Протокол № 2246 от 17.12.2021, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 2246 гр. Варна, 17.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Нина Ив. Иванова и прокурора Димитър Василев Кайряков (ОП-Варна)

Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело № 20213100102020 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:51 часа се явиха:

Ищецът ПЛ. АНГ. АНГ. , редовно призован, явява се лично и с адв. В.М., редовно упълномощени и приети от съда от днес.

О тв е т н и к ъ т ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д.К., редовно упълномощени и приети от съда от днес.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

ПРОК. К.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на осн. чл.143 ГПК, пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора и дава възможност на ищеца, ако желае, да поясни и допълни фактическите си твърдения, посочени в исковата молба, както и да изрази становище във връзка с възраженията на ответната страна, както и възможност на ответника да заяви нови твърдения, които не е могъл да посочи с отговора на исковата молба.

1

АДВ. М.: поддържам исковата молба.

Оспорвам отговора и изложените твърдения в него като неоснователни.

ПРОК. К.: Оспорвам исковата молба

Поддържам отговора.

СЪДЪТ на осн. чл.145, ал.3 ГПК ПРИКАНВА страните към спогодба, като им разяснява преимуществата на доброволния способ за разрешаване на спора чрез взаимни отстъпки, както и че при постигане на спогодба половината от внесената от ищеца държавна такса ще подлежи на връщане на осн. чл.78, ал.9 ГПК.

АДВ. М.: Не можем да постигнем споразумение.

ПРОК. К.: Считам, че исковата молба е неоснователна и към настоящия момент няма как да постигнем споразумение.

СЪДЪТ, след изясняване на предварителните въпроси по делото и като взе предвид, че страните не могат да постигнат спогодба, на основание чл.146 от ГПК, пристъпва към УСТЕН ДОКЛАД на делото, съобразно мотивите на Определение № 3966/08.11.2021 г. по делото, както следва:

Производството е по искове на ПЛ. АНГ. АНГ., ЕГН********** с адрес по делото гр.

Провадия, ул. „****“ №*, вх.8, ет.*, ап.*, които искове са с правно основание чл.2, ал.1, т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България, адрес гр.София, бул.„Витоша“ №2, за следните суми:

- 50 000.00лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни: страх от осъждане и от обвинението и тежестта на наказанието за него, душевни страдания, раздразнителност, главоболие, депресивност, липса на сън, отчуждение от близки, приятели и семейство, уронване на доброто име, загуба на работа, публично оповестяване на обвинението, сърцебиене, тремор на крайници, шум в ушите, влошаване на отношенията със съпругата и развод и други свързани с тях, като всичките от които – в резултат на неоснователното привличане на ищеца в качеството на обвиняем по ДП №143/2013г. по описа на ВОП на дата 01.06.2013г. и повдигането на обвинение срещу него по НОХД №1411/2015г. на ВОС , за престъпление по чл.253, ал.4 вр. ал.2, при.2 и пр.3,вр. ал.1 от НК (че от 05.03.2013г. до 14.06.2013г. избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ДДС в особено големи размери, чрез декларации и справки по ДДС), за което обвинение е признат за невинен с влязла в законна сила (спрямо ищеца) на 22.12.2017г. присъда;

- ведно със законната лихва върху главницата от датата 22.12.2017г. до пълното изплащане на сумата;

- 593.60лв. – обезщетение за имуществени вреди, които се изразяват в пропуснатите възможности за ползване и реализиране на доходи от внесената парична гаранция по ДП №143/2013г. по описа на ВОП, формирани от законна лихва върху тази гаранция, като мярка за процесуална принуда по соченото ДП, за времето от внасянето до връщането й на ищеца, а именно от 02.07.2013г. до 16.12.2014г., също в резултат на неоснователното привличане на ищеца като обвиняем по цитираното ДП, по което обвинение в крайна сметка е оправдан.

Обстоятелства, от които произтича претендираното право:

2

Ищецът твърди, че на 01.06.2013г. бил привлечен като обвиняем по ДП №143/2013г. по описа на ВОП за престъпление по чл.253, ал.4 вр. ал.2, при.2 и пр.3,вр. ал.1 от НК (че от 05.03.2013г. до 14.06.2013г. избегнал установяване и плащане на задължения по ДДС в особено големи размери, чрез декларации и справки по ДДС). Твърди, че при привличането бил задържан за 72 часа, след изтичането на които му била взета мярка „парична гаранция“ от 4000лв., която внесъл на 02.07.2013г. Не сочи в случая какви по вид и брой действия по ДП са били извършени с участието на обвиняемия. Твърди, че на дата 14.05.2015г. на ищеца било повдигнато и обвинение за престъпленията чл.253, ал.4 вр. ал.2, при.2 и пр.3, вр. ал.1 от НК. По този обвинителен акт било образувано НОХД №1411/2015г. на ВОС, по което с присъда от 25.11.2016г. подсъдимият е бил признат за виновен. След обжалване с присъда от 07.12.2017г. на ВАпС е била отменена присъдата на ВОС спрямо подсъдимия и той бил оправдан. На дата 22.12.2017г. оправдателната присъда на ВАпС по ВНОХД №53/2017г. влязла в законна сила спрямо настоящия ищец, след което наказателното производство срещу ищеца приключило окончателно.

Ищецът твърди, че в резултат на незаконното привличане по ДП и след това от незаконното обвинение в престъпление, той претърпял неблагоприятни преживявания и състояния – страх от осъждане и от обвинението и тежестта на наказанието за него, душевни страдания, раздразнителност, силно главоболие, депресивност, нарушения на съня, отчуждение от близки,приятели и семейство, влошаване на отношенията със съпругата и развод, уронване на доброто име, загуба на работа, публично оповестяване на обвинението, сърцебиене, тремор на крайници, шум в ушите, и други свързани с тях – но всички от които счита за пряка последица от незаконно повдигнатото му обвинение.

Въз основа гореизложеното и на характера на обвинението, периода на процесуалните действия с участие на ищеца, мярката за неотклонение и вида й, преживяното в личен, морален, здравословен, семен и колегиален аспекти от ищеца и всички относими по ЗОДОВ факти, включително отражението на НП върху ищеца като цяло, се моли за обезщетение в претендирания и справедлив според него размер, като в подкрепа на искането развива правни съображения.

Моли и за законна лихва върху обезщетението, от деня на оправдаване.

По отношение на имуществените вреди твърди, че за периода от внасяне на определената по ДП парична гаранция до връщането на сумата на ищеца, а именно за периода от 02.07.2013г. до 16.12.2014г., сегашния ищец е бил лишен от възможността да се ползва и да реализира доходи от неговите средства, но което в крайна сметка се оказало неоснователно, предвид оправдаването му за възведеното му обвинение. Поради това счита, че му се следва обезщетение в размер на законна лихва върху гаранцията, като мярка за процесуална принуда по соченото ДП, за посочения период, в предявения по делото размер.

По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва само привличането на ищеца за обвиняем, повдигането на соченото обвинение срещу него и финалното оправдаване на ищеца по обвинението.

Всички други предпоставки на исковете счита за недоказани, като с оглед това навежда следните групи доводи: 1/ недоказаност на твърдяните от ищеца имуществени инеимуществени вреди, по вид и по размер; 2/ недоказаност на причинната връзка между вредите и действията на ответника по процесните ДП и НП; 3/несъответствие и силна завишеност на претендираните неимуществени вреди със справедливостта и икономическият стандарт в страната, с оглед на естеството на делото и обвинението, срока на разглеждане на делото, вида и продължителността на мярката за неотклонение и другите 3 относими за случая по ДП и НП обстоятелства във връзка с критерия по чл.52 ЗЗД; 4/ евентуалното медийно отразяване на случая по ДП и НП няма връзка с действията на ПРБ по самото разследване и обвинение; 5/ изтекла давност за всичките евентуално дължими лихви за период над три години преди предявяване на иска; 6/ няма отношение към вредите по чл.2 ЗОДОВ задържането за 72 часа; 7/ в процесния период срещу ищеца е било водено и друго ДП - №24/2012г., по което той бил задържан, които обстоятелства също са довели до неимуществени вреди, като не може те да се разграничат от евентуалните от процесното ДП №143/2013г.; 8/ не ДП, а споразумение между съпрузите, е причината за развода на ищеца;

9/ недоказана е загубата на работа на ищеца, особено и заради обвинението. По същество моли за отхвърлително решение по исковете.

Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че следва да докаже: соченото неоснователно повдигнато му обвинение за престъпление (незконосъобразни съставомерни действия) на ПРБ по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, в това число вид на обвинението, предвидено наказание,брой и вид задължителни действия по ДП и НП с участието на ищеца, продължителността на наказателното дело; факта, вида и продължителността на взетата мярка за неотклонение; и всички други съставомерни по реда на чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ действия на ПРБ; също и всички твърдяни по вид и обем вреди (имуществени и неимуществени), които да съставляват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия на ПРБ, а също и последиците от незаконното обвинение върху физическото и психическото здраве на ищеца, личния му живот и отношения със семейство, близки и колеги,както и за професионалното развитие; както и размера на справедливото обезщетение за доказаните по вид и обем вреди, пряка последица от обвинението.

Допълнително по исковете за имуществени вреди следва да докаже и 3 сигурното пропускане на доходи от задържаните като гаранция пари, в същия смисъл и дължимостта на законна лихва върху парична гаранция по ДП, пряка причинна връзка между тези вреди и незаконните действия на ПРБ, а също и размера на този иск.

Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва да докаже: положителните факти на които основава възраженията си – за липса на предпоставките за ангажиране на отговорността му (изобщо или в заявения и претендиран от ищеца обем), в това число и възраженията си за погасителна давност и за наличие на друго ДП №24/2012г., по което ищецът търпял вреди, които намаляват евентуалните вреди по настоящото дело.

Съдът на осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК обявява за безспорно по делото: че през 2013г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по по ДП №143/2013г. на ВОП за престъпление по чл.253, ал.4 вр. ал.2, при.2 и пр.3,вр. ал.1 от НК; че за това деяние през 2015г. на ищеца е било повдигнато обвинение, по което било образувано НОХД №1411/2015г. на ВОС; че по обвинението в крайна сметка е бил оправдан.

Спори се относно претърпяването, вида, обема и причинната връзка на всички сочени вреди, с извършените по ДП и по НОХД действия под надзора на ответника; по приложението на чл.52 ЗЗД за случая; по евентуалния размер на справедливото обезщетение за вредите; по давността; по лихвата по гаранция.

АДВ. М.: Запозната съм с доклада. Нямам възражения по доклада.

ПРОК. К.: Запозната съм с доклада. Нямам възражения по доклада.

4

СЪДЪТ намира, че с оглед изявленията на страните и на осн. чл.146 ГПК следва да oбяви за окончателен изготвеният доклад по делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен изготвеният доклад по делото.

СЪДЪТ намира, че до събиране в рамките на настоящото производство следва да бъдат допуснати процесуално допустимите и относими към предмета на делото доказателства и на основание чл.148 ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото документите, представени с исковата молба, а именно копие от: удостоверение рег. № 1788/18.05.2018 г., издадено от ОСИН – Варна; удостоверение рег. № 4759/21.12.2018 г., издадено от ОСИН – Варна; Присъда № 106/25.11.2016 г., постановено по НОХД № 1411/2015 г. по описа на ВОС; Присъда № 17/07.12.2017 г., постановена по ВНОХД № 53/2017 г. по описа на ВАпС;