Решение № 913 от 30.06.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 913 гр. София, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20211000502766 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 ГПК.

С решение № 261698 от 09.12.2020г., постановено по гр. д. № 9840/2017г., СГС, I ГО, 2 състав е отхвърлил предявеният от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД иск за обявяване, на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, за недействителен договор за дарение, сключен на 08.05.2012 г. и обективиран в нотариален акт № 57, том III, дело № 364/2012 г. на нотариус М. Г., вписан в Службата по вписванията с вх. peг. № 17870/2012 г., акт № 33, том XL, дело 8223/2012 г. на 1/2 идеална част от следните недвижими имоти, собственост на С. С. К., а именно: 1.апартамент № 16 с площ 156,10 кв. м., който се намира в сграда № 1, вх. „А“, на 5-ти надземен етаж в гр. София, район „Витоша“, Манастирски ливади - запад, ул. „***“ № 64 с идентификатор *** по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-1868/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК; мазе № 2, което е разположено в подземния етаж на същата сграда, на кота -6,00 метра, с площ от 6,91 кв. м.; 2,163% идеални части от общите части на същата сграда и 2,163% идеални части от правото на собственост върху дворното място, в което е построена сградата, съставляващо поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

София, община Столична, област София, одобрени със Заповед № РД-1868/02.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК. 2. подземен гараж № 14, представляващ реална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***., разположен на подземния етаж на

1 сградата на кота -6,00 метра, с обща площ от 24,51 кв. м., състоящ се от: гаражно помещение от 20,71 кв. м. и склад от 3.80 кв. м., които са свързани помежду си. С решението СГС, I ГО, 2 състав е осъдил „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплати разноски по делото по 6 000 лева на Д. Н. К. и М. Н. К.; 5 571,45 лева на Н. К. К. и 6150 лв. на С. С. К., а на основание чл. 77 от ГПК, да заплати 150 лева за депозит за вещо лице по сметка на СГС. С определение № 270103 от 09.06.2012г. СГС, I ГО, 2 състав е изменил решението от 09.12.2020г. в частта за разноските, като е отменил същото в частта, в която е осъдил „Уникредит Булбанк“ Ад да заплати 150 лв. по сметка на СГС, както и е намалил от 5 571.45лв. на 50 лв. разноските, които е осъдил „Уникредит Булбанк“ АД да заплати на Н. К. К., както и е отхвърлил искането на „Уникредит Булбанк“ АД с правно основание чл. 248 ГПК за намаляване на разноските, които е присъдил на С. С. К., Д. Н.

К. и М. Н. К..

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Уникредит Булбанк“ АД, чрез пълномощника, в която са изложени оплаквания за неправилност, както и за допуснати съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. В жалбата се поддържа твърдение, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че оспорваната сделка е възмездна, а не безвъзмездна и С., Д. и М. К. не са знаели за увреждането, и че знанието следва да се преценява към момента на предварителния договор - 09.04.2010 г., а не към датата на окончателния договор - 08.05.2012г. Излага се становище, че първостепенният съд правилно е анализирал споразумението, че то е частен диспозитивен документ и липсата на достоверна дата е пречка за използването му като доказателство за изгодни за страните по него обстоятелства, но е пропуснал да направи извод, че щом няма достоверна дата, на практика липсва обратно писмо и свидетелски показания за разкриване на симулацията са недопустими. В жалбата се поддържа твърдение, че при това положение дарението от 08.05.2012 г. е действителната сделка между страните и обявяването на нейната относителна недействителност е годен предмет на иска по чл. 135 ЗЗД. Сочи се, че привидна сделка има, но тя е твърдяното дарение на А. С. на парични суми към внуците й, извършено чрез изплащане цената на имотите към С. К..

Излага се твърдение, че тази сделка е нищожна, абсолютно симулативна, от което следва, че зад нея не стои никакво правоотношение, което да е прикрито, като се излага, че цената не е реално платена, не съответства на уговореното в предварителния договор и съществено се разминава с пазарната. В жалбата се допълва, че дори и да се приеме, че има симулация и че е реализирана системата от сделки, довела до отчуждаване на имотите, то се касае за серия от безвъзмездни действия, с които кредиторът е увреден. В жалбата се релевира възражение, че предварителният договор не изразява истинската воля на страните по него. Съдържанието му противоречи на останалите писмени и гласни доказателства по делото. На следващо място се 2 поддържа, че дори да се приеме, че предварителният договор отразява истинската воля на страните, то тази воля е променена с окончателния договор до такава степен, че осъществените сделки са напълно различни от първоначално уговорената. Излага се становище, че ответната страна се домогва да докаже, че тъй като между С. К. и Н. К. от една страна и А. С. от друга е сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесните имоти, А. С. като трето лице не е знаела за увреждането, както и че „Уникредит Булбанк“ не е била кредитор към датата на предварителния договор. В жалбата се релевира възражение, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че предварителният и окончателният договор трябва да се разглеждат като съставни части на една и съща сделка и че съдът следва да прецени дали са налице предпоставките за обявяване на недействителност на разпореждането към датата на сключване на предварителния договор. Излага се становище, че в настоящия случай, страните по предварителния договор са различни от тези по договора за дарение, както и че с предварителния договор е уговорена възмездна сделка, а с оспорвания по делото договор е сключена безвъзмездна сделка. В жалбата се поддържа становище, че моментът на увреждането на кредитора е не датата на сключване на предварителния договор, тъй като с него не се прехвърля правото на собственост върху недвижимите имоти. Излага се твърдение, че е безпредметно да се изследва релевираното от ответниците възражение колко и какви обезпечения са били предоставени по договора за кредит между „Кейбилд“ ЕАД и „Уникредит Булбанк“, защото тяхното наличие не е част от фактическия състав на ал. 2 във връзка с ал. 1 на чл. 135 ЗЗД. В заключение се сочи, че дългът на С. К. все още съществува, като ответниците следва да докажат в настоящото производство, че дългът е погасен - предпоставка за отхвърляне на иск по чл.

135 ЗЗД, а не дали кредитът, получен от „Кейбилд“ ЕАД, е свръхобезпечен.

Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да уважи предявения иск.

Претендира се заплащане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответниците – М.

Н. К., Д. Н. К. и С. С. К., чрез пълномощниците им, с който се оспорва въззивната жалба по съображенията, изложени в отговора. Прави се искане апелативният съд да остави без уважение жалбата, респ. да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение. Претендират се разноски.

Срещу определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК, са подадени две частни жалби – от „Уникредит Булбанк“ АД и от Н. К. К..

В о.с.з. пред настоящия състав въззивникът-ищец, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената въззивна жалба и частна жалба. Прави искане въззивният съд да ги уважи по изложените в тях съображения.

Ответниците поддържат подадения от тях отговор. Частният жалбоподател Н.

К. К. поддържа подадената частна жалба.

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съдебен състав, е 3 подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от доводите, релевирани в жалбата.

Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД.

За да отхвърли предявеният иск, първостепенният съд е приел, че в разглеждания случай по делото са установени обективните предпоставки за уважаване на предявения иск, но не е установено да е налице субективната предпоставка – знанието у ответниците. Приел е за установено, че С. К. е решила да прехвърли имота преди или най-късно към момента на сключване на предварителния договор на 09.04.2010 г., както и че дарението е извършено в изпълнение на това решение и то е прикривало покупко-продажба от А. С. и след това дарение от нея на Д. и М. К.. Посочил е, че симулативността на дарението се установявала, от една страна, от показанията на свидетелите, а от друга, от предварителния договор и сумите, заплатени от А. С. и внесени по сметки на С. К.. Допълнил е, че дарението е извършено през 2012 г., т.е. след като „УниКредит Булбанк“ АД е станал кредитор на С. К.. Допълнил е, че в случая предварителният и окончателен договор следва да се разглеждат като съставни части от една сделка, поради което е направил извод, че дали С.

К., Д. и М. К. са знаели, че увреждат Банката следвало да се преценява към 09.04.2010 г. - моментът на сключването на предварителния договор. Но е посочил, че към този момент „УниКредит Булбанк“ АД не е била кредитор на С. К., от което е направил извод, че длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и действието му уврежда правото на кредитора.

Допълнил е, че С. К., от една страна и Д. и М. К., от друга, няма как да са знаели, че увреждат Банката към момента на сключването на предварителния договор, защото по това време банката не е била кредитор на С. К.. В заключение е направил извод, че не е налице предпоставка за уважаване на иска.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Апелативният съд, в настоящия си състав, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на конститутивния иск по чл. 135 от ЗЗД е потестативното субективно материално право на ищеца-кредитор да бъде обявена само спрямо него за недействителна (т. нар. „относителна недействителност“) дадена правна сделка или друго правно или фактическо действие на ответника - длъжник, с които последният го уврежда. Това потестативно право възниква, респ. искът е основателен при наличието на следните материалноправни предпоставки: ищецът да е кредитор на ответникадлъжник, т.е. ищецът да е титуляр на друго субективно материално 4 гражданско право, противопоставимо на ответника-длъжник; извършеното от последния действие/сделка (атакувано с иска) да уврежда интереса на ищецакредитор, т.е. да осуетява или да затруднява по някакъв начин упражняването на правата му спрямо ответника-длъжник; последният да е знаел за увреждането към момента на извършването на атакуваната сделка/действие, а когато тя е възмездна - и договарящото с него лице (съконтрахента му - също ответник по иска) трябва да е знаело за увреждането.

В исковата молба ищецът „УниКредит Булбанк“ АД твърди, че има вземане към ответницата С. С. К. по договор за кредит от 29.12.2011 г., чийто падеж е настъпил на 14.07.2013 г. Излага, че преди настъпването на падежа на вземането на 08.05.2012 г. С. К. и съпругът й Н. К. са дарили на сина си и дъщеря си (ответниците Д. К. и М. К.) апартамент и гараж, които са били тяхна съпружеска имуществена общност. Ищецът сочи, че с това дарение С.

К. е целяла да намали имуществото си и така да увреди Банката, като С. К. и останалите ответници са знаели за това, защото те са били деца на С. К..

Поради това ищецът моли съда да прогласи за относително недействително спрямо него дарението на 1/2 идеална част от апартамента и гаража, собственост на С. К..