Решение № 81 от 18.02.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. София, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Невена Грозева

Бонка Янкова при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора М. Гр. Колев като разгледа докладваното от Невена Грозева Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200001 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на а. Д. и на подс. М. Г. И. срещу решение № 236 от 3.07.2024 г. по внохд № 1379/24 г. по описа на Апелативен съд- София.

В жалбата на адв. Д. са релевирани касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и за оправдаване на подсъдимата по възведеното й обвинение, поради неговата несъставомерност, поради това, че подсъдимата не е годен субект на престъплението, тъй като е действала като пълномощник на сина си.

Твърди се, че съдът е направил едностранчив анализ на събраните доказателства, като неоснователно е отказал да кредитира обясненията на подсъдимата и свидетелите С. и Н., потвърдили, че лично са обработили част от процесните земеделски имоти; че съдът е разпитал избирателно само част от поисканите свидетели и е отказал да допусне до разпит поисканите още четирима свидетели; че е ценил негодни доказателствени средства, които не са били съставени по реда и със средствата на НПК; че е нарушено правото на защита, тъй като в обвинителния акт и решението на съда не е посочен размерът на вредите; че са тълкувани избирателно показанията на свидетелите извършили проверката на терен и не отчетен факта, че лицето подало сигнал срещу подсъдимата св. В. Витанов има дългогодишен спор за собственост с нея, поради което съобщеното от него не следва да бъде ползвано с доверие от 1 съда;нарушена е била изцяло процедурата за извършване на теренни проверки на физическите лица, регламентирана в ЗПЗП , Наредба №4/18 г., тъй като подсъдимата не е потърсена; проверката е направена от едно лице св. Т. вместо две и направените от него снимки не отговарят на изискванията; не е съобразено заключението на назначената Агрономическа експертиза и устните разяснения дадени от вещото лице проф. П.; не е съобразено обстоятелството, че по същото време е действал закона за извънредното положение от 20.03.2020 г., който налага абсолютни ограничения в това число и на придвижване. От субективна страна действията на подс. И. не са умишлени, нито непредпазливи, тъй като не е допускала, че подаденото заявление за подпомагане не отговаря на обективната действителности, тъй като тя е действала в качеството на упълномощител и не следва да носи наказателна отговорност, поради което следва да бъде оправдана. Наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като от деянието не са настъпили вредни последици, тя е с добри характеристични данни, навършила е 70 години, пенсионер е и полага общественополезен труд. Налице са основания за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК и за определяне на наказание „пробация“, алтернативно за приложението на чл. 78 а от НК.

В жалбата на подс. И. се навеждат всички касационни основания, като се отправя критика към въззивния съд, че буквално е възпроизвел значителна част от мотивите към присъдата,което прави съдебния акт негоден за касационна проверка и налага отмяната му. Внесеният обвинителен акт не отговаря на законовите предписания, с което е нарушено правото на защитата и негоден да постави началото на съдебното производство. Това не е съобразено на разпоредителното заседание на съда. Игнорирано е решение С 188/20 г. на Съда на ЕС относно съдържанието на обвинителния акт в случаите на неясноти и непълноти в съдържанието му и изискването за тяхното отстраняване. Фактическите изводи на съда не са формирани въз основа на обективна оценка на доказателствената съвкупност, а на избрана част от нея – на показанията на св. В. и лицето извършило проверката на терен, като по този начин съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на съдебния акт.Съдът не е дал отговори на всички възражения на страните, поради което този порок следва да бъде приравнен на липсата на мотиви съобразно утвърдената съдебна практика.

Материалният закон е приложен неправилно, тъй като съдът не е успал да разкрие обективната истина и е направил необосновани изводи за наличие на съставомерно поведение като е признал подс. И. за виновна по предявеното обвинение по чл. 248 а, ал. 2 от НК, без да съобрази дадените от в. л. П. разяснения касаещи качеството на приложените снимки, липсата на яснота по въпроса за идентичност на заснетите и инкриминирани парцели, липсата на фиксирани координати на всяко снимка, както възможността имотите да са били обработвани пред датата на подаване на заявлението, но поради метеорологични условия би могло следите от обработка им да са били заличени. Наказанието е явно несправедливо и определено напълно произволно, без да се съобрази напредналата възраст и тежестта на извършеното деяние. Настоява се за оправдаване на подсъдимата, 2 алтернативно за редуциране на размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание пред ВКС подс. И. се явява лично и поддържа жалбата и всички направени в нея възражения и искания. В последната си дума иска да бъде оправдана, тъй като не е извършила престъпление, поради което не следва да носи отговорност по наказателния закон, а най -много за действията си следва да понесе административно наказание, тъй като не е ощетила ЕС и е единствената от селото, която обработва земята си.

Пред ВКС адв. Д. поддържа касационната жалба и допълнението към нея с всички развити доводи и оплаквания. Образуваното наказателно производство срещу доверителката му е въз основа на един неверен сигнал , като проверката е извършена в нарушение на всички нормативни актове, като тези нарушения са описани педантично в допълнението към жалбата.

Поддържа искането за оправдаване на подсъдимата, тъй като тя не е извършила престъпление, защото не е подала искане за изплащане на субсидии, а проверката е извършена когато държавата е била в извънредно положение по време на ковид пандемия.

Представителят на ВКС намира, че жалбите са неоснователни, тъй като съдът не е допуснал нарушения при оценката на доказателствените материали и е приложил правилно материалния закон. Направено е разграничението на типовете земеделски земи и то е съобразено с нормативната база, като в обвинителния акт ясно е посочено каква е следвало да бъде обработката.

Възраженията, че проверката е извършена в края на годината не променя извода за нейната виновност, както и обстоятелствата, че предходни години тя добросъвестно е изпълнявала задълженията си като земеделски стопанин от името на сина си, са неотносими. Към момента, в който подс. И. е подала заявлението за подпомагане тя е била длъжна да извършва необходимите дейности по земите, за които иска подпомагане, като материалите по делото установяват точно обратното. Ако подсъдимата е искала да се съобрази със закона за извънредното положение, тя е знаела, че няма да може да извърши обработката на земите и въпреки това е подала заявлението за подпомагане три месеца след влизане в сила на закона, което установява субективната страна на деянието. За това прокурорът настоява атакуваното решение да бъде оставено в сила.

ВКС след като изслуша доводите на страните, обсъди приложените по делото материали и в пределите на чл. 347 от НПК, намери следното :

Касационните жалби на подс. И. и на адв. Д. са неоснователни.

С присъда № 150 от 5.10.2023 г. поставена по нохд № 319/23 г. СГС признал подсъдимата М. Г. И. за виновна в това, че на 12.06.2020 г. в гр.

София, в сградата на ОД „Земеделие“ -София- град, представила пред К. В.

Цв.- главен експерт към ОД „Земеделие“ неверни сведения в Таблица за използваните парцели през 2020 г. като неразделна част от Заявление за подпомагане за кампания 2020 г., подадени чрез нея като пълномощник на сина си С. Л. М. с УРН 639136, в което заявила, че той ползва СИПП и по ЗДП площи, които отговарят на условията за допустимост по смисъла на Наредба № 2 от 26.03.2028 г. за критериите за допустимост на земеделски площи за 3 подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ в следните парцели : БЗС № 83137-48-4-4-1 в размер на 11,46 хектара, заявен за подпомагане като площи с угари по СЕПП и ЗДП, като площта била недопустима за подпомагане – липсвали следи от обработка - оран или дисковане, БЗС № 83137-49-2-1 в размер на 2,38 хектара заявен за подпомагане като площи за угар по СЕПП и ЗДП, като площта е недопустима за подпомагане поради липсата на следи от обработка- оран или дисковане, БЗС № 83137-148—1-1 в размер на 0,11 хектара заявен за подпомагане като ливади за косене по СЕПП и ЗДП, като площта е недопустима за подпомагане поради липсата на следи от обработка-обрасла с храсти и дървета , БЗС № 83137-6-1-2 в размер на 0,15 хектара заявен за подпомагане като ливади за косене по СЕПП и ЗДП, като площта е недопустима за подпомагане- урбанизирана територия-дворно място и БЗС № 83137-59-1-1в размер на 2,11 хектара заявен за подпомагане като ливади за косене по СЕПП и ЗДП, като площта е недопустима за подпомаганеобрасла с храсти и дървета, за да получи от С. Л. М. средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз, поради което и на основание чл. 248а, ал.2 , вр. ал. 1 от НК и чл. 54 от НК я осъдил на шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 лв.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години.

Осъдил подсъдимата да заплати направените по делото разноски.

По жалби на подсъдимата И. и адв. Д. в САС е образувано внохд № 1379/23 г., по което с решение № 236 от 3.07.2024 г. присъдата била потвърдена изцяло.

Преди всичко ВКС следва да обсъди наведените доводи в жалбите касаещи релевиранато касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК , тъй като тяхната евентуалната основателност би наложила отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане, което би препятствало обсъждането на останалите касационни основания.

Проверката на подробно изложените оплаквания от двамата касатори налага извод за тяхната неоснователност, поради липсата на заявените от тях пороци в оценъчната дейност на въззивния съд и в съдържанието на постановения съдебен акт. Двете жалби съдържат различни съображения, засягащи извършената от въззивния съд аналитична дейност и такива, с които се оспорва правилността на процеса на формиране на вътрешното му убеждение, което налага ВКС да спре вниманието си на всяка жалба по отделно.

По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК в жалбата на подс. И.

1.Въззивният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение и е спазил изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК, като обстоятелството, че е възпроизвел /преповторил/ съществена част от съдържанието на първоинстанционния съдебен акт, не лишава въззивния от предназначението му, тъй като с него са дадени отговори на възраженията на страните и те са запознати с основанията, послужили на съда за потвърждаване на присъдата.

4

В практиката си ВКС приема, че тогава когато въззивният съд споделя фактическите изводи не е длъжен да обсъжда всичко подробно, така както това е задължително за първата инстанция, но следва да даде отговори на всички възражения на страните. Съдебните решение следва да съдържат мотиви, в които в достатъчна степен да се отговори на основните фактически и правни аргументи, в които да се обсъдят съдържащи се противоречия в доказателствата. Тогава, когато в решението те липсват, би следвало да се приеме, че съдът се е отклонил от изискванията за мотивиране на съдебния акт, допускайки съществено процесуално нарушение - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Настоящият случай не е такъв.

Контролираната съдебна инстанция е изпълнил задълженията си и на л.

117 и л. 118 от делото, е дала изчерпателни отговори на наведените от страните възражения, касаещи както наличието на форсмажорни обстоятелства, така също по отношение на процедурата, по която се развила проверката на терен, наличието на идентичност на заснетите файлове с проверените площи и тяхното състояние към момента на проверката.