Предварителния проект се установява, че вида в който същия е съгласуван е същия, като този който е приет. В този смисъл излага доводи, че с оспорената заповед не са извършени изменения в уличната регулация, а отреждането на имота съответства на предназначението на територията. Изразява становище, че предвидените отстояния от съседните имоти и предвидените градоустройствени показатели са изцяло в рамките на допустимото, като по никакъв начин не се засягат и други имоти по неблагоприятен начин. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Депозирани са писмени бележки от процесуалния представител на ответника, в които са изложени доводи за недопустимост на жалбата, в условията на евентуалност, че същата е неоснователна.

Заинтересованото лице – Д.И. Спиридонов, чрез адв. С., изразява становище, че жалбата е недопустима, защото жалбоподателката не притежава вещни права, нито ограничено вещно право върху имота. Иска се от съда да прекрати производството по делото.

Заинтересованите лица – В.С.К., Е.Т.С., К.Д.Н., Д.Д.К., К.С.К., Ж.И.А., М.П.Я., К.С.И., Т.В.А., В.В.П., Л.К.Г., Г.Ц.Г., Ц.И.А., К.И.А., не изразяват становище по спора.

Заинтересованото лице – Община Варна, чрез юрисконсулт

М Д., изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че оспорената заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и при съобразяване на материалноправните норми. Посочва, че с оспорената заповед не са извършени никакви изменения в уличната регулация, а отреждането на имота съответства на предназначението на територията. Твърди, че предвидените отстояния от съседните имоти и предвидените градоустройствени показатели са изцяло в рамките на допустимото, по никакъв начин не се засягат и други имоти по неблагоприятен начин. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Варна, като прецени събраните по делото доказателства и предвид изложените от страните доводи, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството е образувано, след като с Решение

№5423/28.04.2021г., постановено по адм.д. №3082/2021г., състав на Върховен административен съд е отменил Решение №838/03.07.2020г., постановено по адм.д. №3572/2018 г. на Административен съд Варна и е върнал делото на същия съд, за ново разглеждане, при съобразяване с дадените от касационната инстанция указания. Върховният административен съд е отменил и Определение №1804/24.08.2020 г. постановено по адм.д.№3572/2018 г. на Административен съд Варна.

За да се произнесе по наведените доводи за процесуална недопустимост на жалбата съдът съобрази следното:

Абсолютна задължителна процесуална предпоставка за допустимост на обжалването е оспорването да е предявено от лице с правен интерес, т. е. от надлежна страна. Специалният Закон за устройство на територията съдържа отделна разпоредба относно кръга на заинтересуваните лица в производствата по изработване, одобряване и обжалване на подробните устройствени планове. Съгласно чл. 131 ал. 1 ЗУТ заинтересувани лица при съгласуването и одобряването на устройствените схеми и планове и техните изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане – по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана, като ал. 2 в няколко отделни точки изчерпателно регламентира хипотезите на непосредственото засягане по смисъла на закона. В случая предмет на оспорената с жалбата устройствена разработка е ПИ 10135.4501.*** в СО „Ментеше“, урегулиран с плана в УПИ ІV-*** „за жилищно строителство“ с ниско по характера си застрояване по смисъла на чл. 23, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, което освен от таблицата за градоустройствените показатели върху приложената на л.2 от административната преписка графична част на плана, се установява и от т.3 на заключението на изслушаната по адм.д.№3572/2018г. съдебно-техническа експертиза /л. 255 – 257/. Видно отново от графичната част на плана, ПИ 10135.4501.***, на който жалбоподателката Ц. се легитимира като собственик с издадената на основание пар. 4к, ал. 7 от ПЗР ЗСПЗЗ заповед № 2024/31.12.2004 г. на заместник-кмета на община Варна /л. 69 от делото/, е съседен на обхванатия от разработката ПИ 10135.4501.***. Следователно, за да е непосредствено засегнат ПИ 10135.4501.*** от предвижданията на плана, по отношение на него трябва да е налице някоя от обхванатите в чл. 131 ал. 2 т. 2 – 5 от ЗУТ хипотези. От графичната част на ПУП-ПРЗ е видно, че не са налице хипотезите на чл. 131, ал. 2, т. 2 и т.3 от ЗУТ, тъй като ПИ 10135.4501.*** и ПИ 10135.4501.*** не са включени с плана в свързано застрояване /в УПИ ІV-*** е предвидено свободно застрояване/, като с част ПЗ е спазено изискуемото по чл.

31 ал. 1 т. 2 ЗУТ разстояние от 5 м. от предвидената в УПИ ІV-*** основна жилищна сграда до границата към дъното на урегулирания поземлен имот, където е ситуиран ПИ 10135.4501.***.

По отношение на ПИ 10135.4501.*** е налице обаче регламентираната в чл. 131 ал. 2 т. 4 ЗУТ хипотеза на непосредствено засягане като съображенията за това са следните: Обжалваната по делото заповед е издадена при условията на чл. 133 ал. 1 ЗУТ като с нея е одобрен План за регулация и застрояване - извадка от съгласувания от ЕСУТ с т. 12 на протокол № 17/09.05.2017 г. Предварителен проект на ПУП –ПРЗ за кв. 45, 47 и 48 на СО „Ментеше“, в частта за урегулирания в УПИ ІV-*** „за жилищно строителство“ ПИ 10135.4501.***. Видно от т. 2 на заключението на съдебно-техническата експертиза, за СО „Ментеше“ няма одобрен и действащ цялостен подробен устройствен план, изключая одобрения от ОбС – Варна с решение № 1357-4 по протокол № 28/12.02.2014 г. План за улична регулация на СО „Ментеше“. Приетият предварителен проект за ПУП – ПРЗ на кв. 45, 47 и 48 на СО „Ментеше“, извадка от който представлява одобреният с процесната заповед ПУП- ПРЗ за УПИ ІV-***, е изготвен при условията на чл. 16 ал. 1 ЗУТ, което освен от съдебно-техническата експертиза, е видно и от приложените на л. 43-44 и на л. 2 от административната преписка обяснителна записка към ПУП-ПРЗ за УПИ ІV-*** и от графичната част на предварителния проект на ПУП – ПРЗ за СО „Ментеше“, част ПР, с приложена под нея таблица по чл. 16 ЗУТ в частта за урегулирания в УПИ ІV-*** ПИ 10135.4501.***. Следователно, с одобрения с оспорената по делото заповед ПУП-ПРЗ за урегулирания в УПИ ІV-*** ПИ10135.4501.*** е променено съгласно чл. 9, ал. 2, във вр. с чл. 8, т. 1 от ЗУТ конкретното предназначение на поземления имот в такова за жилищни нужди, което до този момент се е определяло съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУТ от фактическото му ползване. Установеното наличие на хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ обуславя качеството на заинтересувани лица на собствениците на съседния на устройствената разработка ПИ 10135.4501.***, като на основание чл. 131, ал. 1 от ЗУТ, след като все още не е въведен имотен регистър, информацията относно собствеността следва да се почерпи изцяло от записванията в кадастралния регистър на недвижимите имоти в състоянието му към датата на одобряване на плана. Поради тези съображения за преценката относно допустимостта на жалбата, ирелевантни се явяват наведените по делото твърдения за съществуващия спор за собственост по отношение на ПИ 10135.4501.*** и постановените във връзка с него влезли в сила съдебни решения по въз. гр. дело № 609/2008 г. на ВОС и по въз. гр. дело № 1515/2014 г. на ВОС, с първото от които е отменено решението по гр. дело № 6402/2005 г. на ВРС, образувано по предявения от Вълко П. Ангелов, М.П.Я., З С А. и К.С.И. срещу ответниците Л.К.Г., Я.Ц.М., Г.Ц.Г. и Г П М отрицателен установителен иск за собственост, като с въззивното решение е прието със СПН, че ответниците не са собственици на реална част с площ 594 кв. м. от недвижим поземлен имот *** в землището на гр. Варна, кв. „Владиславово“, местност „Ментеше“, целият с площ 600 кв. м., а с второто решение въззивният съд е обезсилил решението на ВРС по гр. д. № 2566/2011 г., образувано по предявения от Я.Ц.М. срещу ответниците М.П.Я., З С А. и К.С.И., Т.В.А. и В.В.П. положителен установителен иск за собственост относно поземлен имот *** с площ 600 кв. м., находящ се в землището на гр. Варна, кв. „Владиславово“, местност „Ментеше“.

Информация за решенията се съдържа на л. 50 – 66 от адм. преписка/л.80-92 от делото/.

Видно от приложената на л. 203 по адм.д.№3572/2018 г. скица № 15-950208/18.10.2019 г. на ПИ 10135.4501.***, представляваща извадка от одобрените със заповед № РД-18-30/19.06.2007 г. на ИД на АК кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Варна в частта за ПИ 10135.4501.***, този имот е записан в кадастралния регистър на недвижимите имоти като собствен на *** Г., като същевременно още с издадената през 2004 г. на основание пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ заповед № 2024/31.12.2004г. заместник-кмета на община Варна е наредил наследниците на *** Г., в кръга на които е жалбоподателката Я.Ц.М., да придобият при условията на пар. 4а ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ правото на собственост върху ПИ *** в КР 501, целият с площ 600 кв. м. /л. 69 от делото/. От приложените на л. 70 - 73 от делото съдебни решения по адм. дело № 11361/2018 г. на ВАС на РБ и по адм. дело № 616/2018 г. на Адм. съд - Варна с основание може да се заключи, че и към момента на образуването и приключването с обжалваната по делото заповед № Г-370/30.10.2018 г. на административното производство по изработване и одобряване на процесния ПУП – ПРЗ за УПИ ІV-***, в кадастралния регистър на недвижимите имоти, като собственик на съседния на устройствената разработка ПИ 10135.4501.*** също е бил записан *** Г., респективно наследниците му, между които е жалбоподателката Я.Ц.М.. Изводът се налага от факта, че с постановеното на 28.06.2018г. решение по адм. дело № 616/2018 г. Административен съд - Варна е отменил по жалба на Я.Ц.М. издадената от началника на СГКК- Варна заповед № 18-7604/12.10.2017 г., с която е допуснато изменение на КРНИ за ПИ 10135.4501.*** посредством вписването на наследниците на Продан Ангелов като собственици на 594 кв. м. ид. ч. от имота, като с решението от 29.03.2019 г. по адм. дело № 11361/2018 г. ВАС РБ, Второ отделение, е оставил в сила първоинстанционното решение.

Разпечатката съдържа 27 от 32 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7205b793-cde8-4ea3-8cb9-f41dc2010eca